Решение № 2017 от 22.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. Варна, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110114889 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „К. Т.“ О..., ЕИК ***, с която се претенидра да бъде „Х*** – Т „Е****, ЕИК **** да му заплати сумата от 4715,47 лева, представляваща непогасен остатък от възнаграждение по неформален договор от м. декември 2019г. за извършен транспорт на асфалт, за което са издадени фактури с № *** и № ****.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ответникът като възложител и ищецът като изпълнител бил сключен неформален договор за извършване на транспортна услуга на строителни материали - асфалт. Работата била извършена и приета съобразно товарителници от 09.,11.,13.,14. и 17.12.2019г. , като за уговореното възнаграждение били издадени фактури, но не било платено. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 02.06.2022г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищецъ т е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – фактура № ****; фактура № *****; 2 броя товарителници от 09.12.2019г.; 3 броя товарителници от 11.12.2019г.;

3 броя товарителници от

13.12.2019г.; 3 броя товарителници от 14.12.2019г.; 2 броя товарителници от 17.12.2019г.; извлечение от аналитична сметка 411 за периода от 01.01.2019г. до 31.08.2021г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и 1 вероятната основателност на иска с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси в размер на 230,12 лв. /188,62лв. по настоящото дело и 41,50 лв. по ч.гр.д.№ 12821/2021г на ВРС/ и възнаграждение за адвокат /1000лв./ са в общ размер от 1230,12 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на правно основание чл. 327 ал.1 вр. чл. 318 ал. 1 ТЗ „****“ *****, ЕИК ***** да заплати на „К. Т.“ О.., ЕИК ****, сумата от 4715,47 лева, представляваща непогасен остатък от възнаграждение по неформален договор от м. декември 2019г. за извършен транспорт на асфалт, за което са издадени фактури с № ****14.12.2019г. и № ****/20.12.2019г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ТЗ „***“ Е., ЕИК **** да заплати на „К. Т.“ О**, ЕИК ***** сумата от 1230,12 лева, представляващи разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 12821/2021г на ВРС.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2