Решение № 66 от 16.04.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Разлог, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на "Т.Т."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у.“Б.“№3, и съд. адрес: г.С., у."К."№30, в.А, а.7, представлявано от А.И.Ф., против НП №*/28.04.2023 г., издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание "Имуществена санкция" от 2`000,00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че констатациите за престирания труд от страна на лицето са направени само въз основа на попълнена в хода на проверката декларация.

Жалбоподателят твърди, че дружеството което управлява и представлява, както е посочено в мотивите на НП, е наел като подизпълнител на обекта на контрол, дружеството „Е.“ЕООД, което да извърши дейност по почистване на строителните отпадъци на посочения обект като за изпълнение на своята дейност, подизпълнителят „Е.“ЕООД е командировал на обекта своя работник И.В.В. За соченото лице има представен сключен трудов договор, който е регистриран. Представя писмени доказателства в тази посока.

В СЗ въззивната страна - редовно призована, не изпраща законен представител, представлява се от упълномощен представител - адв. М..

Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрк. Е.П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Депозира писмено становище с развити доводи в тази посока и претендира за присъждане на юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023 г., свидетелите М.К.Ц., М.Л.С., Б.В.И. и Т.Г.К., всички изброени служители на Д"ИТ"Б., извършили проверка по раб. места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в строителен обект: Изграждане и водопроводни, отоплителни и климатични инсталации на магазин и пристройка към него, в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ ***, м. „З.“ по КК на г.Б., изпълняван от „Т.Т.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у."Б."№3, о.Г.Д., представлявано от А.И.Ф., където е заварено да работи като „работник“ в обекта на контрол, лицето И.В.В., ЕГН*, като описаното нарушение е било потвърдено от попълнената в хода 1 на проверката по раб. места декларация, в която И.В. удостоверява извършване на трудова дейност при установено раб. време от 09:30 ч. до 16:30 ч., с определени почивни дни „събота и неделя“, с почивка за хранене „1 час“, изпълнявайки длъжността „работник“, с уговорено трудово възнаграждение 780,00 лева на вечер. В декларацията, В. сочи като начална дата на започване - 2 дни.

При проверката по документи относно правоотношението м/у дружеството и И.В. не е представен сключен трудов договор. Проверяващите са констатирали, че на 23.01.2023 г. лицето И.В.В. е полагал труд на раб. площадка, осигурена от „Т.Т.“ЕООД-Г.Д., в определеното от търговеца раб. време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

Междувременно, на 26.01.2023 г., с Постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, инспектор в О-л „БТКД“ при Д„ИТ“-Б., обявила съществуването на трудово правоотношение м/у „Т.Т.“ЕООД и лицето И.В.В., което постановление е отменено с Решение №1395/21.07.2023 г. на АС-Б., влязло в законна сила на 14.12.2023 г.

В хода на документалната проверка от страна на възз. дружество не бил представен трудов договор за И.В.В. На 30.01.2023 г. с/у възз. дружество бил съставен и АУАН от М.К.Ц. актосъставител и М.Л.С. и Т.Г.К. - свидетели, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 23.01.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с И.В.В., за предоставената от него раб. сила в експлоатирания от търговеца строителен обект - Магазин и пристройка към него, в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ ***, м.„З.“ по КК на г.Б.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Т.Т.“ЕООД, ЕИК*, адм. наказание "Имуществена санкция" от 2`000,00 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на съд. следствие, като свидетел бе разпитан М.К.Ц. - актосъставител, и М.Л.С., Т.Г.К. и Б.В.И. - свидетели участвали в проверката на възз. дружество. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта.

По делото са разпитани и И.В.В. и В.И.Ч. - двамата работници, които са били заварени от проверяващите на обекта на проверката. И двамата свидетели излагат, че лицето И.В. е трябвало да почисти обекта, като самият той твърди, че е имал сключен договор с дружеството „Е.“ЕООД.

По делото е разпитан и свидетелят Ш., собтвеник на обекта, който в показанията си потвърждава, че е наел възз. дружество „Т.Т.“ЕООД за изграждане на ВиК инсталация, респективно е имал сключен договор за СМР.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съд. следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по м/у си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява ч/з събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в съд. заседание, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред 2 надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ, и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА"ГИТ" към МТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби, органът който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА"ГИТ" или оправомощено от него длъж. лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА"ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ", издадена на 15.08.2022 г. Видно от т.4 от заповедта, с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на Д"ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от "ИТ".

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от М.К.Ц., който към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д"ИТ"-Б., следователно е бил компетентен да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството лице и свидетелите М.Л.С. и Т.Г.К., присъствали при установяване на нарушението.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съд. състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата които потвърждават извършеното адм. нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В нормата на чл.62, ал.1 КТ, е отразено правилото, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл.1, ал.1 и ал.2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения м/у работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на раб. сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.61, ал.1 КТ, определя момента когато м/у работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ, законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 или ал.3 КТ, с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжн. лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал.1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна 3 предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен раб. режим, заплащане, раб. време, раб. място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо лицето И.В.В. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /23.01.2023 г./, съответно имало ли е възникнало м/у тях трудово правоотношение.

По смисъла на КТ - §1, т.1, "Работодател" е всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

След преценка на всички събрани по делото доказателства - както писмени така и гласни, съдът прецени че в хода на съд. следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.

По делото няма спор, че лицето И.В. е бил в строителен обект: магазин и пристройка към него, в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б., на процесната дата. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число. Този факт обаче, сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение м/у В. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на раб. сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във вр. с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и ЗУТ, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен раб. режим, заплащане, раб. време, раб. място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение, следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, раб. място, раб. време, почивки, отпуски и т. н.