Определение № 844 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500677 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД против определение № 4251 от 04.12.2023 г. по т. д. № 328/2023 г. на СГС, ТО, VI – 9 състав в частта му, с която съдът е върнал исковата молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД в частта й, с която са предявени иск за признаване в отношенията с ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, че ищецът не е във виновно неизпълнение на Договор № 0013-МЕР/ 28.01.2020 г., даващо основание насрещната страна да го развали, както и иск за признаване за установено по отношение на ответника, че начислената с Протокол за неустойка № 110 от 26.10.2022 г. неустойка по чл.10.1 от Договора в размер на 1 819 354.35 лв. е недължима.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваната част на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че първият установителен иск не е такъв за установяване на факти, както некоректно бил възприел съдът, а внасяне на яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните. Ищецът имал интерес от произнасянето на съда с диспозитива на бъдещото съдебно решение относно действието на договора между страните и с оглед правата и интересите му при участие в бъдещи обществени поръчки по ЗОП. По аналогични съображения ищецът намира за неправилно обжалваното определение и в частта, с която искът за установяване несъществуването на вземане на насрещната страна за неустойка е върнат поради липса на правен интерес.

Моли за отмяна на Определение № 4251 от 04.12.2023 в обжалваните му части и връщане на делото на СГС за разглеждане на предявените искове.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала писмен отговор, с 1 който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна поради следното:

Производството по т. д. № 328/2023 г. на СГС е образувано по искова молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД, с която ищецът е предявил против „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове както следва:

1) установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не е във виновно неизпълнение на договора между тях, даващо основание последният да бъде развален от ЕСО, както и че същият съставлява валидно обвързващо страните облигационно правоотношение и че не е развален;

2) установителен иск за признаване недължимост на претендираната от ответника и начислена по договора между страните неустойка в общ размер от 1 819 354.35 лв.;

3) конститутивен иск по чл.307 от ТЗ с искане за частично изменение на договора в частта относно цените на стоките, предмет на последния, които не са доставени към момента на подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност – искане за прекратяване действието на договора поради настъпили обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в качеството му на Възложител, и праводателя на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД – „АББ България“ ЕООД – в качеството му на Изпълнител, е сключен Договор № 0013-МЕР/ 28.01.2020 г., по силата на който изпълнителят се задължил да изпълнява поръчките на другата страна за доставка на измервателни трансформатори за напрежение 110 K V, по обособена позиция №1 – „Доставка на токови измервателни трансформатори 110 K v ” , както и да организира приемни изпитвания на стоките. Договорът е сключен по реда на ЗОП и е с прогнозна максимална стойност от 4 583 000 лв. без ДДС. След решението за преобразуване на едноличния собственик на „АББ България“ ЕООД, към Договора е подписан Анекс № 2 от 21.07.2020 г., по силата на който дружеството е заменено от „АББ Пауър Гридс България“ ЕООД, с последващо променена фирма на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД.

2

Поради настъпили изменения на световния пазар вследствие на пандемията от Covid -19, ищецът „Хитачи Енерджи България“ ЕООД многократно е уведомявал възложителя за невъзможността да достави предмета на договора при уговорените цени, като е отправил молби за актуализация на уговорените цени, до което не се е стигнало поради отказ от негова страна. С писмо от 27.10.2022 г. ответникът уведомил ищеца, че е начислил уговорената в чл.10.1 от договора неустойка съгласно Протокол за неустойка № 110 от 26.10.2022 г. в размер на 1 819 354.35 лв. Отделно от това, поради забава в изпълнението на няколко поръчки, посочени подробно в обстоятелствената част на ИМ, с писмо от 16.02.2023 г. ответникът е предоставил 30 дневен срок на Изпълнителя да извърши забавените поръчки, като в противен случай ще счита договора за развален, считано от деня, следващ получаването на писмото – 15.02.2023 г.

В уточнителна молба, касаеща единствено конститутивния иск, ищецът е посочил, че с писмо от 16.02.2023 г. ответникът е отправил волеизявление за разваляне на договора, считано от 16.02.2023 г., а с писмо от 21.02.2023 г., поради неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, ответникът го е уведомил, че е начислил неустойка в размер на 1 819 354.35 лв.

За да върне исковата молба в частта, с която е предявен първия установителен иск - че ищецът не е във виновно неизпълнение на договора между тях, даващо основание последният да бъде развален от ответника, СГС е достигнал до извод за липса на правен интерес у ищеца от предявяването му. Изложил е мотиви, че се касае за иск по чл.124, ал.4, изр. I I от ГПК, а такъв можел да бъде предявен само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Този извод следва да бъде споделен. За допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване валидност на правоотношение, създадено между страните в облигационната връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 127/29.10.10г. по т.дело № 20/10г. на ВКС, І ТО .

В него е посочено, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/,което е недопустимо.

Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл.82 и сл. от ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора. В този смисъл е и цитираното от СГС Решение № 13 от 30.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1806/2018 г. на ВКС, 3

ГК, I V ГО. Установителен иск за всеки факт, който законът изрично не е въздигнал в предмет на такъв иск, е недопустим, тъй като всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод на делото относно това правоотношение. Когато фактът е релевантен за гражданско правоотношение, съдът е длъжен чрез тълкуване на исковата молба и чрез разяснителни въпроси до ищеца да провери дали ищецът цели да установи само факта, или чрез него цели да установи правоотношението, което този факт поражда. В конкретния случай при дадени от съда указания в посочения смисъл, ищецът поддържа, че иска да установи факта, че договорът между страните не развален , тъй като има интерес да обвърже ответника именно с този факт.

На следващо място, освен че изследване съществуването на право по прекратен договор не е предвидено в чл.124 от ГПК, правният интерес на ищеца от завеждане на иска не може да се извлече от потенциалната възможност същият да бъде отстраняван от бъдещо участие в обществени поръчки. От една страна, това представлява бъдеща и несигурна възможност, а и съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.4 от ЗОП, възложителят може да отстрани от участие в процедурата по възлагане, но може и да допусне участник, като извърши преценка за размера на неизпълнението.

Не могат да бъдат споделени обаче изводите на СГС относно недопустимост на иска за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи неустойка по Договора в посочения по – горе размер. В конкретния случай не се касае за иск за установяване на факт с правно значение по чл.124, ал.4 от ГПК, а за отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е и петитумът на исковата молба.

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице у ищеца правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право.

Затова обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която съдът е върнал исковата молба по отношение на втория установителен иск - за признаване недължимост на начислената от ответника неустойка, а в останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4251 от 04.12.2023 г. на СГС, ТО, VI – 9 4 състав, постановено по т.д. № 328/2023 г. в частта, с която съдът е върнал исковата молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД относно иска за признаване за установено в отношенията му с „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, че начислената от Протокол за неустойка № 110 от 26.10.2022 г. в размер на 1 819 354.35 лв. е недължима.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на допустимите искове по същество.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част, касаеща връщане на исковата молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД по иска с правно основание чл.124,ал.4 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е във виновно неизпълнение на договора между страните, даващо основание същият да бъде развален от ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която обжалваното определение на СГС е потвърдено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5