Решение № 2984 от 27.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2984 гр. Варна, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110110456 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал.1, т.1 и ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът П. С. М., ЕГН **********, притежаваща лична карта № *, издадена на * г. от МВР гр. В. с постоянен адрес: * и настоящ адрес за призоваване: * дължи на ищеца „В." ООД, със седалище и адрес на управление на дейността: *, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *, представлявано от Н. М., ЕГН **********, чрез адв. К. Т., член на В. адвокатска колегия с адрес на кантора *, съдебен адрес: *, сумата от 11 787 лева , като такава, получена без правно основание, формираща се като сбор от разликата между неоснователно излъчени преводи и съответно теглене на суми и неправомерно задържани суми в размер на 2 030 лева и 9 757 лева, както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 28.03.2022 1 г., до нейното окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №3895/2022год. на ВРС.

Моли да му бъдат присъд eни сторените съдебно - деловодни разноски за настоящата инстанция.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 28.03.2022 г. ищецът „*" ООД, със седалище и адрес на управление на дейността: *, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *, представлявано от Н. М., ЕГН **********, е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П. С. М., ЕГН **********, с което се е претендирало заплащане на сумата от 11 787 лева, като такава, получена без правно основание, както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 28.03.2022 г., до нейното окончателно изплащане, ведно със сумите 235,74 лева и 650 лева, представляващи сторените съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на така депозираното заявление е образувано ч. гр. дело № 3895 по описа за 2022 г. на Варненски районен съд, 16-ти състав, а впоследствие е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 2128 от 01.04.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК.

В законово определения срок е постъпило възражение срещу Заповедта за изпълнение по горецитираното дело от страна на длъжника на основание чл. 414, ал. 1 от ГПК и съответно му е връчено Разпореждане № 23 474 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 3895 по описа за 2022 г. на Варненски районен съд, 16-ти състав с указания за възможността да предяви установителната си претенция.

С оглед на горното и в определения и указан за това срок предявява и моли съда да допусне и приеме за разглеждане настоящата установителна искова претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД, във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК.

В периода 17 - 24.09.2021 г. П. С. М., ЕГН **********, излъчва преводи от сметката на дружеството „*" ООД и тегли суми в брой, за които не представя в счетоводството на дружеството разходно оправдателни документи в общ размер на 2 030 лева, като до този момент не е възстановила претендираната сума, а именно:

2

На 17.09.2021 г. в 08.26 ч. П. М. си излъчва превод с правно основание „заем" в лично, качество и по лична сметка за сумата от 21 300 лв.

На същата дата час по - късно, а именно: 17.09.2021 г. в 09.30 ч. от личната си сметка във фирмената сметка на дружеството е възстановена сумата 9 890 лв. с основание „връщане на заем".

Няколко дни по - късно, а именно: 24.09.2021 г. от личната си сметка във фирмената сметка на дружеството е възстановена сумата 9 380 лв. с основание „връщане на заем".

През месец октомври в периода 04-14.10.2021 г. П. С. М., ЕГН **********, отново излъчва от служебната сметка на дружеството по своя лична сметка сума в размер на 24 130 лева с основание „ЗАПЛАТИ" и два часа по - късно възстановява сумата от 21 000 лв. с основание връщане на заем.

Разликата от 3 130 лв. за които не представя в счетоводството на дружеството разходно оправдателни документи и до този момент не е възстановена по сметката на дружеството.

След възстановяването на сумата от 21 000 лв. на 04.10.2021 г. в 11.17ч. три минути по - късно М. изтегля в брой на каса сумата от 20 900 лв.

Десет минути по - късно в 11.32 ч. на 04.10 от тази сума възстановява по сметка на дружеството с основание „захранване на сметка" сумата от 6 313 лв.

На 08.10.2021 г. в 14.03 с основание захранване на сметка е възстановена и сумата от 510 лв., а на 14.10.2021 г. с няколко превода са възстановени и сумите от: 3990 лв. /11.05 ч./, 45 лв. /11.07 ч./, 285 лв. /11.11 ч./ или общо 4 320 лв.

От изтеглената на каса в брой сума в размер на 20 900 лева, в посочения по - горе период М. е възстановила на дружеството сумата от 10 633 лв. и е задържала за себе си без основание и разходно - оправдателни документи сумата от 9 757 лева, която тя задържа без правно основание за това.

От момента на получаване на сумите до този момент, общата сума от 11 787 лева /явяваща се сбор от горецитираните такива – 2 030лв. и 9 757 лв./, не е възстановена по сметка на дружеството.

Няколкократно ищецът, вкл. и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, кани ответницата М. да възстанови 3 неправомерно получените суми, но това не е осъществено от нейна страна и до този момент.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, счита че се дължи и законна лихва за забава върху просрочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението - 28.03.2022 г., до нейното окончателно изплащане, ведно със сумите 235,74 лева и 650 лева, представляващи сторените съдебно-деловодни разноски.

