Определение № 31016 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31016 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110113646 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

В. Б. К. е предявил срещу „Юробанк България“ АД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 61, 52 евро, ведно със законната лихва от 18.05.2026 г. до окончателното плащане, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит № PLUS-............... г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит на 09.07.2024 г. за сума в общ размер от 2200 лв., която следвало да върне в срок до 15.07.2025 г. на 12 месечни вноски в размер на по 224, 86 лв. при посочен в договора годишен процент на разходите от 31, 54 % и лихвен процент 23, 28 %. В полето „параметри и условия“ за този договор били посочени „размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ 177, 54 лв.“, общ размер на кредита 2377, 54 лв. и такса ангажимент 55 лв., като нетната сума за получаване по сметка след удържане на такса ангажимент и застрахователни премии била 2145 лв., която била преведена в полза на ищеца. Твърди, че по този договор е извършил две плащания от по224, 86 лв. всяко, съответно на 16.09.2024 г. и на 15.10.2024 г. Посочва, че на 05.11.2024 г. е сключил втори договор за потребителски кредит за сума в размер на 5500 лв.,която следвало да върне в срок до 05.11.2026 г. на 24 месечни вноски в размер на по 314, 52 лв. всяка с посочен размер на годишния процент на разходите от 26, 08 % и лихвен процент от 20, 73 евро. В полето „параметри и условия“ за този договор били посочени застрахователна премия (нефинансирана с кредита) 782, 64 лв. и такса административни дейности 137, 50 лв. От общия размер на кредита била удържана сума в размер на 1809, 19 лв. във връзка със задълженията по първия договор за кредит от 09.07.2024 г., а на ищеца била преведена сума в размер на 3553, 31 лв. Ищецът извършил общо 17 месечни плащания по втория договор за кредит. Поддържа, че е сключил двата договора за кредит за удовлетворяване на лични нужди, поради което има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП. Излага доводи, че причисляването на дължимите застрахователни премии към главниците по двата договора за кредит представлява заобикаляне на закона, чрез което се цели неправомерно оскъпяване на кредита и въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителния размер на разходите по кредита, като се начислява възнаградителна лихва върху застрахователните премии, които са усвоени от кредитора в качеството му на застрахователен посредник, но тези суми са извадени от общия размер на кредита и не са взети предвид при изчисляване годишния процент на разходите. Твърди, че ако реалният размер на годишния процент на разходите по първия договор е 55, 01 %, а по втория договор – 41, 52 %. Аналогични доводи 1 излага и по отношение на предвидените в договорите такси за административни дейности. С оглед на изложеното поддържа, че двата договора за кредит са недействителни, като следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и предвид обстоятелството, че дружеството е предоставило на ищеца сума в общ размер от 5698, 31 лв. (2913, 50 евро) по двата договора, а ищецът е заплатил общо 5818, 61 лв. (2975, 01 евро), то на връщане подлежи разликата от 61, 51 евро (120, 30 лв.).

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Изложени са съображения за нередовности на исковата молба, които съдът намира за неоснователни. Съдът вече е извършил преценка за редовност на исковата молба, като констатираните нередовности са били отстранени от ищеца с уточнителна молба вх. номер 188512/12.06.2026 г., препис от която е била връчена на ответника. Във връзка с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка, като непосочването й не представлява нередовност на исковата молба предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, която препраща единствено към чл. 127 ал. 1 и чл. 128 ГПК. По същество оспорва ищецът да е имал качеството потребител, тъй като в закона не съществува презумпция, че дадено физическо лице действа като потребител, когато сключва договор за кредит. Поддържа, че застрахователната премия по договора за кредит от 05.11.2024 г. не следва да се включва в годишния процент на разходите, тъй като тя е доброволна и отпускането на кредита не е обвързано със сключването й, а освен това застрахователната премия не е финансирана от кредитора, а е плащана директно от клиента на месечни вноски. Сочи, че ищецът е имал право да се откаже от застраховката без това да доведе до каквито и да е промени по параметрите на кредита или начисляване на допълнителни такси. Обръща внимание, че при двата процесни договора е бил приложен различен подход относно начина на финансиране на застрахователната премия, което показва недвусмислено, че кредитополучателят е бил запознат с различните възможности за заплащане на застрахователната премия, разбирал е тяхното съдържание и последици, и е направил съзнателен избор във всеки отделен случай. По отношение таксата за административни дейности сочи, че тя се начислява преди получаване на кредита за извършените от банката дейности по събиране и проверка на информация за финансовото състояние, и за извършване анализ на кредитния риск на кредитополучателя, като тази такса няма връзка с усвояването на кредита, нито с управлението му и съответно не е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед на изложеното поддържа, че не е налице недействителност на договора за кредит, нито неоснователно обогатяване за сметка на ищеца, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност прави възражение за прихващане с всички насрещни вземания на банката по процесните договори, което съдът намира за нередовно и по-долу ще даде указания за отстраняване на констатираната нередовност.

