Определение № 1301 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Ц. Н. срещу протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание от 29.10.2025 г., по гр. д. № 35796/2024 г. на СРС, ГО, 182 състав, с което е спряно първоинстанционното производство на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК поради преюдициалното значение на изхода по гр. д. № 13512/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав. Жалбоподателят поддържа, че актовете и мотивите на Софийския районен съд са вътрешно противоречиви и неясни, тъй като съдът първоначално отказва, а впоследствие уважава искане за спиране на производството. Подчертава се, че предявената от банката-ищец претенция е недопустима, тъй като не е налице преюдициалност, а недопустимо повторно завеждане на дело при вече висящ спор за същото вземане. Посочва се, че спорното вземане произтича от изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по които има влязло в сила съдебно решение и вече е извършена публична продан на недвижим имот, поради което пререшаването му е процесуално недопустимо. Твърди се злоупотреба с право от страна на банката, тъй като същото възражение за прихващане между същите страни е предмет на друго висящо дело пред Софийския градски съд, по което вече е отказано обезпечение, а настоящото производство цели единствено заобикаляне на този отказ и постигане на спиране на изпълнението. Жалбоподателката излага, че вместо да прекрати делото поради идентичност на спора, СРС неправилно го спира с мотив за преюдициалност, каквато реално не съществува. Допълнително се подчертава, че по настоящото дело не е ясно с кое точно вземане на банката се твърди прихващане срещу ликвидно и установено с влязло в сила съдебно решение вземане на ответника Н. Н.. Изтъква се още, че процесният договор за кредит е изцяло нищожен поради неравноправни клаузи и потребителския характер на правоотношението, като счетоводните експертизи по висящото дело сочат, че при прогласяване на нищожността банката би дължала суми на Н., а не обратното. При тези обстоятелства се поддържа, че липсва каквото и да е основание за прихващане, а спирането на делото е абсолютно неправилно и резултат от противоречиви и необосновани съдебни действия.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В законовия срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от 1 насрещната страна „Юробанк България“ АД, в която се поддържа, че вземането, с което е извършено прихващането, е предмет на висящо гражданско дело № 13512/2019 г. по описа на Софийски градски съд, което има преюдициален характер спрямо настоящото производство. Именно по това дело следва да бъде установено със сила на пресъдено нещо основанието и размерът на вземането, които съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да съобрази. С оглед задължителната практика на Върховен касационен съд се твърди, че наличието на обективна и пряка обусловеност между двете дела налага спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочва се още, че при уважено възражение за прихващане вземанията се считат погасени с обратна сила от момента, в който прихващането е било възможно. Поради това се счита, че делото пред Софийски районен съд правилно следва да бъде спряно до приключване на преюдициалния спор пред СГС.

Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 35796/2024 г. на СРС, ГО, 182 състав, е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу Н. Ц. Н. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 1 201,95 лева по изпълнителен лист от 15.10.2019г. по гражданско дело № 1462/2014г., Софийски районен съд; 50 лева по изпълнителен лист от 15.10.2019г. по гражданско дело № 1462/2014г., Софийски районен съд; 5 703,83 лева по изпълнителен лист от 151.0.2019 г. по гражданско дело № 1462/2014 г., Софийски районен съд; 3 504,51 лева по изпълнителен лист от 15.10.2019 г. по гражданско дело № 1462/2014г., Софийски районен съд; 1138,34 лева по изпълнителен лист от 15.10.2019г. по гражданско дело № 1462/2014 г., Софийски районен съд; 2336,34 лева по изпълнителен лист от 11.04.2023г. по гражданско дело № 14051 от 2013 г. Софийски градски съд и съгласно Решение от 18.06.2021г, по въззивно гражданско дело № 3836 от 2017 г., САС, 12 състав;

2725,72 лева по изпълнителен лист от 11.04.2023 г. по гражданско дело № 14051 от 2013г.

Софийски градски съд; и 2291,25 лева по изпълнителен лист от 11.04.2023г. по гражданско дело № 14051 от 2013 г. Софийски градски съд.

В исковата молба се излагат твърдения, че исковата молба излага, че между Н. Н. и „Юробанк България“ АД е сключен договор за кредит HL41074/22.07.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 11.10.2011 г., като поради забава банката е образувала ч.гр.д.

№ 9920/2013 г. на Софийски районен съд и изп. дело № 161/2013 г. при ЧСИ Н.К., по което е осребрено ипотекирано имущество за 70 427,48 лв., от които банката е получила 64 753,38 лв. След възражение е водено гр.д. № 14051/2013 г. на Софийски градски съд, по което първоначално исковете са отхвърлени, но с решение по в.гр.д. № 3836/2017 г. на Софийски апелативен съд са признати вземания на банката за 13 548,27 CHF главница, 6 216,81 CHF възнаградителна лихва и законна лихва 4 085 CHF, при курс 1,180400 CHF/BGN, като са прогласени за нищожни клаузи за едностранна лихва и валутен риск и е прието, че няма предсрочна изискуемост. Решението е потвърдено по гр.д. № 4004/2021 г. на Върховен касационен съд. Присъдени са разноски: за банката – 2 766,03 лв., 4 058,64 лв. и 775,18 лв.; за Н. – 2 336,34 лв., 2 725,72 лв. и 2 291,25 лв. Н. се е снабдила с изпълнителен лист по гр.д.

