Определение № 90 от 05.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. ХАСКОВО, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500033 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.

248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 9994/13.11.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, чрез юриск. В. Т. против Определение № 1245/17.10.2025 г. по гр. д. № 289/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставена без уважение молба с вх. № 7851/11.09.2025 г. от въззивника с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 261/06.08.2025 г. по гр.д. № 289/2025 г. на РС -Димитровград в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон не е уважил искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на ищцата /въззиваем/ до размер от 200,00 лв. Считат, че делото се характеризира с ниска правна и фактическа сложност. По делото не е било налице спор по отношение на фактите .

Изрично се признава сключването на процесните договори, т.е. не е било необходимо събирането на много на брой и обемни по съдържание доказателства, не е било необходимо изслушването на гласни доказателства.

Процесуалният представител на ищцата не е присъствал на проведените по 1 делото открити съдебни заседания. Считат, че с присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от ищцата размер от 600,00 лв. са нарушени критериите, залегнали в чл. 36, ал. 2 от ЗА, за обоснован и справедлив размер на дължимото се адвокатско възнаграждение. Моли съдът да постановите определение, с което да уважи искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищ цата до размера от 200,00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 314/15.01.2026 г. от адв. Р., пълномощник на П. С., с който се оспорват като неоснователни доводите изложени в жалбата. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Считат, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2, като материалният интерес по делото е над 3 000 лв. и няма как от правна гледна точка възнаграждението да бъде намалено на 200,00 лв.

Молят съда да остави частната жалба като неоснователна без уважение и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба против Определение № 1245/17.10.2025 г. по гр. д. № 289/2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград, с което е оставена без уважение молба с вх. № 7851/11.09.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 261/06.08.2025 г. по гр.д. № 289/2025 г. на РС – Димитровград в частта за разноските е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение РС- Димитровград оставя без уважение подадената от въззивника в настоящото производство молба по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 261/06.08.2025 г. по гр.д. № 289/2025 г. на РС- Димитровград в частта за разноските за намаляване размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата от 600, 00 лв. на 200,00 лв. по съображения, които настоящият съдебен състав изцяло 2 споделя:

Действително случаят не е с висока правна и фактическа сложност, като пълномощника на ищцата адв.Р. не се явява в проведеното по делото публично съдебно заседание. Следва обаче да се има предвид, че за изготвянето на исковата молба по делото е бил вложен адвокатски труд, проведени са консултации по казуса с клиента, извършено е проучване на съдебната практика, изготвени са молби и дру г и документи, поради което предлаганото от страна на ответника адвокатско възнаграждение от 200,00 лева се явява крайно недостатъчно. В случая е налице хипотезата на чл. 7, ал.

2, като материалният интерес по делото е над 3 000 лв. Съобразно тази сума, дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.7 ал. 2 т. 2 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, би следвало да бъде в размер на д 600,00 лева.

В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът изхожда, както от в Наредба № 1/09.07.2004 г. , така и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат. В този смисъл, съдът взе предвид, че действително делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, но по производството е била изготвена искова молба, приложени са множество документи по делото, поради което счита, че няма основание за намаляване на размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от ищцата размер от 600,00 лв.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран така, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба с вх.

9994/13.11.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, ет.

4, чрез юриск. В. Т. против Определение № 1245/17.10.2025 г. по гр. д. № 289/2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград, с което е оставена без уважение молба с вх. № 7851/11.09.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, чрез юриск. В. Т. за изменение на Решение № 261/06.08.2025 г. по гр.д. № 289/2025 г. на РС - Димитровград в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4