Решение № 4877 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4877 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20251100513071 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК Образувано е по жалба на длъжника М. К. Л., с вх. № 109383/03.11.2025г. по описа на ЧСИ М.П., Рег. № 851 на КЧСИ против постановление с изх. № 59538/24.10.2025 г. по изп.д.

№ 20258510402512 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС за налагане на глоба в размер на 400 лв., с оглед неизпълнение на режима на лични отношения при насрочено предаване на дете с Покана за доброволно изпълнение с изх. №

46957/12.08.2025г., на основание чл. 528, ал. 3 ГПК. Твърди, че постановлението е незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата и иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението А.Д.Т. е подал писмени възражения по реда на чл. 436 ГПК и взема становище за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Приложено е копие на изп.д. № 20258510402512 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, прие следното:

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваните действия, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу постановление на ЧСИ М.П., Рег. № 851 на КЧСИ от 24.10.2025г., с което по искане на взискателя е наложена глоба на длъжника, поради неизпълнение на режима на лични отношения и непредаване на дете.

Жалбата има допустим предмет на разглеждане. Жалбата е подадена в двуседмичен срок от уведомяването на длъжника, ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнителното дело № 20258510402512 по описа на ЧСИ М.П., Рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя А.Д.Т., в качеството му на баща на А.А.Т. за привеждане в изпълнение на приложения към молбата изпълнителен лист, издаден на 01.08.2025г. по гр.д. № 60362/2024 г. на СРС, 83 състав, с който е определен следния режим на лични отношения между детето и неговия баща, а именно:

До навършване на тригодишна възраст на детето, бащата има право да вижда, взима и връща детето от и в дома на майката, без преспиване и без присъствието на майката, всеки вторник от 17:00 до 18:00 ч., както и всяка първа и трета събота от 10:00 ч. до 13:00 ч. на същия ден и всяка четвърта неделя от месеца от 10:00 до 13:00 ч. на съшия ден, като майката се задължава да осигурява присъствието на детето за срещите с баща му.

За всяка първа седмица от месеца се счита тази, в която всички дни от седмицата са от съответния месец.

- Коледни празници всяка четна година за времето от 10:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 26 декември с преспиване; Новогодишни празници - всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01 януари на следващата календарна година, с преспиване; Великденски празници - всяка четна година за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/, като и 5 /пет/ дни през лятото по време, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

- След навършване па тригодишна възраст на детето - бащата има право да вижда, взима и връща детето от дома на майката, всеки понеделник, вторник и четвъртък на месеца, без преспиване и без присъствието на майката, за времето от 17:00 ч. до 20:00 ч. или от приключване на занятията (в случай, че има такива) в ясла/детска градина, като бащата го взима от детското/учебно заведение и го връща в дома на майката до 20:00 ч. и всяка първа и трета събота и неделя на месеца, за времето от съботния ден от 11:00 ч. до 17:00 ч. на следващия ден в неделя, с преспиване.

- Коледни празници - всяка четна година за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември, с преспиване;

2

- Новогодишни празници - всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01 януари на следващата календарна година, с преспиване;

- Великденски празници - всяка четна година за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа в понеделник след Великден /Свети понеделник/, както и 10 /десет/ дни през лятото по време, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Бащата следва да взема и връща детето от дома и до дома на майката, в случаите, когато не го взема и/или води на детски градина/ясла.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл. 528 ГПК, като съгласно ал. 5 на цитираната разпоредба, ако длъжникът не изпъни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.

Разпоредбата на чл. 528 ГПК е приложима винаги, когато се изпълнява определения от съда режим на лични отношения на бащата А.Т., на когото не са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето А.Т..

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. В мотивите към цитираната точка е прието, че приложното поле на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК е очертано в ал. 1 на разпоредбата. Същото се отнася и до изпълнение на задължение за предаване на дете и за такова за последващо връщане на детето. Затова по този ред се изпълняват всички задължения за предаване на дете, включително и това за предаването на детето от упражняващия родителските права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на лични отношения с детето. Следователно съдебният изпълнител има право да налага глоба при констатирано неизпълнение от страна на длъжника на определения от съда режим на лични отношения между детето и родителя.

В разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК предвижда, че когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че обжалваното постановление е издадено на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК. От друга страна съдът приема, че за да наложи глоба по реда на чл. 528, ал. 5, във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител следва да е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение.

3

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 46957/12.08.2025 г. е връчена лично на длъжника М. Л. на 22.08.2025 г. На 25.08.2025 г. е постъпил отговор от майката, съгласно чл.

528 от ГПК. На 19.09.2025 г. е постъпило искане от майката режима на лични отношение да се реализира в контактен център. На 24.09.2025 г. е постъпило съгласие от бащата срещите да се осъществяват в контактен център. ЧСИ е изпратил искане за съдействие от Дирекция за социално подпомагане – Младост на дати 28.09.2025г. /неделя/ в 10:00 часа, на 30.09.2025г.

/вторник/ в 17:00часа и на 04.10.2025г. /събота/ в 10:00 часа на на адреса на майката и малолетното дете в ж.к. Младост. С протокол с вх. № 103342/13.10.2025 ДСП- Младост уведомява ЧСИ, че среща между бащата и детето не се е реализирала на 30.09.2025 г.

„поради нежелание от страна на госпожа М. К. да контактува с бащата и със социален работник". С протокол с вх. № 105217/20.10.2025г. ДСП - Младост уведомява ЧСИ, че среща между бащата и детето не се е реализирала на 04.10.2025 г., тъй като „г-жа Л. е споделила, че детето е болно и режима няма да се осъществи”. С оглед неизпълнение на режима на лични отношения, на 24.10.2025 г. ЧСИ е изготвил постановление за налагане на глоба с изх.

№ 59538/24.10.2025 г. в размер на 400 лв.

Безспорно е, че правото на лични отношения между дете и родител е фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Осъществяването на това право обаче не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде изпълнено незабавно.

Задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на всяка цена на предписан от съда резултат, както и за предприемане на подготвителни мерки, които са решаващи, за да се осигури личното отношение на детето към ситуацията, независимо от безспорно решаващото влияние на другия родител. Те трябва да се насочени към помирение на страните в конфликта, като се държи сметка за най-добрия интерес на детето. Режимът на лични отношения в случаи, в които това се налага, може да бъде съпътстван и с определянето на подходящи защитни мерки по чл. 59, ал. 8 от СК, в това число за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане“, психолог или друго лице по местоживеене на детето.

На следващо място, съдът приема, че във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на съдебното решение относно родителските права и лични отношения между родители и деца, в разпоредбата на чл. 528, ал. 4 от ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител - да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на предимствата от доброволното изпълнение и да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министреството на вътрешните работи. Т.е. намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от страна на съдебния изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при 4 съобразяване на принципа за „най-добрия интерес на детето“, установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗк Д, както и в редица международни актове - Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.

В настоящия случай, както се установява от събраните по делото доказателства, ЧСИ е наложил глоба на длъжника към момент, в който детето А.Т. е било болно. На 29.09.2025г. вечерта детето е отведено в Спешното отделение на Окръжна болница с температура и отпадналост. На 30.09.2025 г. състоянието му се влошило и е заведено на педиатър и тъй като състоянието на детето не се подобрило и на следващия ден се наложило да постъпи в болница. На 02.10.2025 г. постъпило в СБАЛ по детски болести, откъдето ги насочили към Инфекциозна болница, където се установило, че детето е с КОВИД. В процесния случай, с оглед представените по делото доказателства и установеното здравословно състояние на детето, не може да се приеме за установено, че е налице хипотезата на чл. 528 от ГПК за налагане на глоба на длъжника за неизпълнение задължението на длъжника за предаване на детето на 30.09.2025 г. В тази връзка, след като пречката да се осъществи определения режим на контакти не е в резултат на поведението на длъжника, същият не е нарушил разпоредбата на чл. 528 от ГПК, доколкото са били налице обективни пречки за изпълнение на предаването, с оглед влошеното здравословно състояние на детето.