Решение № 91 от 22.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ямбол, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20242300500245 по описа за 2024 година

С въззивната жалба от прокурор при Районна прокуратура-Ямбол се обжалва Решение № 315 от 03.06.2024 г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 698/2024 г. по описа на ЯPC, в частта с която ЯРС ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, ул."Витоша"2, представлявана от и.ф. Главния прокурор Б.С., да заплати на Н. А. П., ЕГН ********** , на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 739/2020 по описа на РУ - Ямбол за престъпление по чл.325в, ал.1 от НК , за което е оправдана с влязло в сила Решение по АНД № 669/2022г. на ЯРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул."Витоша"2, представлявана от и.ф. Главния прокурор Б.С., да заплати на Н. А. П., ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 400 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по ДП № 739/2020 по описа на РУ -Ямбол за престъпление по чл. 325в, ал.1 от НК, за което е оправдана с влязло в сила Решение по АНД № 669/2022 на ЯРС ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане; ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.1 от ЗА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул."Витоша"2, представлявана от и.ф. Главния прокурор Б.С. да заплати на адвокат М. К. от АК - Сливен с адрес гр. Сливен, ул. Г.С.Раковски №15 сумата от 740 лв. Въззивникът счита решението в обжалваните му части за неправилно. Счита, с оглед събраните по делото доказателства, че не са налице достатъчно такива, които да сочат на действително търпени от ищцата неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Изтъква, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че спрямо ищцата са настъпили отрицателни последици в емоционален и социален план, изразяващи се в преживени в продължение на 2/две/ години и 7/седем/ месеца притеснение, страх, унижение, социална изолация, 1 разстройство на психиката, получаване на паник атаки, нервност, сприхавост и необходимост от посещение на психотерапевт, които да са пряка и непосредствена последица от незаконни действия на прокуратурата, по-конкретно в резултат на повдигнатото обвинение по чл. 325в, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Относно твърдените от ищцата претърпени неимуществени вреди жалбоподателят сочи, че по делото е разпитан като свидетел съпругът, който е заинтересован от изхода на делото, като неговите показания не следвало да се кредитират, тъй като не се подкрепяли от другите доказателства. Изтъква, че по делото са събрани доказателства, че ищцата е имала психически проблеми още преди образуване на досъдебното производство, а след инцидента със кучето спрямо ищцата започнали проверки от различни институции, а пострадалата и нейни роднини започнали да заплашват ищцата. Поради това жалбоподателят сочи, че дори и да се приеме, че психическото състояние на ищцата се е влошило, следвало да се отчете, че спрямо ищцата законни и не дотам законни действия са осъществили редица други субекти, несвързани с воденото срещу ищцата досъдебно производство и за чиито действия РПЯмбол не следвало да отговаря. Изтъква, че не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България за периода от време, свързан с разглеждането на делото от първоинстанционния и второинстанционния съд. Въззивникът възразява, че определеният размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на действително търпените вреди, като се има предвид, че ищцата не е била ограничена във възможността си да се придвижва свободно, както и да осъществява трудова дейност, каквато си пожелае. Посочена е съдебна практика. По направените оплаквания са изложени съображения. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение, като изцяло отхвърли претенцията на ищцата за причинени имуществени и неимуществени вреди или да определи такива в размер, значително по-малък от определения от ЯРС, като съобрази с това размера на евентуално дължимите разноски по делото. Няма направени доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

В о.с.з. за въззивника, редовно призован, се явява прок.Л., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

В о.с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от упълном.

Адв.М. К. от АК-Сливен, който моли решението на ЯРС да бъде потвърдено.Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба е изложено, че ДП № 739/2020 год. е образувано срещу ищцата за престъпление по чл. 325 в,ал.1 НК, вр. чл. 129,ал.2 НК . На 12.06.2021 год. и на 13.07.2021 год. на ищцата било повдигнато обвинение по чл. 325в, ал.1 НК. Делото било внесено в РС – Ямбол на 27.10.2021 год. и образувано въз основа на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а НК. Делото приключило в пет съдебни заседания, като подсъдимата била призната за виновна и й било наложено наказание глоба. След обжалване на решението пред ОС – Ямбол , с решение от 01.08.2022 год. било върнато за разглеждане от друг състав на ЯРС. Развилото се второ по ред първоинстанционно производство приключило с решение, с което подсъдимата била оправдана по повдигнатото й обвинение. По инициатива на ЯРП решението било обжалвано, като след проведени три съдебни заседания по ВАНД № 96/2023 год. ЯОС изцяло потвърдил оправдателното решение.

В резултат на противоправните действия на ответника за ищцата настъпили множество отрицателни последици в личен и обществен план. Стресът и срамът се отразили на здравето и психиката й, като подробно се описва в какво се изразяват негативните промени – паническо разстройство, тревожност, напрежение, нервни кризи и др., довели до необходимостта да се обърне към специалист психиатър, вкл. от провеждане на лечение.

