Определение № 277 от 11.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Стара Загора, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500141 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.411 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа частна жалба вх.№ 2738/27.02.2024г. от „А.Б.“- ЕАД, гр. С. против Разпореждане № 535/22.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 5138/2023г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което е било отхвърлено Заявлението на частния жалбоподател- заявител за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Г. И. от с.О., *** относно 149, 78 лв. за неустойка от предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, както и за 38, 51 лв. мораторна лихва.

Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни доводи за твърдяната от него неправилност на Разпореждането в обжалваната му част и моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното Разпореждане и да издаде Заповед за изпълнение за претендираните парични вземания.

Претендира и за разноските си в настоящото въззивно производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и доказателствата по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от заявителя ,,А.Б.“- ЕАД, гр.С. срещу пълнолетната българска гражданка М. Г. И. за издаване на Заповед за изпълнение за сумата общо 267, 95 лв., от които 118,17 лв. за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, както и общо 149,78 лв. съгласно чл.54,12 от Общите условия за неустойки, както и 38, 51 лв. за мораторна лихва.

Заявителят е посочил, че вземането му произтичало от сключен между него/като доставчик/ и М. Г. И./като потребител/ писмен договор за електронни съобщителни услуги № М6639319, като част от рамков договор 1 идентифициран с неговия уникален номер 501895146.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, но разгледана по същество е напълно неоснователна и недоказана, като съображения за това са следните:

С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил Заявлението в частта, с която ,,А.Б.“- ЕАД, гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 149, 78 лв. парична неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, заедно с 38, 51 лв. мораторна лихва. За да постанови този акт, РС е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези части, тъй като искането е в противоречие със закона по смисъла на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД, според който при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение само за вредите от неизпълнението, а не и от развалянето на договора. РС е приел, че не може да се уговаря неустойка за вреди от разваляне на договора, понеже уговорените договорни неустойки имали само компенсаторен характер, защото били уговорени за предсрочно разваляне по вина на длъжника, и защото компенсират вредите от развалянето, а не от неизпълнението им, за което заявителят претендирал обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Затова е приел, че е без значение дали те са уговорени в размер само на три или на всички останали до края на срока месечни абонаментни такси плюс възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и устройствата, съответстващи на оставащия му срок, защото последното било относимо само към прекомерността, а не към валидността им поради противоречие със закона.

Въззивният съд намира, че като краен резултат обжалваното Разпореждане е законосъобразно и правилно.

С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите и споразуменията към тях) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси за мобилни услуги), развалянето на договорите за предоставяне на електронно съобщителни услуги има действие занапред съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД. Не е вярно приетото от заповедния съд, че при условията на посочения по-горе текст от закона кредиторът има право само на вредите от неизпълнението, а не и от развалянето. Това не следва от текста на закона, тъй като подобно ограничение в него не е предвидено, понеже не е употребено наречието „само“. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка, като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще/екс нунг/. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била 2 уговорена предвид ТР № 7/13.11.2014г. ва ОСГТК на ВКС- София. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Но липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 от ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна, като такава е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди. А в конкретния случай обаче търсената неустойка съобразно размера й противоречи на добрите нрави.

Съгласно нормата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, Заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.

Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо и тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл.288 от ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

Съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока, договорът се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, като по своята същност това съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната са начислени неустойки в размер на общо 179, 78 лв. В заявлението се твърди, че тази сума съставлява трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Видно обаче от съдържанието на описаните в заявлението счетоводни документи такава неустойка е начислена за повече от три месеца и следователно търсената сума не съставлява 3-кратния размер на 3 месечната абонаментна такса. В случая, упражнявайки своето потеснативно право да развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това претендира заплащане на сума под формата на неустойка множество стандартни месечни абонаментни такси. По този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване и това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в ч.жалба на частния жалбоподател- заявител за неправилност на обжалваното Разпореждане за неоснователни и недоказани. В рездултат на което обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло, със законните последици от това.

Това въззивно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.411 и сл. от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 535/22.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 5138/2023г. по описа на РС- гр.Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4