Решение № 1666 от 11.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1396/2026
- Вид
- Решение № 1666
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1666 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110201396 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. Х. Д., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-4332-018536 от 25.07.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пред.3 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че липсвали елементи от състава на нарушението, като освен това се отрича жалбоподателят умишлено да е извел от контрол управляваното МПС.
Заявява, че потегляйки от светофара подал по-рязко газ, за да не бави автомобилите зад себе си, при което автомобилът леко поднесъл. Счита, че за да е налице така нареченият „дрифт“, то трябвало да има няколко поднасяния 1 на автомобила, а в случая поднасянето било само едно. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Твърди, че нямало извършено нарушение от жалбоподателя, а освен това имало противоречия в показанията на свидетелите относно действията на водача. Счита, че дори да имало нарушение, то било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски по делото.
Процесуалният представител на АНО иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин, а в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2025 г., около 20:41 часа, свидетелите и полицейски служители при 07 РУ-СДВР Я. Х. и Б. Д. патрулирали в района на ул. „........“, ж.к. „.........“ в гр. София със служебния им автомобил. По същото време жалбоподателят С. Х. Д. управлявал лек автомобил марка „..........“, модел „.......“ с рег. № ........, като се движел по ул. „........“, в посока от ул. „........“ към ул. „.........“.
Посочените пътища били в обсега на Столична община, отворени за обществено ползване. Полицаите Я. Х. и Б. Д. се движели с патрулния автомобил непосредствено след автомобила, управляван от жалбоподателя С.
Д.. Тогава пред номер 9 те видели как жалбоподателят С. Д. преднамерено извел неколкократно извън контрол автомобила, който управлявал.
Действието било извършено чрез рязко подаване на газ, презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на сцеплението на гумите 2 с пътя или т.нар. „дрифт“, което било извършено няколко последователни пъти, вследствие на което неколкократно автомобилът поднесъл наляво и надясно по платното за движение. В случая жалбоподателят не потеглял от светофар, а се движел направо, като пътната настилка била суха и неговото поведение било абсолютно умишлено, с цел нарочно да изведе автомобила извън контрол, за да се получи превъртане на гумите, поднасяне и така нареченият „дрифт“. Нямало някаква конкретна обстановка, която да налагала водачът да подава по-рязко газ. Времето било сухо и ясно. Действията на жалбоподателя Д. били възприети пряко и непосредствено от свидетелите Я.
Х. и Б. Д., които го спрели за проверка.
Срещу жалбоподателя С. Х. Д. бил съставен АУАН № 3801208 от 07.07.2025 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел на нарушението, като същото било квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че подал повече газ на светофара, след което автомобилът избоксувал и леко поднесъл, понеже не искал да бави движението.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-018536 от 25.07.2025 г., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пред.3 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Я. Х. и Б. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелят Я. Х. е бил очевидец, като подробно разказва как на процесната дата с колегата му Б. Д. се движели със служебния автомобил по ул. „........“, когато видели движещия се пред тях лек автомобил „..........“ да превърта гуми и да прави „дрифт“, след което спрели водача за проверка.
Свидетелят е категоричен, че лекият автомобил „..........“ се е движел направо и 3 не е потеглял от светофар или кръстовище, когато са го видели да поднася със задната си част няколко поредни пъти. Те били непосредствено зад него и свидетелят подчертава, че няколко пъти е имало такова нарочно поднасяне на автомобила, а не се касае за еднократно действие. Водачът се движел направо и не извършвал маневри, за да завие на някъде. Времето било сухо и не валял дъжд. Свидетелят е категоричен, че не се касаело за потегляне от светофар, както се твърди в жалбата или някаква конкретна обстановка, която да налагала водачът да подаде по-рязко газ.
Свидетелят Б. Д. също е бил очевидец на нарушението и неговите думи изцяло подкрепят разказа на колегата му Х.. Този свидетел също споделя, че автомобилът „..........“ се движел пред тях по ул. „........“, като водачът неколкократно изкарал автомобила извън стабилност и то умишлено.
Автомобилът не потеглял, а се движел направо. Това се случило в светлата част на денонощието, пътят бил сух, след което го спрели за проверка.
Свидетелят няколко пъти подчерта, включително на въпроси на защитника, че водачът умишлено няколко пъти поднесъл задницата на автомобила наляво и надясно, точно пред патрулния автомобил. По това време наоколо имало и други участници в движението, имало автомобили, които се движели в обратната посока, пред автомобила на жалбоподателя, имало и много хора по тротоарите, поради което поведението на водача създавало сериозна опасност.
Показанията на разпитаните полицейски служители са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира напълно. Те съответстват изцяло и на писмените доказателства по делото. В случая и от техните показания категорично се установява, че движейки се направо по ул. „........“, жалбоподателят С. Д. преднамерено и неколкократно е извел управлявания от него автомобил извън контрол, чрез рязко подаване на газ и презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на сцеплението на гумите с пътя или т.нар. „дрифт“.
Напълно се опроверга възражението в жалбата, че жалбоподателят потеглял от светофар и подал повече газ, понеже не искал да бави движението, след което автомобилът избоксувал и леко поднесъл. Двамата полицейски служители бяха категорични, че автомобилът се е движел направо, не е имало потегляне от светофар или някаква конкретна обстановка, която да налагала водачът да подаде по-рязко газ и съдът изцяло кредитира заявеното от тях.
4
Неоснователни са и възраженията на защитника за противоречия в показанията на двамата полицаи относно това, дали се касае за еднократно или неколкократно поднасяне на автомобила. Всеки от двамата свидетели изрично заяви, че е имало няколко поднасяния на задната част на превозното средство, тоест няколко последователни пъти водачът е извел автомобила извън контрол чрез превъртане на гумите и поднасяне на превозното средство, а не се касае за еднократно действие, което пък от своя страна доказва наличието на умишлено и преднамерено поведение, като явно не става въпрос за инцидентна и случайна загуба на контрол върху автомобила.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съдът не приема за основателни оплакванията на жалбоподателя за 5 допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, в частност непосочване на действията на водача, външното проявление на твърдяното умишлено извеждане на автомобила от контрол и целта, с която водачът е използвал пътя. Ясно и недвусмислено в обжалвания акт е посочено, че „водачът преднамерено извежда автомобила, който управлява извън контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, довеждайки до загуба на сцеплението на гумите с пътя“ или т.нар. „дрифт“. С посоченото описание са зададени конкретните действия на водача, които несъмнено създават опасност, несъвместима с нормалната пътнотранспортна обстановка. Не е необходимо „дрифтът“ да бъде продължителен (а в случая той е бил и такъв), при повторяемост или да отговаря на някакви специфични особености, за да се направи извод за използване на пътя в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Не е необходима и резултатност от предприетото поведение – да е било причинено ПТП или да са настъпили някакви други вреди, доколкото същите не са задължителна характеристика на „дрифта“.
Визираната разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Подобно иницииране на движението на автомобила не съответства на нормалното предназначение на пътя и е нелогично и непредвидимо, като се явява и опасно за останалите участници в движението. Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари, като законодателната техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая, посочвайки като нарушена императивната разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП, актосъставителят и наказващият орган ясно са описали в обстоятелствената част на АУАН и НП всички елементи от състава на нарушението, включително предприетото поведение на нарушителя в разрез с нормалната експлоатация на обществено ползвания път. Това съзнателно опасно шофиране, посредством извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцеплението на гумите с пътя, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да 6 налагат неговата отмяна.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45ff8d01-6078-49b8-b68b-98f72f781596