Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 11.08.2026, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 985/2025
Вид
Решение № 318
Подписан
11.08.2026
Състав
Христо Витков Първанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • параграф 13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т.14 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Червен бряг, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100985 по описа за 2025 година

Настоящето производство е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: 131134023, представлявано от .... И Н. Г. СПАСОВ, в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. М. Н., против- П. Ц. Л., ЕГН: ********** Адрес за призоваване: с. Лепница, п.к. 5987, ....

Цена на иска: 4882,01 лв.

В исковата молба се твърди, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч.гр.д. № 349/2025 г., по описа на Районен съд - гр. Червен бряг, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу П. Ц. Л. ЕГН:

**********. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 163/2025 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, рег. № 884. Със свое разпореждане, съдът е предоставил на ищеца едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си.

Вземането произтича от следното - На 31.01.2024 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 7200312072431 с ответника П. Ц. Л. ЕГН: **********.

На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 4050,60 лв.. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 7358 лв., Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и посочена в чл. 11.2. Кредитът се счита за 1 усвоен от Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Защита живот агент" в размер на 1650,60 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 8488,88 лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 141,47 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 141,15 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 34,12 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.07.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.07.2024 г., 15.08.2024 г., 15.09.2024 г. В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно е, от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1113 10645N Q с бар код: 9125011402219 (Приложение 6), че длъжникът П. Ц. Л. ЕГН: ********** е търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: 9125011402219 (Приложение 7) е изпратено до посочените в договора за кредит адреси. Видно от обр. 250Уведомлението за предсрочна изискуемост е получено на 28.01.2025 г. лично от П. Л.. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (27.03.2025 г.), задължението на П. Ц. Л. ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в размер на 4787.66 лв. (3969.40 лв. главница и 818.26 договорна лихва).

Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 13.03.2025 г. е било в размер на 94.35 лв.

Иска се от съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Ц. Л. ЕГН:

**********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 7200312072431 от 31.01.2024 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 4882.01 лв., от които: 3969.40 лв. главница, 818.26 лв. договорна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 28.01.2025 г, 94.35 лв. обезщетение за забава за периода 15.07.2024 г. до 13.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.03.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени и приети по делото следните писмени доказателства:

1. „Ти Би Ай Банк" ЕАД е търговец, регистриран в Търговския регистър към Агенцията по 2 вписванията и разполага с ЕИК, поради което на основание чл. 23, ал. 4 от ЗТР не е приложено удостоверение за вписаните обстоятелства по партида на дружеството, които са обявени в ТР; 2. Договор за потребителски кредит № 7200312072431 от 31.01.2024 г., сключен с ответника - копие 3. Искане- декларация за потребителски кредит- копие; 4.

Застрахователно удостоветение- копие; 5. Обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1113 10645N Q с бар код: 9125011402219 - копие; 6. Уведомлението за предсрочна изискуемост с бар код: 9125011402219 - копие; 7. Списък с направените разноски; 8.

Пълномощно-копие;

В дадения на ответника срок е депозиран писмен отговор, с който исковата молба се оспорва изцяло и се иска прогласяване на договора за нищожен, тъй като противоречи на разпоредбите на ЗПК, съдържа вножество неравноправни клаузи и е в нарушение на добрите нрави.

Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан при следните съображения: На 31.01.2024г. ответничката е сключила с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит №7200312072431, по силата на който е получила в собственост сумата от 2400.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 34.12 % и ГПР в размер на 39.88%. Ответничката е сключила застраховка „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“ в размер на 1650.00 лв., като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлиза на 4050.60 1 лв., а общата сума дължима от потребителя-8488.88лв., която сума е била разсрочена на 60 погасителни месечни всяка в размер на 141.47лв. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС: Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.д. № 951/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о;

Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя — Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. 3686/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. 2613/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д.

№ 1450/2010 г., ВКС, І г. о. Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията описани по-долу в отговора на ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно. Счита, че процесния договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, 3 периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (60), размерът на погасителните вноски 141.47 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор е недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т.11 и т.12, от ЗПК. Отделно от горното в договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл. 11, ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 39.88%. В конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 39.88%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице Предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „ВANK ЖИВОТ АГЕНТ“, в размер на 1650.60 лв., които кредитополучателят следва да заплати на 26 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“ застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор, правата на банката са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски е Застрахователната компания, а не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Ответничката не е била наясно и не й е било разяснено при сключването 4 на застраховките какви са правата й при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите.