Определение № 315 от 01.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. София, 01.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20228002103559 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 10.06.2022г. па гр.д.№772/2021г. на ОС В.Търново, с което е отхвърлен иск по чл. 79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).

Жалбоподателят – С. Й. С., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото,както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от С. Й. срещу „Банка ДСК“ АД иск за заплащане на сумата 12 600 лева, поради извършено плащане по неразрешена платежна операция.

За да постанови своето решение въззивният съд приема, че ищцата – жалбоподател е в договорно правоотношение с ответната банка и е ползвател на платежна услуга, включваща осигурена ѝ технологична системна възможност да извършва парични преводи и справки за движението по разплащателната ѝ сметка чрез електронния канал „ДСК Директ“, и съответно платец по смисъла на § 1, т.34 на ДР на ЗПУПС.

Установено е по делото , че на 16.04.2020 г. е наредено на ответната банка да осъществи преводно плащане от сметката ѝ до сметката на получател на сума в размер на 12 6000 лв и 1 банката е изпълнила превода на 21.04.2022 г. към получател „Mamadou Sene“ към сметка 86100110012625393573 за сумата в размер на 6428, 57 евро.

Констатирано е, че според т. 61.2 на Общите условия за предоставяне на платежни услугитекстове , които внасят повече конкретика в абстрактно формулираното съдържание на задължението на ползвателя на платежни услуги да предприеме всички разумни действия свързани със запазване / съхранение на персонализираните средства за сигурност/ персонализирани характеристики , предоставени от доставчика за целите на установяване на идентичността и/или установяване на автентичността- пар.1, т.29 на ДР на ЗПУПС / , уредено с нормата на чл.75, т.3 ЗПУПС, ищцата е била длъжна да вземе всички необходими мерки за опазване на своите инструменти за отдалечен достъп / това за случая са елементите, включени в набора от процедури, свързани с подаване на платежни нареждания – потребителско име и парола/ идентификатори/, ПИН , еднократен SMS код- вж.т.60.1 и т.60.2 на ОУ/ записаната върху тях информация / ако съответния инструмент предполага наличието на такава/ персонализираните средства за сигурност с грижата на добрия стопанин като а/ пази в тайна потребителските си идентификатори и всички кодове , не ги съобщава на никого, не ги записва върху каквато и да било вещ или друг носител , не ги съхранява заедно с инструмента за отдалечен достъп , за който са предназначени ; б/ да съхранява и защитава от неоторизиран достъп своите устройства / мобилен телефон, компютър и т.н./ . Установено е, че платежната операция е наредена в 23.51 часа на 16.04.2020 г. като последица на неправомерно присвояване на платежния инструмент/ личните защитни данни за идентификация и автентификация , без които не може да бъде използван като набор от процедури/ от неизвестно лице и точно изпълнение на алгоритъма от действия / стъпки/, необходими за съставяне и подаване на платежното нареждане и допускането му от софтуерната система на банката , включващ еднократно въвеждане на всички необходими елементи - потребителско име и парола, с които се влиза в електронния канал „ДСК Директ“, подписването му с четири - цифрения ПИН код на издадения цифров сертификат и потвърждаване на цифрите на получения с sms на мобилния телефонен номер на ищцата временен код / факт , установен с представеното извлечение, удостоверяващо данните за регистрираното получено на телефонния номер, предоставен на банката, съобщение – на л. 69,70 от делото/- заключението на вещото лице по изслушаната и приета софтуерно- техническа експертиза.

Съдът е посочил, че ако не бъде извършено дори едно действие от алгоритъма на платежното нареждане не може да се изпълни платежната операция/ заключението на вещото лице – т.15/, а първите две от тях са влизането в електронния канал „ДСК Директ“ чрез въвеждане на потребителско име и парола – потребителски идентификатори , които само ищцата знае, трябва да знае и да не създава условия някой друг да узнае. Прието е, че в случая тя не е изпълнила задълженията си - предмет на т.61.2 на ОУ, представени по горе и съответно неизпълнението ѝ обхваща хипотезата на чл.75, т.3 ЗПУПС, като този извод се основава на следните установени от съдържанието на записаните на флаш устройства / представени по делото / нейни разговори със служители от Центъра за обслужване на клиенти на банката, а отчасти и от заключението на вещото лице, факти : 1/ съхранявала е в 2 настройките на браузъра на ползвания от нея служебен преносим компютър паролата за достъп до електронния канал за онлайн банкиране , както и паролата за електронната си поща, без при това компютърът да е имал надеждна антивирусна защита и парола за достъп до него; 2/ в отговор на получен в електронната ѝ поща / вероятно на 15.04.2020 г./ имейл/ наречен „фишинг“/ , който изглеждал като да е изпратен от банката е въвела потребителското име и паролата за достъп до електронния канал „ДСК Директ“, както и единен граждански номер. Съдът е изложил съображения за това, че тези й действия са несъвместими с разумните, които законът изисква , за да се изпълни задължението за опазване в тайна на въпросните крайно „чувствителни“ данни , тъй-като значително улесняват трети недобронамерени лица да присвоят в свое разпореждане платежния инструмент/ вж. заключението на вещото лице в т.20 на експертизата /.

Въззивният съд е изложил съображения за това, че ищцата не е получавала от банката съобщения във вид на имейл, действително изхождащи от последната, а и ищцата признала, че се е усъмнила в получения имейл, но вместо да положи повелената от здравия разум най елементарна грижа, като потърси служител на банката на денонощния предназначен за клиенти телефон и да попита от нея ли е изпратен или не, е въвела личните си потребителски идентификатори и единен граждански номер. Нещо повече – съмнението й е било напълно основателно , а когато е такова в дълг на клиента е да съобщи за него по телефона на банката – вж. т.61.3 на ОУ, което е мола да направи и след като е въвела данните си, което щеше да доведе до неизпълнение на подготвената платежна операция , поради това, че въвеждането е направено на място, различно от сайта за банкиране на банката- ответник, още повече, че до изпълнението на платежната операция / 21.04.2020 г./ е разполагала с 4 дни .

Съдът е приел, че са налице недвусмислени по смисъла на чл.75, ал. 2 ЗЗД обстоятелства, даващи право на банката да счита, че платежното нареждане изхожда от ищцата, да го изпълни и съответно това плащане да има погасителен ефект спрямо задължението й да извършва плащания. Тя е добросъвестна посмисъла на посочения текст на закона, защото не е била в състояние и не е била длъжна да узнае, че не ищцата, а друго лице е въвело в системата за банкиране елементите, необходими за подаване наплатежното нареждане, т.е. че употребата на потребителските й лични идентификатори ипредоставените й от банката персонализирани средства засигурност от гледище на формалната технологична проверка на разпознаването им от системата изглежда като напълно автентична.

Съдът е приел, че в случая ищцата е проявила груба небрежност в дейността по предоставяне на платежни услуги чрез електронно банкиране. Прието е, че според утвърдената гражданскоправна теория небрежност проявява този длъжник ,който без да знае това / не осъзнава противоправността /, не полага грижата на добрия стопанин като абстрактен модел на поведение / в смисъл, че съдържанието му се определяне от поведението на конкретното лице, а от нормалното, обичайното поведение на определен вид лица в подобни или еднакви с положението му случаи, изработено от обществения разум на дългия опит в живота с оглед естеството на дейността/- чл.63, ал.2 ЗЗД, при което настъпва 3 противоправен резултат , защото обективно това му поведение не е съответно на правно дължимото, произтичащо от установени в закона или в договора конкретно приложими задължения, а е могло да бъде . Посочено е, че груба небрежност проявява онзи длъжник , който също така без да знае това , не полага дори една по-малка грижа / от абстрактния модел на грижата на добрия стопанин/-тази, която всички други хора с нормална психика като него , даже инай- небрежните поприрода и привичност , биха положили в подобна обстановка, или обобщено казано: проявата й е постъпка / действие или бездействие/ абсолютно несъвместима със здравия разум, който иначе се предполага, че той притежава/ щом има нормална психика/.

По изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск по чл.79 ЗПУПС е неоснователен и го е отхвърлил.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: налице ли са критериите, обуславящи проявена груба небрежност и/или умисъл от страна на клиента/физическо лице/ - ползвател на платежни услуги, когато неговите действия са извършени в отговор на имейл, който клиентът е счел за дългоочаквана обратна връзка от страна на банката, предоставяща платежни услуги, налице ли са критериите, обуславящи проявена груба небрежност или умисъл от страна на клиента – ползвател на платежни услуги, в случай, в който клиентът отговаря на имейл – неразпознат от него като фишинг/хакерска атака, налице ли е неизпълнение на задълженията на банката, предоставяща платежни услуги, по повод съхранението на поверените ѝ от клиента средства с грижата на добър търговец, извършвайки превода на средствата на 23.04.2020 г., предмет на неразрешената операция от 16.04.2020 г. – четири дни след нейното фактическо извършване, налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на банката, която засичайки необичаен достъп до интернет банкирането на ищцата на 17.04.2020 г. /на следващия ден след фактическото извършване на неразрешения от ищцата превод/ банката блокира достъпа до електронния канал за нейното банкиране, включително като блокира достъпа на самата ищца до него, но на 21.04.2020 г. нарежда парите по неразрешената операция, фактически извършена на 16.04.2020 г. вместо да блокира превода, какво е правното значение на така извършените от банката действия в тази поредност и допринесла ли е банката с действията си настъпването на вредоносния резултат от неразрешената операция, в случай, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на банката по повод съхранението на поверените ѝ от клиентите средства с грижата на добър търговец погасява ли се нейната отговорност в хипотезата на разпоредбата на чл. 80, ал.3 пр.2-ро ЗПУПС, какво е правното значение на уведомяването на ползувателя на платежни услуги от страна на банката, предоставяща платежни услуги чрез телефонно обаждане на 22.04.2020 г. за нетипично логване в нейния електронен канал за разплащания от 17.04.2020 г. и за извършен превод от нейната сметка, един ден след извършването на превеждането му, какви действия е следвало да извърши банката в конкретния случай, за да защити поверените ѝ от клиента средства за съхрание като предотврати завършването на неразрешена от клиента операция, можело ли е тези действия да бъдат извършени от банката и била ли е длъжна да 4 ги извърши, банката длъжна ли е да провери автентичността на превода преди той да бъде извършен /разрешен от самата банка. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по о чл. 284, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.

Разпечатката съдържа 23 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/460213b5-b2ff-4a45-8fab-76711006fe6a