Определение № 35 от 21.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. П., 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600059 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК - чл.345, във връзка с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП-П. против Определение № 135 от 18.12.2024г., постановено от П.Р.С. по НОХД № 143/2024г., по реда чл.249 ал.2, във вр. с ал.1 и с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и във вр. с чл.249, ал.4, т.1 от НПК, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/ в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, като делото е върнато на РП-П. за отстраняване на тези нарушения.

Твърди се в протеста, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че в ДП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на обвиняемия. Заявява се, че според първостепенния съд СПН се изразило в това, че на досъдебното производство не е бил осигурен писмен превод на актовете по чл.55 ал.4 от НПК, а обвиняемият не владеел български език. Акцентира се в протеста на обстоятелството, че на 10.07.2024г. в ДП е било предявено обвинение на обв. В.Б., гражданин на Е., като извършването на това процесуално действие е било осъществено в присъствието на преводач от руски език и на защитник. Сочи се, че действително в постановлението за привличане е допусната фактическа грешка, като е посочено, че преводът е от румънски език, но от постановлението за назначаване на преводач е очевидно, ч е е бил назначен преводач, който да осъществи превод от и на руски език.

Акцентира се и на това, че нормата на чл.55, ал.4 от НПК, както и тази на 1 чл.395а, ал.3 от НПК, дават право на обвиняемия да откаже писмен превод на съответните актове, когато има защитник и не са нарушават правата му , както и да даде съгласие да се извърши само устен превод, какъвто е и настоящият случай.

В заключение се обобщава, че в сички процесуални действия с участие на обвиняемия са били извършени в присъствието на защитник и преводач, а при наличието на защитник и осигурен устен превод, разбирането на съда за задължителен писмен превод, предвид изключенията на чл.55 ал.4 и чл.395а ал.3 от НПК, е проява на изключителен формализъм и разширително тълкуване на процесуалния закон, което е недопустимо.

Срещу така депозирания протест не подадено възражение от страна на обвиняемия или неговия защитник.

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, изложените в протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342 ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.

Съображенията са следните:

В РС-П. е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 143/2024 г., срещу естонския гражданин В.Б., за извършени престъпления по чл.131, л.2, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и по чл.131, л.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

В ДП на 10.07.2024г. горепосоченият е привлечен в качеството на обвиняем, като са му повдигнати обвинения за извършване на посочените две престъпления.

С протестираното определение, предмет на въззивната проверка, съдът, в хода на проведено открито разпоредително заседание, е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като е констатирал наличието на допуснати отстраними СПН, засягащи правата на подсъдимия. Посочил е, че от находящото се в ДП /л.119 – 120/ постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от дата 10.07.2024 г., се установява, че обвиняемият е поискал само устен превод на постановлението от български на руски език и обратно, а незабавно след това, в самото постановление, било отразено, че е б и л извършен превод на румънски език, като обвиняемият и преводачът са положили лично подписите си. Освен това съдът е изтъкнал и факта, че изготвеният обвинителен акт също не е бил преведен на руски език.

След тези констатации първостепенния съд е изложил пространни съображения относно наличието на правна рамка в областта на европейското и националното ни законодателство, гарантираща правото на устен и писмен превод в наказателното производство, водено срещу лица, които не владеят 2 български език /анализирани са чл.6 от ЕКПЧОС, чл.47 от ХОПЕС, чл. 82 § 2, ал. 2, б. "б" от ДФЕС, Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, Директива

2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство и създадената нова Глава ХХХа от НПК "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език", в резултат на транспониране на Директива 2010/64/ЕС в националното ни законодателство/.

С тези съждения на първостепенния съд настоящата инстанция не може да не се съгласи, още повече, че те са взаимствани от част от мотивите, изложени в Решение № 229/25.11.2016г. на ВКС по н.д. № 821/2016г. на ІІ н.о. с докладчик с-я Г.Т..

Веднага след това съдът е изтъкнал, че след като по делото е било надлежно установено, че обвиняемият не владее български език и след като той не е направил изричен отказ да получи писмен превод на документи от ДП, които са от съществено значение за гарантиране на справедливо производство - постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение и на обвинителния акт, то за органите на ДП е било задължително да предоставят такъв превод. Именно липсата на такъв превод, според първостепенния съд, е довела до нарушаване правата на обвиняемия по чл.55, ал. 1 от НПК . Според същия този съд, заявеното при разпита на обвиняемия на 10.07.2024 г., че разбира обвинението не е достатъчно за да се приеме, че същият владее български език и че се отказва от правото на писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на постановлението за вземане на мярка за неотклонение или на обвинителния акт. Това изявление не преодолявало съществения характер на допуснатото процесуално нарушение, защото не съдържа изричен отказ от писмен превод на процесуалните документи. Ето защо според съда, обв. Б. е бил лишен от превод на разбираем за него език по време на ДП, доколкото не е декларирал, че се отказва от правото на писмен превод, поради което и правото му да се защитава лично е било нарушено.