По доказателствената тежест

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже заплащането на посочената в исковата молба сума. В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата

Представените от ищеца с исковата молба, с уточнителна молба вх. номер 185824/10.06.2026 г., както и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да се допуснат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде уважено, с изключение на последната поставена задача относно размера на 2 евентуални вреди за банката от спиране изпълнението на договора, която задача е неотносима към предмета на делото. Предвид изложените от страните доводи съдът намира, че следва служебно да допусне и следните задачи към съдебно-счетоводната експертиза: 1.

Какви компоненти са били включени при изчисляването на посочения в договора за заем от 09.07.2024 г. и 05.11.2024 г. годишен процент на разходите? 2. Какъв е размерът на годишния процент на разходите по двата процесни договора за кредит като в него се включат и размера на застрахователните премии, такса ангажимент и такса административни дейности? 3. Начислявана ли е възнаградителна лихва по двата процесни договора върху застрахователните премии и такса ангажимент и такса административни дейности и ако е начислявана, да се посочи в какъв размер по всеки от двата договора и дали това се е отразило върху размера на годишния процент на разходите и по какъв начин? 4. Какви плащания са били извършени от ищеца по двата процесни договора за кредит, като вещото лице посочи конкретните дати на плащанията, платените суми и какви задължения са били погасени с тях?

Ответникът е направил искане по реда на чл. 190 ГПК, което не е достатъчно индивидуализирано, тъй като не се сочи конкретен документ, по отношение на който е направено искането, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 13.45 ч., за което страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи банкова сметка съобразно изискването на чл. 127, ал.

4 ГПК.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да уточни възражението си за прихващане като посочи с кое конкретно вземане по основание, размер и период, ако има такъв, и по кой от двата процесни договора прави прихващане, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът няма да приеме възражението за прихващане за разглеждане.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, уточнителна молба вх. номер 185824/10.06.2026 г., както и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените от ответника с отговора на исковата молба задачи, с изключение на последната поставена задача относно размера на евентуални вреди за банката от спиране изпълнението на договора, както и на следните служебно поставени от съда задачи: 1. Какви компоненти са били включени при изчисляването на посочения в договора за заем от 09.07.2024 г. и 05.11.2024 г. годишен процент на разходите? 2. Какъв е размерът на годишния процент на разходите по двата процесни договора за кредит като в него се включат и размера на застрахователните премии, такса ангажимент и такса административни дейности? 3.

Начислявана ли е възнаградителна лихва по двата процесни договора върху застрахователните премии и такса ангажимент и такса административни дейности и ако е начислявана, да се посочи в какъв размер по всеки от двата договора и дали това се е отразило върху размера на годишния процент на разходите и по какъв начин? 4. Какви плащания са били извършени от ищеца по двата процесни договора за кредит, като вещото лице посочи конкретните дати на плащанията, платените суми и какви задължения са били погасени с тях?, при депозит в размер на 300 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде 3 уведомен за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК, както и искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача: Какъв би бил размерът на евентуалните вреди за банката от спиране изпълнението на договора за потребителски кредит от 05.11.2024 г?.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4