Определение № 712 от 24.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 2662/2023
- Вид
- Определение № 712
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 07.03.2023
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712 гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. М. при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора Н. Цв. И. като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело № 20231110202662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64 ал.1 от НПК.
Образуване е по постъпило искане от прокурор при СРП, с което се предлага на съда да вземе мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо лицето С. Я. В., с ЕГН: ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 331/2023г. по описа на 07 РУ СДВР по обвинение в извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В същото се излагат съображения, че е налице обвинение за тежко умишлено престъпление извършено чрез използване на оръжие, което обусловя наличието на висока обществена опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането си като моли съда да вземе най – тежката мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице. Излага подробни съображения в тази насока.
Защитникът на обвиняемия счита, че искането за вземане на първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, е несъразмерно тежко и моли съда да наложи по – лека.
Обвиняемият се присъединява към становището на защитника си и моли съда да му бъде взета по – лека мярка за неотклонение.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с акта на първо действие по разследване. В хода на разследването са били разпитани в качеството на свидетели пострадалата Ц. Е. М., както и управителя на казиното, където е работила свидетелката и лицето, с което деецът е съжителствал на съпружески начала.
Извършено е разпознаване от страна на свидетелката М., която е посочила като извършител на посегателството спрямо нея именно С. В.. Сред намерените вещи при извършения личен обиск на обвиняемия и при претърсването в лекия автомобил, е било намерено огнестрелно оръжие.
Приложени са и писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение и справка за съдимост. В своите показания част от свидетелите посочват, че са узнали за извършеното от пострадалата, но и от записите на видеокамерите в обекта.
С Постановление от 22.02.2023г. лицето е било подведено под наказателна отговорност по обвинение в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. При разпита си обвиняемият отказал да депозира обяснения.
В съдебно заседание в производството по разглеждане на искането на прокурора в своя лична защита обвиняемият признава за извършеното посегателство срещу пострадалата, изразява съжаление за стореното и желание да възстанови отнетата й сума.
Съдът намира, че към настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на инкриминирано деяние. Извършените претърсвания и изземания на веществени доказателства, направеното разпознаване на лице и разпита на свидетелите могат да обусловят минималната доказателствена съвкупност за наличие на престъпление и съпричастността на лицето, привлечено към наказателна отговорност към него. При извършеното разпознаване пострадалата е заявила, че извършителят е насочил пистолета към корема й, което съчетано с упражненото насилие и отнемане на сумата пари, го характеризира като лице с висока степен на обществена опасност. При едни от нейните разпити от 2
22.02.2023г. находящ се на стр.46 от ДП, свидетелката заявява, че е разпознала и пистолета, с който е била заплашена и който е бил иззет от обвиняемия. Независимо, че от приложената като писмено доказателство експертна справка № 73/2023г. на СДВР се установява, че пистолета не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, неговото използване за сплашване на пострадалата и липсата от нейна страна на познание, че вещта не е оръжие по смисъла на закона, по никакъв начин не омаловажават посегателството спрямо нея.
Обвинението, за което С. В. е бил подведен под наказателна отговорност, е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С това обстоятелство се покрива първия признак на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. Същевременно от данните по делото и най – вече от начина на извършване на деянието - насочване на предмет към жизненоважен орган на човешкото тяло може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият може да извърши престъпление.
Механизмът на деянието е бил обективиран посредством упражнена физическа сила и заплашване чрез оръжие. Наличието на тези обстоятелства, както и мястото, където се е развило събитието, обуславят извода за реалната опасност обвиняемият да извърши последващо инкриминирано деяние.
От друга страна от данните по делото се установява, че обвиняемият е с постоянен адрес и съжителства на съпружески начала със свидетел по делото.
Въпреки това неговото местожителство е в град, който се намира на голямо разстояние от местопроизшествието, като по негови собствени признания преди настоящия си адрес, е живял и на друг адрес в град София. Предвид изнесените в съдебно заседание данни от страна на самия обвиняем, може да обоснове предположение и за укриване от лицето.
Съдът не споделя оплакването на обвиняемия и неговия защитник за взимане на по – лека мярка за неотклонение. Същите не ангажираха доказателства в тази насока, а изложиха единствено твърдения за обременено семейно положение на дееца и причините, че е извършил посегателството поради нестабилно психическо състояние, обусловено от игра на хазарт и загуба на сума пари предната вечер. Емоционалната нестабилност на лицето, съчетана с финансови загуби и предумисъл за извършване на деянието е 3 допълнителен аргумент за съдебната преценка, че всяка друга мярка за неотклонение, различна от задържането под стража, би се явила предпоставка за нейното нарушаване.
В този смисъл съдът намира, че предпоставките за вземане на първоначална мярка за неотклонение спрямо обвиняемия С. Я. са налице и искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо С. Я. В., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 331/2023г. по описа на 07 РУ СДВР мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест в три дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото за 07.03.2023г. от 11:00 ч. за която дата и час страните да се считат уведомени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4