Решение № 71 от 24.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500083 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260037 от 01.09.2020 г. по гр.д. № 319/2020 г. Окръжен съд Плевен е признал за установено по отношение на „Сдружение на ловците и риболовците Община Долни Дъбник“ и ТП Държавно горско стопанство Плевен, че решението на Общото събрание на първа и втора ловни дружини, проведено на 22.04.2017 г. за преминаване и членуване в „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“ е незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбите на чл. 34, ал. 2 – 5 от Устава на „Ловно рибарско дружество Червен бряг“.

Признато е за установено по отношение на „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“ и ТП Държавно горско стопанство Плевен, че „Ловно рибарско дружество Червен бряг“ е носител на правото по чл. 30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред Държавно горско стопанство Плевен регистрация на първа и втора ловни дружини Червен бряг, 1 като свои членове.

Признато е за установено по отношение на „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“ и ТП Държавно горско стопанство Плевен, че „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“ не е носител на правото по чл. 30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред Държавно горско стопанство Плевен регистрация на първа и втора ловни дружини Червен бряг, като свои членове.

Със същото решение е признато за установено по отношение на „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“ и ТП Държавно горско стопанство Плевен, че сключеният на основание чл. 29, ал.

9 ППЗЛОД договор от 07.08.2009 г. между „Ловно рибарско дружество Червен бряг“ и Държавно горско стопанство Плевен за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД относно ловностопанските райони на първа и втора ловни дружини Червен бряг, не е прекратен.

Присъдил е разноски.

С Определение № 260047/25.01.2021 т. по гр.д. № 319/2020 г. е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ТП Държавно горско стопанство Плевен за изменение на цитираното решение в частта за разноските относно искането в полза на ТП ДГС Плевен да бъдат присъдени разноски в размер на 815 лв., направени при разглеждане на делото в предходни инстанции – по гр.д. № 4912/2017 г. на ПРС, по в.гр.д. № 379/2018 г. на ПОС и по т.д. № 2791/2018 г. на ВКС.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ТП Държавно горско стопанство Плевен, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди се, че между ТП ДГС Плевен и ЛРД Червен бряг е сключен договор от 07.08.2009 г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД и в същия договор са посочени ловностопанските райони на сдружението, между които и Червен бряг. В ЗЛОД и ППЗЛОД са посочени законовите предпоставки, които трябва да са налице, за да се прекрати договора или да се сключи допълнително споразумение за изменението му, като директора на ДГС няма оперативна 2 самостоятелност за преценка, а е длъжен да се съобрази и приложи съответната разпоредба. Съгласно чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД страните подписват допълнително споразумение към договора, когато ловната дружина премине към друго сдружение, като предпоставките за това са две – протоколно решение на ръководния орган на ловното сдружение за приемане на ловната дружина и протоколно решение на общото събрание на ловната дружина за преминаване в друго сдружение. При представяне на тези документи следва да се подпише допълнително споразумение към вече сключения договор от 07.08.2009 г., като в разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД изрично се посочва, че при липса на съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение, какъвто е настоящия случай, договорът се прекратява едностранно от Директора на ДГС. Последният няма право да тълкува или прилага по друг начин представените му документи, нито да осъществява надзор и контрол при вземане на решенията, а следва само да ги приеме и да извърши последващите законови действия. С оглед на това счита, че сключеният анекс е валиден и е породил правно действието си, още повече че всички ловци от първа и втора ловна дружина са подали документи в СЛРД – Община Долни Дъбник и са получили регистрация и членски карти.

Излага съображения, че проведеното събрание на 22.04.2017 г. от двете ловни дружини е било с необходимия кворум и дори да се приеме, че има пропуски в реквизитите на поканата, същите не са достатъчно основание да се приеме, че събранието е незаконосъобразно. Относно липсата на утвърждаване от страна на УС на ЛРД Червен бряг на решението на общото събрание на двете дружини за преместването им в друго сдружение, то не е по вина на двете дружини, а поради липса на желание и интерес да се утвърди от УС на ЛРД Червен бряг, което накърнява правото на свободна воля ловците да членуват в друго сдружение и да се преместят в него с прилежащия им ловен терен.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове, като бъдат присъдени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