Съдът е изтъкнал и това, че не би могъл да прави извод за наличие на очевидна фактическа грешка в постановлението за привличане на обвиняем, досежно посочване на езика, на който е бил извършен преводът.

Изтъкнал е и това, че задължението за осигуряване на заверен писмен превод на посочените в чл. 55, ал.4 от НПК актове е вменено на органа по ръководство и решаване в съответния стадий на наказателния процес, т. е. в настоящия случай на прокурора, тъй като след внасяне на ОА в съда съдията докладчик, съгласно чл. 247 в ал. 1 от НПК , има задължение само да изпрати препис него на подсъдимия, но не и да извършва превод на последния.

Последното, според съда, се извлича и от систематическото тълкуване на чл.

249, ал.4, т.1 от НПК, касаещи допуснати съществени и отстраними 3 нарушения в досъдебното производство - „обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 , когато не владее български език“.

С оглед на всичко това съдебното производство пред първостепенния съд е било прекратено и делото върнато на прокурора.

Настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение е неправилно и незаконосъобразно, а като такова следва да бъде отменено.

Не е спорно по делото, че обвиняемият не владее в необходимата степен български език, както и че владее руски език.

Видно е от отразеното на стр.3 в постановлението за привличане на Б. в качеството на обвиняем, на което процесуално действие са присъствали назначените служебен защитник и преводач, че на горния са били разяснени правата по чл.395а от НПК, т.е. правото на устен превод на разбираем за него език, както и на писмен превод на актовете по чл.55, ал.4 от НПК. Веднага след това е отразено неговото изявление в смисъл, че на основание чл.395в ал.1 и ал.2 от НПК той е пожелал да се извърши само устен превод на постановлението от български на руски език. Факт е, че изрично не отразено, че той се отказва от писмен превод на въпросното постановление, както и на останалите актове по чл.55, ал.4 от НПК, но това не е било необходимо, доколкото волята му е била ясно и недвусмислено изразена. Заявявайки, че желае само устен превод, обвиняемият е демонстрирал отказ от писмен превод и е изразил съгласие за заместването му с устен такъв, което е допустимо и е в пълно съответствие с разпоредбите на чл.395а, ал.3 и чл.395в от НПК. С оглед на всичко това, разбирането на първостепенния съд, че в конкретния случай би следвало да има изричен отказ от писмен превод е неправилно.

Действително в коментираното постановление за привличане на обвиняем, след обективираното негово желание да получи само устен превод, е отразено, че текстът на постановлението е бил преведен на румънски език.

За настоящият съдебен състав обаче няма никакво съмнение, че това е очевидна техническа грешка и че реално на обвиняемия е бил осигурен устен превод от български на руски език и обратно. Това се извлича на първо място от постановлението на разследващия орган за назначаване на преводач /л.118 от ДП/. В него недвусмислено е отразено, че се назначава като преводач М.Д.Н., който да извършва превод от руски на български език и обратно.

Извлича се и от отразеното в протокола за разпит на обвиняемия в ДП, който разпит е бил проведен незабавно след повдигането на обвинението с горекоментираното постановление. В протокола за разпит на стр.3 изрично е отразено изявлението на обвиняемия, че същият този протокол му е бил прочетен от преводача М.Н. на руски език, че вярно е записан и че удостоверява с подписа си, че обясненията му са записани правилно. В протокола за предявяването на разследването на обвиняемия и неговия 4 защитник също е отразено, че този протокол, както и материалите от ДП са били преведени от български на руски език от преводача Н..

При това положение не може да има никакво съмнение, че в хода на разследването в ДП, на обвиняемият е бил осигурен пожеланият от него устен превод от български на руски, а не на румънски език.

Разбирането на първостепенния съд, че прокурорът е допуснал СПН, т.к. е внесъл в съда изготвения от него ОА без превод на руски език, също е неправилно. Факт е, че в НПК няма изрична норма, която да разписва кой орган следва да извърши превод на ОА, когато такъв е наложителен, но съдебната практика е константна в разбирането си, че това следва да стори съдът, т.к. той е органът, който предявява окончателното обвинение против подсъдимия, когато му изпраща ОА. Не е необходимо да се излагат пространни съображения в тази насока, като е достатъчно само да се цитира заявеното в гореспоменатото Решение № 229/25.11.2016г. на ВКС по н.д. № 821/2016г. на ІІ н.о. В него е казано буквално следното: „ … важно е да се припомни, че съобразно действащото българско законодателство окончателното обвинение се предявява на обвиняемия не от прокурора, а от съда. Това разрешение се извежда от нормата на чл. 254, ал. 1 и ал. 3 от НПК, според която обвинителният акт, изготвен от прокурора за повдигане на обвинение пред съда (чл. 246, ал. 1 от НПК), се връчва на подсъдимия по разпореждане на съдията-докладчик след като се образува съдебното производство. Едва след този момент обвиняемият се запознава с окончателното обвинение срещу него и в седмодневен срок може да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания. Смисълът на връчването на препис от обвинителния акт е обвиняемият да научи окончателното обвинение срещу него, за да може да организира защитата си“.