№ 1462/2014 г. на СРС и е образувала изп. дело № 7090/2019 г. при ЧСИ М.Б. за общо 19 479,71 лв., като присъединени са и разноските по делата пред СГС, САС и ВКС. Към 29.11.2023 г. банката твърди ново просрочие: 6 599,98 CHF главница и 12 702,77 CHF лихва, както и общо задължение след 23.02.2021 г. в размер на 65 442,21 CHF редовна главница, 6 599,98 CHF просрочена главница, 14 325,27 CHF лихви и 1 137,56 CHF такси. По гр.д. № 13512/2023 г. на СГС банката е обявила предсрочна изискуемост и е извършила прихващане 2 със сумите 64 753,38 лв., 8 379,74 лв. и 17 929,71 лв., като задължението е редуцирано до 53 009,31 CHF. С настоящата искова молба банката отново заявява прихващане по чл. 103 ЗЗД на 23.01.2024 г. за общо задължение 72 042,19 CHF (85 038,60 лв.) и поддържа, че са погасени вземанията на Н. Н. в размер на 1 201,95 лв., 50 лв., 5 703,83 лв., 3 504,51 лв., 1 138,34 лв., 2 336,34 лв., 2 725,72 лв. и 2 291,25 лв. по изпълнителните листове.

С решение № 431/22.01.2025 г., постановено по гр. д. № 13512/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, са уважени частично искове на „Юробанк България“ АД срещу Н. Ц.

Н. с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, чл.288 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 42984,72 швейцарски франка, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № HL41074/22.07.2008e, ведно със законна лихва върху сумата от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 478.47 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва, дължима по договора за периода 22.03.2021 г. до 29.11.2023 г., като е отхвърлен искът за осъждане на ответника да заплати главница по договора над сумата от 42984,72 швейцарски франка до пълния предявен размер от 52 530,84 швейцарски франка.

По делото е представена въззивна жалба от ответника по процесното дело срещу първоинстанционното решение, без да са налице данни да е налице постановен окончателен съдебен акт от въззивната инстанция – Софийски апелативен съд.

Заявеното от ищеца погасително основание за твърдяната недължимост е възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД, извършено с изявление от 23.01.2024 г., с което банката поддържа, че е погасила насрещните вземания на ответницата по изпълнителните листове чрез прихващане с твърдяно нейно активно вземане срещу ответницата в размер на 72 042,19 CHF. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато решението по делото зависи от разрешаването на въпрос, който е предмет на друго висящо дело.

Преюдициален е онзи правнорелевантен въпрос, чието разрешаване представлява елемент от фактическия състав на спорното право по настоящото дело и по който ще се формира сила на пресъдено нещо в другия процес, като при паралелното му инцидентно разрешаване съществува риск от постановяване на противоречиви съдебни актове.

За да се прецени дали заявеното прихващане е породило погасителния си ефект по чл.

103–105 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на всички негови предпоставки. В т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прихващането изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи; необходимо е активното вземане на прихващащия да бъде изискуемо и ликвидно, докато пасивното вземане е достатъчно да е изпълняемо; потестативното право на прихващане се упражнява чрез изявление, което трябва да индивидуализира насрещните вземания по страни, основание и размер; при заявено прихващане в процеса съдът зачита правното действие на изявлението само ако установи съществуването на вземането по иска и осъщественото право на прихващане. В същото тълкувателно решение е разяснено и че действието на прихващането е ретроактивно по чл. 104, ал. 2 ЗЗД – настъпва от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, като моментът на настъпване на ликвидността (в процеса или извън него) е без значение за обратното действие.

От изложеното следва, че по настоящия спор решаващо значение има въпросът дали банката към релевантния момент разполага с действително, изискуемо и определяемо по основание и размер активно вземане срещу ответницата, годно да послужи за прихващане, както и какъв е неговият размер и от кога то е могло да се прихваща с оглед ретроактивния ефект по чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Без разрешаването на този въпрос съдът не може да направи законосъобразен извод нито относно валидността на извършеното прихващане, нито относно неговия погасителен обем спрямо вземанията на ответницата по изпълнителните листове. Ето защо въпросът за основателността на претенциите на банката по гр. д. № 3

13512/2023 г. на СГС – доколкото чрез тях ще се разреши със сила на пресъдено нещо дали и в какъв размер банката има изискуемо и определяемо по основание и размер вземане към ответницата за периода и на основанията, от които тя черпи правото си на прихващане – се явява преюдициален по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спрямо настоящия спор.

Разрешаването му предопределя дали са налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД за прихващане, както и от кой момент и в какъв размер може да се зачете ретроактивният погасителен ефект по чл. 104, ал. 2 ЗЗД. При продължаване на настоящото производство преди приключване на делото пред СГС би се стигнало до паралелно инцидентно разрешаване на същия правнорелевантен въпрос за съществуването, изискуемостта и размера на активното вземане на банката, което създава реална опасност от постановяване на противоречиви съдебни актове.

По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 35796/2024 г. на СРС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 13512/2023 г. на СГС, ГО, I-11 състав, тъй като решението по последното е преюдициално за правилното произнасяне по възражението за прихващане и, съответно, за изхода на предявените отрицателни установителни искове.