Решение № 13387 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13387 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110113841 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми : 2 283,36 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с абонатен № 74276, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 333,77 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2022г. до 14.05.2024г. ; 26,44 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., и 6,15 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.07.2021г. до 14.05.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.05.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 32080/2024г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. В заседанието на 05.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 29.05.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответната страна Л. Б. С. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника 1 й в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 15.09.2025г. отговор на исковата молба.

Твърди се , че ответницата „не е изразходвала посочената в исковата молба топлинна енергия , както за отопление, така и за топла вода” , тъй като радиаторите в процесния апартамент са „изключени /свалени/ по определения ред и тези данни са в ищеца”, поради което ответницата дължи само суми за сградна инсталация. Посочва се , че отчетената от ищеца топлинна енергия за топла вода „не отговаря на действителното положение”.

В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 05.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 32080/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответницата имот ( което е безспорно и се установява от представените с исковата молба нотариален акт № 13 , том VІІ, дело № 1213/1970г. на нотариус при СНС, удостоверения за наследници на Б.С.С и М.Б.С. и Молба –декларация , вх. № 7405/27.12.2002г. от ответницата до ищеца за откриване на партида за процесния имот на нейно име- б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.

Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собствениците на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без 2 правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да аплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. – отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от ищцовото дружество , което не е спорно и се установява от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, в което е посочено , че няма сключен договор от етажните собственици на сградата , в която се намира процесния имот , с трето дружество за монтаж на измервателни уреди и за извършване на дялово разпределение на потребената топлинна енергия, поради което потребената топлинна енергия се определя от ищеца.

Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца. Отделно от това следва да се посочи , че в конкретния случай дяловото разпределение в сградата , в която се намира процесния имот , е извършвано от ищеца , а не от трето дружество.

По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред „Т”ЕАД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им. Ответната страна оспорва размера на начислените суми едва по настоящото дело.

Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 27.02.2026г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в 3 съотвествие с действалата нормативна уредба. Според установеното от вещото лице „ответницата е ползвала топлинна енергия през целия процесен период и такава й е била начислявана от ищеца , както й е била начислявана и топлинна енергия за сградна инсталация и за доставка на БГВ”. Според вещото лице от проверените от него документи се установява , че ответницата „е разполагала в жилището си с отопляемо помещение от 24 куб.м., както и с два броя водомери за отчитане на БГВ”. През процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е извършвано разпределение на потребената топлинна енергия при условията на неосигурен достъп за отопляем обем от 9 куб.м. и потребление на вода при служебен отчет за две лица при нормативно определен разход на денонощие от 140 литра на брой потребител, което е в съответствие с действалата през периода нормативна уредба. Според писменото становище от 22.12.2025г. от пълномощник на ищеца по настоящото дело не е установено наличието на протокол за сваляне на отоплителни уреди в процесния имот, каквото е твърдението на ответницата в отговора на исковата молба.

Според приетото в заседанието на 05.06.2026г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период.

Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец май 2021г. до месец април 2023г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 2 283,36 лв, а сборът от дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 26,44 лв. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.

Като не е изпълнила главните задължения на съответния падеж, ответницата е изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници, които са в размер на 333,77 лв върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 14.05.2024г. и 6,15 лв върху цената на дяловото разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.05.2024г. , изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на изчисленията в заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответника.Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платената държавна такса (89,41 лв), депозити за съдебно-техническа 4

(350) и за съдебно-счетовода експертиза (350 лв).

Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).

Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са уважени изцяло.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.