3

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“. Оспорва се допустимостта на първия предявен иск, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът разполага с друго средство за защита, а именно решението на ловните дружини е следвало да се обжалва пред общото събрание на Сдружението, което от своя страна подлежи на съдебен контрол. Оспорва се анализа на събраните доказателства, от които според жалбоподателя се установява, че проведеното на 22.04.2017 г. общо събрание на първа и втора ловни дружини е законно. УС на ищцовото сдружение е следвало да представи в съответните ДГС решение на УС, в което е отразено, че не утвърждава взетото решение от 22.04.2017 г., както и да изпрати такова уведомление до ответното сдружение, което пък от своя страна приема ловните дружини на 28.04.2017 г. добросъвестно и в съответствие със закона и своя устав. От свидетелските показания се установява, че трайна практика е ищцовото сдружение да не утвърждава решенията на общите събрания на дружините, което се установява от показанията на разпитаните свидетели.

Излагат се доводи, че членуването в сдружението е на принципа на доброволност и равнопоставеност на членовете, като самите дружини представляват доброволни обединения на ловци от определен ловностопански район. С действията си, насочени към преминаване на дружините към друго сдружение, същите са упражнили правото си доброволно да избират в коя дружина, респ. сдружение да членуват и това е тяхно право, което е гарантирано от конституцията и закона. Действително, Сдружението има приет устав, но в него не е посочен редът и начинът на преминаване на дружините от едно сдружение в друго. По тази причина жалбоподателят счита, че приложим в случая е чл. 27 ППЗЛОД, съгласно който за преминаване на една дружина в друго сдружение е достатъчно да бъде взето решение на общото събрание на дружината, на което са присъствали повече от половината от всички членове, което е сторено в случая. Твърдяното нарушение на устава при провеждане на общото събрание не е налице – проведени са годишните събрания на двете дружини, съответно на 01.04 и 03.04, изготвена е покана за общото събрание и на двете дружини, връчена е лично от разпитаните свидетели покана за събранието, УС не е свикал това събрание, въпреки че е бил уведомен за него, събранието на 22.04.2017 г. е законно проведено. Текста на чл. 34, т. 5 от Устава, 4 предвиждащ решенията на общото събрание на дружините да влизат в сила след одобрението на УС, противоречи на закона и на принципите, духа и целите на сдружението, а именно доброволност на членството и равнопоставеност на членовете, като в случая се достига до ситуация, в която 5 члена на УС да решават вместо 54 ловци в двете ловни дружини, като утвърждават техните решения. По тези съображения жалбоподателят счита, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени и се присъдят разноски за всичките инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Ловно рибарско дружество Червен бряг“ е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

По делото е постъпила и частна жалба от ТП Държавно горско стопанство Плевен против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 260047/25.01.2021 г. по гр.д. № 319/2020 г. на Окръжен съд Плевен. Частният жалбоподател – ответник по първоинстанционното производство е депозирал въззивна жалба против решението, постановено от РС Плевен, с искане да бъде обезсилено същото, поради функционалната некомпетентност на районния съд да реши спора, за което са направени разноски. Решението на районния съд е потвърдено от Окръжен съд Плевен, като частният жалбоподател е депозирал жалба до ВКС, за което отново е направил разноски. С решение на ВКС е уважена молбата на ТП ДГС и са обезсилени решенията на ОС Плевен и РС Плевен, като делото е върнато на родово компетентния съд – окръжен съд като първа инстанция. С оглед на това, ТП на ДГС Плевен, в чиято полза е крайният изход на делото пред ВКС, има право да получи възстановяване на направените от нея разноски. Счита, че с отричане правото му на разноски, е нарушен принципа на справедливост, тъй като ТП на ДГС Плевен е спазил императивните разпоредби на ЗЛОД и ППЗЛОД, като е изпълнил задължението си, вменено по закон, отделно процесът не е иницииран по негова вина, а търпи разноски, каквито средства 5 не са предвидени в бюджета на стопанството.

Отправено е искане обжалваното определение по чл. 248 ГПК да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се присъдят в полза на ТП на ДГС Плевен направените в предходните производства разноски в общ размер на 815 лв.

По тази частна жалба е депозиран отговор от „Ловно – рибарско дружество Червен бряг“, в който се заема становище за нейната неоснователност, като развива подробни доводи.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо в частта, в която е уважен първият предявен иск – за признаване за установено по отношение на „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“ и ТП Държавно горско стопанство Плевен, че решението на общото събрание на първа и втора ловни дружини, проведено на 22.04.2017 г., за преминаване и членуване в „Сдружение на ловците и риболовците – Община Долни Дъбник“, е незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбите на чл.