Присъда № 13 от 29.01.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 13 от 29.01.2025 г. по НОХД № 1903/2024 г. на РС Бургас, XXI – ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт срещу подсъдимата Д. Т. А., ЕГН **********, родена на ******** г. в гр. М.Т., обл. Бургас, българка, българска гражданка, с постоянен адрес: с.

**************, обл. Бургас и настоящ адрес: с. ***********, обл. Бургас, със ************, за това, че на ********г. в с. М., общ. Бургас, обл. Бургас, на ул. „Х. Б.“, пред дом ***, чрез нанасяне на шамар по лицето, причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка, на полицейски орган - мл. инспектор Ж. К. А., ЕГН ********** от гр. Бургас, заемащ длъжността *************** гр. Бургас, при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

За претърпените от престъплението неимуществени вреди пострадалият Ж. К. А. е предявил граждански иск в размер на 5000 лева, който съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото производство. Отделно от това пострадалият е направил и искане за конститиуране в качеството на частен обвинител по делото, което съдът уважи, като прецени, че са налице предпоставките за участие на пострадалия в производството в това му качество предвид повдигнатото обвинение за извършено спрямо него престъпление по чл.

131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните свидетелски показания и писмени доказателства. Намира, че деянието е било извършено от подсъдимата при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Предлага при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК и да бъде наложено на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да бъде отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Д. поддържа становището на прокурора за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна.

В хода на съдебните прения излага съображения за доказаност на авторството на деянието като акцентира на показанията на полицейските служители, които счита за категоричен и достоверен източник на сведения в подкрепа на обвинителната теза. Поддържа, че в производството са събрани и писмени доказателства, които допълват доказателствения материал, уличаващ подсъдимата в извършване на процесното престъпление. Поддържа гражданския иск като основателен и доказан и претендира уважаването му. Заявява претенция и за присъждане в полза ма пострадалия на направените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимата адв. К. оспорва обвинението, като навежда доводи за наличие на съществени противоречия в събрания доказателствен материал. Изразява несъгласие с изложените от полицейските служители фактически положения. Поддържа наличие на заболяване на подсъдимата, което е несъвместимо според защитника с описаните от свидетелите полицейски служители действия на подсъдимата. Излага доводи за малозначителност на случая. Оспорва предявения граждански иск и счита, че следва да бъде оставен без уважение.

Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимата Д. Т. А., ЕГН **********, е родена на ******** г. в гр. М.Т., обл.

Бургас. Тя е българка, българска гражданка, с постоянен адрес: с. **************, обл.

Бургас и настоящ адрес: с. ***********, обл. Бургас, със **************. Видно от справка 1 за съдимост подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.

Подсъдимата Д. Т. А. живеела на семейни начала със свидетеля М.И.М. в с. М., обл.

Бургас, ул. „Х. Б.“ ***.

На ******** г. подсъдимата Д. А. и свидетелят М.М., с когото живеела във фактическо съжителство организирали тържество по повод раждането на внука си на пейки и маси, разположени на тротоара пред къща, находяща се на ул. „Х. Б.“ пред *** в село М..

Имало разположени и два броя тонколони и един усилвател, взети по-рано през деня от свидетеля Я. Х. Я., от които звучала силна музика. В течение на вечерта повечето присъстващи на празненството си тръгнали. Това направил и св. Я., който живеел в къща, находяща се отсреща на мястото на тържеството. Последни на масата останали подсъдимата А., св. М. и св. И. А.Р., с когото дъщерята на А. и М. живеела на семейни начала, и който бил баща на внука, чието раждане празнували.

Към 21/******** г., св. Ж. К. А. заемал длъжност ************************* Бургас. Съгласно утвърден месечен график, той бил на работа за времето от 18:00 часа на ******** г. до 06:00 часа на ******** г.,като изпълнявал служебните си задължения на патрулен полицай заедно с колегата си – св. И. П. - служител в ******** при ОД на РВР Бургас, на територията обслужвана от районното управление.

На ******** г.,около 23:30 часа, св. А. и св. П. били изпратени от ОДЧ при ОД на МВР - Бургас за оказване на съдействие във връзка с подаден сигнал за силна музика на адрес с. М., ул. „Х. Б.“ ***. Св. А. и св. П. били облечени в униформа и изпълнявали служебните си задължения с лек автомобил, марка „Грейт Уол“ с рег. № ********. При пристигането на място полицейските служители установили,че къщата на подадения в сигнала адрес била тъмна и от там не се чувала музика. Св. А. и св. П. обаче чули силна музика от тротоара на ул. „Х. Б.“ пред дом ***.Там видели поставени маси, с наредени върху тях различни по вид храни и напитки. Непосредствено до масите имало поставени два броя тонколони и един усилвател, от които звучала силна музика. Около масите седели двама мъже и една жена, непознати за тях, видимо употребили алкохол, които впоследствие били установени като подсъдимата Д. А., св. М. и св. Р.. Полицейските служители се легитимирали и разпоредили да се спре музиката, тъй като по това време на денонощието се нарушава обществения ред и спокойствието. След това, св. А. попитал чия собственост е озвучителната техника, като в отговор на този въпрос и обв. А., и св. М., и св. Р. твърдели, че тя е тяхна собственост. Св. А. разяснил на лицата, че за констатираното нарушение ще им бъде съставен АУАН и ще бъде иззета озвучителната техника.