2

Същевременно ищцата станала затворена, необщителна, започнала да страни от близки и приятели, чувствала се обидена, унизена, с накърнено достойнство.Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 20 000 лв. Същевременно ищцата претърпяла имуществени вреди, съизмерими със заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебна и съдебна фаза на производството в размер на 900 лв.- заплатени адвокатски възнаграждения. Претендира се уважаване на претенциите, присъждане на лихва за забава от 26.07.2023 год., както и присъждане на разноски в настоящото производството.

В срока за отговор ответната страна е оспорила иска.Твърди се и, че психическите разстройства на ищцата датирали от преди същата да бъде привлечена като обвиняема, за което се излагат съображения. Претенцията се оспорва и по размер. Посочва се, че досъдебното производство е продължило в разумни срокове, спрямо ищцата не била взета мярка за неотклонение, повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление.

Същевременно наказателното производство също се развило в разумни срокове, като се прави възражение, че ответникът не може да носи отговорност за цялата продължителност на процеса пред първоинстанционния и въззивния съд. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди. Претендира се отхвърляне на иска. Прави се възражение против искането за присъждане на разноски, т.к. не били представени доказателства за стоР. такива.

ДП №739.2020 год. по описа на РУ – Ямбол е било образувано на 08.12.2020 год. за престъпление по чл. 325в НК. На 29.04.2021 год. и на 16.06.2021 год. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325в,ал.1 НК. На същата дата е била разпитана по ДП в качеството на обвиняем.

С постановление от 13.07.2021 год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325в,ал.1, вр. чл. 129,ал.2 , вр. чл. 1 от НК и отново разпитана в качеството на обвиняем.По ДП са били разпитвани свидетели, събрани писмени доказателства и назначена експертиза.

На 13.07.2021 год. разследването е било предявено на обвиняемия. С постановление от 02.08.2021 год. са уважени доказателствени искания на обвиняемата и на 26.08.2021 год. разследването отново е предявено на обвиняемата. На 01.09.2021 год. разследващият полицай е изготвил мнение за предаване на лицето на съд.

На 29.09.2021 год. ищцата отново е била привлечена в качеството на обвиняем, разпитана в това качество, , а на 005.10.2021 год. изготвено мнение по чл. 235 от НК.

На л.71 от ДП е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който ищцата е заплатила в брой сумата от 400 лв. в полза на адвокат за защита по ДП.

На 27.10.2021 год. е внесено Постановление по чл. 357 от НК, по което пред РСЯмбол е образувано АНД № 1103/2021 год. По същото са проведени пет о.с.з. , първото от които отложено по искане на пълномощника на обвиняемата, , второто отложено за събиране на доказателства, третото отложено за събиране на допълнителни доказателства, четвъртото отложено по същата причина, както и пето с.з. , в което е било приключено съдебното следствие . С Решение от 16.05.2022 год. подсъдимата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинени, като й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв.

По делото подсъдимата е била представлявана от адв. К., при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /видно от договор за правна защита и съдействие на л.15/, за което липсват данни да е заплатено в брой или по банков път. По въззивна жалба на ищцата е било образувано ВНД № 182/2022 год. на ЯОС год. По посоченото дело е било проведено едно о.с.з. С решение от 01.08.2022 год. решението на ЯРС е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

След връщането му делото е било образувано по № 669/2022 год. на ЯРС. По същото 3 е било проведено едно о.с.з., на което подсъдимата не е присъствала и с определение от 07.12.2022 год. делото е било върнато на ЯРП. Определението е било протестирано, като е било образувано ВЧНД № 362/2022 год., а с определение от 09.01.2023 год. делото е било върнато на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В последствие е било проведено едно о.с.з., а с решение от 01.02.2023 год. подсъдимата е била призната за невиновна по повдигнатото и обвинение.

По протест на ЯРП е било образувано ВНД № 96/2023 год. След проведени две о.с.з. и събиране на доказателства с решение от 26.07.2023 год. решението, с което ищцата е била оправдана е било потвърдено.

От УдостовеР.е от 01.11.2021 год. от психолог – психотерапевт, се установява, че от 25.09.2020 год. с ищцата се провежда систематична психотерапия за редуциране на тревожност;амбулаторни листи от 05.11.2021 и 27.11.2021 год., по повод консултации поради паническо разстройство, в които при снемане на анамнезата е посочено, че лицето е спряло лекарствата в края на 2019 год. , защото така решили с психолога, през последните две години имала рядко хубави периоди, последвали куп неприятни психотравмиращи лични и семейни ситуации, свързани със заплахи от съдебни дела, преболедувания на близки и др.; амбулаторен лист от 01.02.2022 год. по повод паническо разстройство; УдостовеР.е от 05.03.2024 год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си свид. А. – лице, живеещо на семейни начала с ищцата, посочва, че буквално на следващия ден след случката с тяхната позната С., тя и съпругът й започнали да ги изнудват и заплашват, което довело до това жена му да не иска да излиза от къщи и да се страхува за кучето и децата им.Започнали проблеми и проверки от различни институции.