Решение № 203 от 05.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201601 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. Ц., ЕГН: **********, от гр. *****, обл.

Пазарджик, ул. „*****“ № 2, против Наказателно постановление № 2020-34006-№2 от 06.03.2020 г. , издадено от Началник към РУ - ***** при ОДМВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

С подадената жалба се атакува наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано с искане за неговата отмяна.

Излагат се доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН поради неяснота досежно описание на нарушение. На следващо място се твърди, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, доколкото същият не е имал съзнанието, че подава неверен сигнал. Релевират се възражения и за допуснати нарушения на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и чл. 40, ал. 33 от ЗАНН Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител 1

- адв. З. поддържа изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, ангажира доказателства и пледира за отмяна на същото, алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган /АНО/ - РУ – ***** при ОДМВР – Пазарджик не изпраща представител в съдебно заседание, като с изпращане на административнонаказателната преписка е депозирано становище с вх. № 17699 от 04.11.2020 г. по жалбата с искане за оставянето й без уважение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 02.02.2020 г. около 19.30 ч. в РУ – ***** се получил сигнал от телефон 112 за извършени блудствени действия с малолетни лица в ромската махала на гр. *****. На място на сигнала били изпратени полицейските служители свидетеля Й.Б. и Е.К., които за изясняване на случая откарали в сградата на РУ – ***** свид. С. Ц.а с двете й малолетни внучки. Докато свид. Ц.а и внучките й изчаквали пристигането на инспектор при „Детска педагогическа стая“, който да беседва с децата, пред сградата на РУ – ***** пристигнал и жалбоподателят А.Ц. – съпруг на свид. С. Ц.а и съответно дядо на малолетните момичета. След като децата заедно с бабата били повикани в сградата на полицията за снемане на обяснения по случая от страна на свид.

В., заемаща длъжността „инспектор ДПС“, жалбоподателят останал навън и бил явно афектиран от случаващото се с внучките му. Докато чакал пред сградата на РУ – ***** около 20:40 часа жалбоподателят позвънил на телефон 112, като съобщил, че полицията в РУ – ***** не работи по случая свързан с изнасилването на неговата внучка, както и че цялата полиция в гр. ***** била корумпирана.

Във връзка с обаждането на жалбоподателя на телефон 112 в РУ – ***** била образувана полицейска проверка, в хода на която от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – Кърджали бил изискан запис на обаждането на жалбоподателя, направено на 02.02.2020 г. около 20:40 часа. След получаване и изслушване на аудиозаписа свид. Б. преценил, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1 2 от ЗНССПЕЕН, тъй като е подал неверен сигнал на телефон 112, поради което и в негово присъствие на 26.02.2020 г. му съставил АУАН с бл. № 15339, който бил редовно предявен и връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят Ц. подписал акта, като написал в графата за обяснения/възражения, че когато са му казали, че внучката му е изнасилена бил много ядосан и затова казал посочените в акта неща.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани допълнителни възражения по констатациите в акта.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.10.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице чрез АНО на 20.10.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на актосъставителя Й.Б. и на свидетелите С. Ц.а, Л.Т. и Н.В., както и от обясненията на самия жалбоподател. От показанията на разпитаните свидетели еднопосочно и безпротиворечиво се установи, че на посочените дата и час в АУАН и НП жалбоподателят се е намирал пред сградата на РУ – ***** по повод подаден сигнал, че една от внучките му е била изнасилена. Докато свид. В. снемала обяснения за случая от малолетните внучки в присъствието на баба им – свид. Ц.а, жалбоподателят се обадил на 112, за да съобщи, че полицията в РУ – ***** не работи по случая с изнасилената му внучка и че всички полицаи били корумпирани.

Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, пълни, последователни и логични, поради което ги кредитира в цялост. Същите кореспондират както с писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, така и с приобщеното веществено доказателство – компакт диск, съдържащ аудиозапис на обаждането на жалбоподателя на телефон 112, който беше възпроизведен в съдебно заседание в присъствието на страните и чиято автентичност беше потвърдена от жалбоподателя.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Възприетата от АНО фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 предвижда забрана за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която санкционна норма предвижда, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

От прочита на посочените разпоредби е видно, че законодателя т ясно е разграничил няколко форми на изпълнителното деяние, сред които са подаване на „неверни или заблуждаващи съобщения“ и подаване на „неверни и заблуждаващи сигнали за помощ“.

От изложените в АУАН и НП твърдения, а и от събраните по делото доказателства, става ясно, че жалбоподателят е подал невярно съобщение, изразяващо се в това, че полицията в гр. ***** не работи по случая с изнасилената му внучка и че същата е корумпирана или казано с други думи, същият не е подал неверен сигнал за помощ.

По този начин се е стигнало до неяснота при описание на нарушението, тъй като и в АУАН и в НП същото е непрецизно описано, като са смесени изпълнителните деяния и А.Ц. е наказан за това, че е подал неверен сигнал, а не невярно съобщение. Като е определил нарушението като сигнал, а не съобщение, следва че актосъставителят и наказващият орган са приели, че е подаден неверен сигнал за помощ. Както вече се посочи от събраните по 4 делото доказателства не се установи от страна на жалбоподателя да е извършено такова изпълнително деяние от обективна страна, тъй като сигнал за помощ се подава, когато е налице активно нападение и е налице явна и непосредствена опасност за живота, здравето на някого или негово имущество или друго право защитено от закона. В конкретния случай жалбоподателят практически е подал съобщение, че по случая с внучката му не се работи и е изразил мнение за корумпираност на полицията в гр. *****, а не сигнал за помощ. Посочената неяснота, както в АУАН , така и в НП е съществено нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като безспорно нарушава правото на защита на санкционираното лице, а и освен това възпрепятства съда да провери обстоятелствата около нарушението.

Следва да се отбележи, че съдържанието на НП е дефинирано по закон, поради което се явява императивно установена необходимостта от пълно и точно описание на посочените в чл. 57 ЗАНН реквизити. Изпълнението на това задължение в цялост е елемент от спазване принципа на законосъобразност, който от своя страна е несъвместим с неточности и грешки в описание на административното нарушение. При наличие на преписка, съдържаща докладна записка, АНО е могъл да прецизира конкретна част от АУАН с точен термин от закона, съответстващ на деянието /чл. 52, ал. 4 ЗАНН/. В процесния случай това не е сторено, като АНО е възприел изцяло и безкритично текстът от АУАН в НП, като по този начин е затвърдил допуснатото от контролния орган нарушение на императивно установеното изискване за точно и ясно описание на съставомерните признаци на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение.

Посоченото несъответствие между описаните факти и подвеждането им под правилната форма на изпълнително деяние представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като директно рефлектира върху възможността на нарушителя да разбере за извършването на какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и да организира адекватно своята защита, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Съдът не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

На първо място видно от съдържанието на АУАН е, че същият е подписан от 5 жалбоподателя, поради което не е била налице хипотезата на отказ на нарушителя да подпише АУАН, визирана в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, съответно не е била налице нормативното изискване за подписване на акта от свидетел на този отказ. В този смисъл направеното възражение в тази насока е напълно неоснователно. На следващо място неоснователно се явява и възражението за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, поради това, че актът е подписан само от един свидетел. Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал. 3 от ЗАНН, която се прилага само в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В процесния случай АУАН е съставен след изслушване на записа от телефон 112 в присъствие на нарушителя и от който запис се установява извършеното нарушение. АУАН, освен подписа на актосъставителя, съдържа и подписът на един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението, т.е. при изслушване на записа от телефон 112, поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на процедурата, разписана в чл.