Решение № 254 от 07.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Русе, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201218 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И.Ч. против Наказателно постановление № Е210/02.06.2021 г., издадено от Община Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 428 във вр. с чл. 472, ал. 5 от Закона за ветеринарната дейност му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 177, ал.

1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно възприетата от актосъставителя и впоследствие от АНО фактическа обстановка, като същата се оспорва. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.

С.М., който поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в хода на съдебната прения. Претендира направените разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Пламен Петков, който оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от жалбоподателя на 11.06.2021 г., а жалбата е подадена на 18.06.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 18.01.2021 г. около 18:30 часа Елизабет Ч.а – дъщерея на И.Ч. извела от дома си куче порода „Ротвайлер“, собственост на жалбоподателя, за да го разходи.

В тази насока Ч.а се придвижила заедно с кучето до двора на Спортно училище „Майор Атанас Узунов“, находящ се на адрес кв. „Здраве Изток“, ул. „Проф. Димитър Баларев“ № 1, където го пуснала да се разхожда свободно без повод. Около 18:30 часа кучето нападнало малолетния Петър Н., син на свидетеля Д.Н.. Междувременно Ч.а напуснала двора на училището заедно с кучето. Случилото се било възприето от свидетеля П.Т., който уведомил свидетеля Д.Н.. За случилото се свидетелят Н. подал сигнал във Второ РУ при ОД на МВР-Русе.

На 03.02.2021 г. Ч.а извела кучето на разходка отново, като, въпреки случилото се на 18.01.2021 г., отново го пуснала да се разхожда свободно в двора на училището без повод и намордник. Около 18:40 часа кучето нападнало отново, като този път пострадал малолетния С.И., който излизал от училището след тренировка. Свидетелят П.Т. заедно с присъстващите родители помогнали на И. да се отскубне от кучето и го прибрали в сградата на училището. Възприемайки случващото се, Ч.а също пристигнала и хванала кучето, като този път свидетелят Т. не позволил да напусне двора на училището. В тази връзка Ч.а се обадила на жалбоподателя, който малко след това пристигнал. Бил подаден и сигнал за случилото се на телефон 112, като мястото било посетено от служители на Второ РУ-Русе. Полицейските служители изяснили фактическата обстановка по случая и снели данни за самоличността на всички установени и съпричастни към инцидента лица. Впоследствие началника на Второ РУРусе изпратил сигнално писмо до Кмета на Община-Русе, в което били изложени установените при проверката данни.

2

Въз основа на получените сигнални писма, свидетелят Й.В. – инспектор в Отдел „Екология“ към Дирекция „Екология и транспорт“ при Община Русе, приела, че с това, че на 18.01.2021 г. разхождал кучето си, порода ротвайлер, без поставен повод И.Ч. е осъществил нарушения на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като в тази насока му съставила АУАН № Е-210 от 29.04.2021 г., който бил подписан от жалбоподателя с възражение, че на 18.01.2021 г. притежаваното от него куче не се е намирало в района на спортното училище и че нито той, нито членовете на неговото семейство имат връзка с описаното в АУАН-а. За случилото се на 03.02.2021 г. на Ч. бил съставен идентичен откъм фактическа обстановка АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 428 във вр. с чл. 472, ал. 5 от Закона за ветеринарната дейност АНО наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № Е-210/29.04.2021 г., НП № Е-210/02.06.2021 г., сигнално писмо от ОД на МВР-Русе с вх. № 24-15-89/16.03.2021 г., преписки с № УРИ 3393 ЗМ80/2021 г., възражение с вх. № 94И-7115/11.05.2021 г. от И.Ч., и УРИ 3393 ЗМ-81/2021 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й.В., Д.Н., П.Т., Я.П. и К. Д. /частично/.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.В., Д.Н. и П.Т., доколкото същите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и намиращи опора в останалата доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че единственият очевидец на случилото се е именно свидетелят П.Т., като от показанията му по категоричен начин се установява, че кучето, участвало и при двата инцидента – на 18.01. и 03.02.2021 г. е едно и също, както че е порода ротвайлер и е било разхождано от дъщерята на жалбоподателя. Така изложеното от свидетеля Т. намира опора и в показанията на свидетеля Д.Н., който, макар и да не е присъствал на първия инцидент, е успял да дойде на 03.02.2021 г., когато присъстващите в двора не са позволили на дъщерята на жалбоподателя да си тръгне преди пристигането на полицията.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Я.П. и частично показанията на свидетелката К.Д. от които се установява, че жалбоподателят притежава куче порода ротвайлер, за което полагал грижи в дома и офиса си. Съдът не кредитира 3 изложеното от свидетелката Д., че на 18.01.2021 г. между 17:00 и 19:00 часа кучето на Ч. не е напускало офиса. Така изложеното е в колизия с останалата доказателствена съвкупност и е житейски нелогично, доколкото е малко вероятно свидетелката Д. през целия времеви интервал да е съблюдавала къде точно се намира кучето на Ч.. В допълнение следва да се посочи, че от представеното писмено доказателство-фактура би могло да се установи единствено, че на 18.01.2021 г. Д. е посетила офиса на Ч., но не и в какъв времеви интервал е била там.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В тази насока съдът, при изследване на материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, констатира че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, чиито състав не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна.

Жалбоподателят И.Ч. бил привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на 18.01.2021 г., около 18:40 часа, е разхождал куче порода „Ротвайлер“ без поставен повод в двора на СУ „Майор Атанас Узунов“ в гр. Русе – нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.

Съгласно горепосочената разпоредба се въвежда забрана за извеждането на кучета без повод, а на агресивните кучета и без намордник. От анализа на цитираната разпоредба се установява, че изпълнителното деяние, с което може да бъде осъществен състава на нарушението , е физическото извеждане на куче без повод, а при определена хипотеза – и без намордник.

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи по категоричен начин, че на посочената в наказателното постановление дата и час – 18.01.2021 г. жалбоподателят нито е извел, нито е разхождал в двора на СУ „Майор Атанас Узунов“ в гр. Русе, куче без поставен повод. С оглед на така изложеното за съда остават неясни мотивите на актосъставителя да ангажира административнонаказателната отговорност на Ч., а не на лицето, за което се установи, че е пуснало кучето да се разхожда в двора на училището без повод в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че в настоящия случай е нарушен материалния закон при определяне субекта на отговорността за иначе установеното 4 нарушение, което води като резултат до незаконосъобразност на издаденото против ИВ. В. Ч. наказателно постановление.

Предвид това съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

В хода на производството пред настоящата инстанция И.Ч. е бил представляван от адв. С.М., като в тази връзка е направено и искане на присъждане на разноските за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за правна помощ /л. 6/ жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 300 лева за процесуално представителство в брой. С оглед на направеното от АНО възражение за прекомерност, искането за присъждане на направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, следва да се уважи изцяло, доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева и претендираната сума е в рамките на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-210/02.06.2021 г., издадено от Община Русе, с което на ИВ. В. Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 428 във вр. с чл. 472, ал. 5 от Закона за ветеринарната дейност му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ИВ. В. Ч., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста / лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5