Св. Р. отново заявил,че озвучителната техника е негова собственост и приел да му бъде съставен АУАН за извършеното нарушение. В това време св. П. започнал да разкачва двете колони, като успял да разкачи едната и да я постави на предната седалка на служебния автомобил. В този момент св. М. и св. Р. се опитали да вземат обратно тонколоната от полицейския автомобил. На двамата било издадено устно разпореждане от полицейските служители, на всеки един по отделно, да се отдалечат от колата и да не възпрепятстват работата на органите на реда. Междувременно от дома си излязъл св. Я. Я., който бил собственик на озвучителната техника. Същият прибрал в дома си иззетата от полицейските служители тонколона и отново излязъл пред дома си.

Тъй като свидетелите М. и Р. не се подчинили на разпореждането на полицейските служители да не препятстват изпълнение на служебните им задължения, се наложило използване на физическа сила и помощни средства от страна на св. А. и св. П., изразяваща се в поставяне на белезници и задържане на лицата. Св. М. и св. Р. били поставени да седнат на задната седалка на патрулния автомобил, а св. А. се обадил в ОДЧ при ОД на МВР Бургас, като поискал да бъдат изпратени допълнителни служители на ОД на МВР - Бургас, 2 за оказване на съдействие.

Впоследствие около 00:10 часа на ******** г. на място пристигнали св. С. И. и св. Г.

С. – униформени служители на **** при ОД на МВР – Бургас. Те установили, че св. М. и св.

Р. се намирали в патрулния автомобил, а св. Я. пречел на св. А. и св. П. да осъществят служебните си задължения. Това станало причина към св. Я. да бъде отправено устно разпореждане да не препятства дейността на полицейските служители. Св. Я. не се подчинил на отправеното разпореждане и бил задържан, като му били поставени помощни средства – белезници.

След това св. А. поискал съдействие от допълнителни служители на ОД на МВР – Бургас. На място били изпратени св. И. Р. и св. В. П. - униформени служители на **** при ОД на МВР - Бургас. При пристигане на място св. М. бил преместен в служебния автомобил, използван от св. Р. и св. П., останалата на тротоара тонколона също била поставена в багажника на автомобила.

След като св. М. бил настанен на задната седалка на служебния автомобил, използван от св. Р. и св. П., към тях се приближила подсъдимата А., която заявила на св. П., че „тоя дъртия е виновен за всичко“, като посочила с ръка св. А.. След това се обърнала към св. А. с думите: „Айде, мене няма ли да ме задържаш? Ти си виновен за всичко! Искаш ли да ти ударя един шамар?“ и в същия момент посегнала с дясната си ръка и нанесла удар с отворена длан по лявата буза на полицейския служител Ж. А.. След това подсъдимата А. била задържана и отведена в сградата на **** при ОД на МВР гр. Бургас.

Вследствие на нанесения му удар по лявата буза от Ж. А. получил увреждане, довело до болка и непредставляващо нарушаване на здравословното състояние на пострадалия, видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № ***/2023 г. по описа на Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ гр. Бургас.

По доказателствата:

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимата в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимата е извършила вмененото й с настоящото обвинение престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

На първо място повдигнатото срещу подсъдимата обвинение в настоящото производство се подкрепя от показанията на пострадалия Ж. А. и свидетелите полицейски служители – И. П., В. П., И. Р. и Г. С.. В показанията на изброените свидетели се съдържат конкретни и безпротиворечиви помежду си сведения за нанесен от подсъдимата удар с ръка по лявата буза на свидетеля А.. От разпитите на служителите на ******** се установява, че на процесната дата и час свидетелят А. е изпълнявал служебните си задължения като полицейски орган, който е бил изпратен да окаже съдействие в село М. на подаден сигнал в ОДЧ. Показанията на полицейските служители напълно си кореспондират по отношение на основния факт, установен като безспорен по делото от обективна страна, а именно, че подсъдимата е ударила с длан в лицето свидетеля А.. Съдът не констатира противоречия и несъответствия в показанията на полицейските служители относно установеното по делото упражнено насилие от подсъдимата спрямо свидетеля А.. В проведените в хода на съдебното следствие разпити, съдът констатира наличие на основание за прочитане на показанията на част от свидетелите, дадени в досъдебното производство. Така например бяха приобщени по надлежния ред съгласно разпоредбата на чл. 281 НПК с изричното съгласие на подсъдимата, показанията на свидетелите Р., П., П., С. и И. от ДП, но прави впечатление, че основанието за прочитане на показанията на всички свидетели е обстоятелството, че не си спомнят или дават противоречиви данни за датата на деянието.

Нито един от посочените свидетели не излага пред съда различни факти относно нападението на подсъдимата спрямо свидетеля А., от тези споделени пред разследващите 3 органи в хода на досъдебното производство. Показанията на свидетелите от съдебното производство са изцяло съответни по съдържание относно признаците на престъплението, в извършването на което е обвинена подсъдимата от обективна страна. В тази връзка съдът цени показанията на посочените свидетели като достоверен източник на информация и на база изложените от свидетелите данни, съдът е направил извод за осъществена изложената по-горе фактическа обстановка.

На следващо място следва да се обсъдят показанията на втората група свидетели – лицата, които са били установени заедно с подсъдимата при извършената проверка в село М.