Решение № 3739 от 19.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3739 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330116586 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от В. А. Д. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № **/**г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство № **/**г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **/**г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 1500 лева, при фиксиран лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 41,32 %. Посочва се, че в договора било предвидено, че в срок от три дни от датата на сключване на договора, ищецът следвало да представи едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на множество, изброени в исковата молба 1 условия, банкова гаранция за всички задължения по договора или одобрено от ответника дружество гарант. С оглед изложеното към договора за паричен заем, бил сключен договор за поръчителство № **/**г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последният се задължавал да гарантира плащанията по договора, като ищецът следва да му заплати възнаграждение в размер на 929,73 лева. От правна страна се възразява, че договор за паричен заем № **/**г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора не е посочено кои разходи формират ГПР, като в същия не било включено и възнаграждението за гарант, което се явявало разход по кредита. По отношение на договора за пръчителство се изтъква, че същият се явява недействителен, доколкото е акцесорен към недействителен договор за кредит, като е лишен от основание. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Изи Асет Мениджмънт, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Излагат се съображения, че договорът е сключен в съответветствие с разпоредбите на ЗПК, като в същия е посочена дължимата сума по кредита. В договора фигурирал и ГПР, като в същия не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство, доколкото същото не било част от заемното правоотношение. С оглед посоченото, същото не представлявало и общ разход по кредита. Посочва се, че при сключване на договора, ответното дружество е действало добросъвестно, с оглед на което липсват неравноправни клаузи в договора.

Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза на ответника се присъдят разноски.

В указания срок е постъпил и отговор на искова молба от ответника Файненшъл България, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявени иск. Посочва се, че договорът е действителен, като отговаря на всички изисквания на закона. Същият имал основание, а именно: солидарно задължаване със заемополучателя по договора за заем.

Договорът не бил уговорен в ущърб на потребителя, доколкото ищецът сам избирал дали да го сключи или не. Същият отговарял на изискванията за добросъвестност, поради което не бил налице порокът противоречие с добрите нрави. Навеждат се също така доводи, че по отношение на договора за 2 гаранция не са приложими изискванията на ЗПК. С оглед изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Изи Асет Мениджмънт АД е предявен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 904,14 лева, представляваща невърната главница по недействителен договор за паричен заем № **/**г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 12.01.2024г., до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 1009,06 лева, представляваща невърната главница по договор за паричен заем № **/**г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 12.01.2024г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 83,35 лева – договорна лихва.

В насрещната искова молба се посочва, че на **г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която последният следвало да върне на 17 месечни вноски. Уговореният лихвен процент бил в размер на 35,00 %, което се равнявало на сумата от 188,27 лева за целия срок на договора. Общата дължима сума по договора била в размер на 1688,27 лева.

От страна на ответника се посочва, че към датата на депозиране на насрещната искова молба, останалата незаплатена чиста стойност по кредита възлизала на сумата в размер на 904,14 лева. С оглед на изложеното се претендира, че ако се споделят изводите на ищеца за недействителност на договора за кредит, същата следва да бъде върната на основание чл. 23 ЗПК.

Ако не, останалите незаплатени суми по договора за кредит били както следва: 1009,06 лева – главница, и 83,35 лева – договорна лихва. С оглед изложеното се предявява исковата претенция.

От страна на ищеца е постъпило становище във връзка с насрещната искова претенция, като се посочва, че същата е частично основанителна.

Признава се задължима сумата в размер на 268 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/**г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД /л. 18 гръб – л. 21/, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която последният следвало да върне на 34 седмични вноски в размер на 99,31 лева, при договорен лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 41,32 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № **/**г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД /л. 22 – 24/, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № **/**г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 929,73 лева, разсрочено.

По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ /л. 142 – л. 145/, от което се установява, че размерът на ГПР по договора за паричен заем при включване на възнаграждението на дружеството гарант възлиза на сумата в размер на 526,50 %. Вещото лице посочва, че сумата, заплатена от ищеца, по 4 двата договора възлиза на 925,77 лева. Според заключението по същото, по договора за паричен заем дължими се явяват главница в размер на 1092,41 лева и договорна лихва в размер на 83,35 лева.

Съдът кредитира приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В 5 процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.