Доколкото счита, че е налице неоснователно обогатяване, тъй като настъпва разместване на блага и имущества без наличие на правно основание за това, то счита, че е налице правно основание за предявяване на настоящата искова претенция при условията на чл. 55 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. на Пленума на ВС, при първия фактически състав на неоснователното обогатяване подлежи на връщане това, което е получено при изначална липса на основание за неговото получаване, т.е. когато при самото предаване, съответно получаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, липсва правно основание.

Основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е наличие на валидно задължение за извършването на дадена имуществена престация. Получените от ответника по настоящото дело суми са без съмнение получени без наличието на основание за това, доколкото до този момент в счетоводната документация на ищеца не фигурират и не се дължат възнаграждения за труд, с каквото основание е излъчен паричният превод.

Моментът на самото разместване на блага и имущества без наличието на правно основание за това бележи и моментът, когато настъпва задължението за тяхното връщане.

С цел удовлетворяване на своето вземане и възстановяване на неоснователно накърнената си имуществена сфера, ищецът е депозирал горецитираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че с оглед на последващото депозиране на възражение от страна на ответника, с което се оспорва издадената Заповед за изпълнение, за ищеца възниква правен интерес да предяви настоящата искова претенция за установяване на своето вземане.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира 4 отговор на исковата молба. Счита искът за недопустим и неоснователен.

Недопустимостта на иска извлича от обстоятелството ,че ответницата до 08.11.2021год. е била управител и представляващ ответното дружеството с оглед на което и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, общото събрание на дружеството с ограничена отговорност взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях. Тъй като ищецът не сочи и не представя доказателства за взето решение на ОС по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за водене на дела срещу бивш управител, то искът се явява недопустим.

Излага, че макар и заявен като иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, искът на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.284, ал. 2 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че от сметка на дружеството ответницата нареждала суми по своя лична банкова сметка и извършвала теглене на пари в наличност, за които не представяла в счетоводството на ищеца разходооправдателни документи и част от усвоените от ответницата средства не били възстановени в патримониума на юридическото лице. Счита, че твърденията по иска в случая се субсумират в правната квалификация по чл. 284 ал.2 от ЗЗД. Щом ответницата е разполагала с правомощията да извършва правни действия от името на ищцовото дружество, в качеството и на негов законен представител, за нея е възникнало и правното задължение да отчете получените в резултат на извършените от нея действия суми. Обстоятелствата на които, ищецът основава иска си са неотчетени суми, получени от ответницата, като управител на дружеството. Тези обстоятелства обосновават правната квалификация на иска по чл. 284 ал.2 от ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника.

С оглед на обстоятелството, че претендираното в настоящото производство вземане на ищеца срещу ответницата произтича от мандатно правоотношение, по силата на което ищецът е възложил на ответницата да 5 управлява и представлява търговското му предприятие, като негов законен представител, издадената заповед за незабавно изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК по ГД 3895/2022 на РС-Варна, не материализира подлежащо на изпълнение ликвидно и изискуемо вземане на ищеца срещу ответницата, защото съгласно заявлението на молителя по ГД 3895/2022 на РС-Варна, вземането му произтичало от неоснователното обогатяване по първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (първоначална липса на основание). Следва да се отбележи, че в производството по чл. 422 ГПК съдът е ограничен да прецени наличието на вземане на ищеца срещу ответника по вече издадена заповед за незабавно изпълнение. Съдът не може да преценява наличието на вземания на ищеца срещу ответника въобще, а само на посоченото в заповедта основание на задължението, т.е. само на основанието, което молителят е посочил в заявлението си по чл. 410 ГПК.

Само с оглед на гореизложеното установителния иск за вземане основаващо се на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява неоснователен.

Освен това счита, че дори и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ГД 3895/2022 на РС-Варна да е издадена за подлежащо на изпълнение задължение на ответницата към ищеца по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, искът отново ще е неоснователен. Това е така, защото със средствата, за които ищецът твърди, че ответницата не била отчела по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, последната е заплатила задължения на ищеца към трети лица.

Основният предмет на дейност ищцовото дружество в коментирания период от 17.09.2021г. до 14.10.2021г. е бил търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека находяща се в гр. Д., бул. „С." (до бл. *). Само за периода от 17.09.2021г. до 18.10.2021г. ответницата е погасила в брой задължения на ищцовото дружество към доставчик на едро с лекарствени продукти „С." АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * в размер на 193929,37 лв. част от които средства са били именно претендираните от ищеца суми по настоящото дело.

Възражение за прихващане

Моли съдът, в случай че въпреки всичко гореизложено установи наличието на вземане на ищеца срещу ответницата, да съобрази в мотивите си следното възражение за съдебно прихващане, като приеме за погасени двете насрещни задължения до размера на по малкото от тях.