Решение № 1626 от 21.05.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1626

Русе, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИАН ВАСИЛЕВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАН ВАСИЛЕВ административно дело № 20247200700239 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от М. П. В. от [населено място], чрез пълномощник адв. Н. Р., АК – Русе. Жалбата е насочена срещу заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г., издадена от началник група в РУ 01 (Първо районно управление) при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“. В случая мярката е със срок от 6 месеца и е спрямо МПС - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер], а причината за налагането й – управление на това МПС от лицето Н. В., което е лишено от правоуправление по административен ред, с отнето СУ МПС, след издадено на 31.10.2023г. наказателно постановление.

В жалбата са релевирани всички основания за оспорване на издадения административен акт, разписани в чл.146, т.1-5 от АПК, а именно - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочат се и доводи в подкрепа на основанията.

Твърди се, че процесното МПС - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] не е собственост на лицето, на което е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №631243/04.03.2024г. - Н. П. В., а е собственост на брат му и жалбоподател по настоящото дело - М. П. В., адресат и на наложената ПАМ. Сочи се още, че дружеството "НикМар Мебел" ООД, със съдружници двамата братя Вълчовски е с основен предмет на дейност проектиране, производство, ремонт, доставка, монтаж и продажба на мебели, интериорно и екстериорно проектиране и обзавеждане на домове, офиси, търговски и производствени обекти и други. Дейността му се осъществявала изключително, чрез използване на МПС - С. Д., нает по наем от фирмата и чиято регистрация е прекратена. За дружеството било жизненоважно единственият бус, с който същото извършва дейността си, да е в движение. В това дружество работели както жалбоподателят и собственик на МПС, така и майката на двете му деца, с която той живее на семейни начала, и доходите, които същите получават от тази дейност, всъщност били основния поминък на семейството.

Излагат се и доводи, че при липса на съгласие от собственика на лекия автомобил и незнание за неговото управление на процесната дата и час от лицето Н. Вълчовски, заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде отменена защото собственика не можел да търпи лишения поради действията на трето лице, а наложената ПАМ водела именно до това.

Всичко това се поддържа от адвоката на М. В. - адв. Н. Р. както в съдебна зала, така и в допълнително представено писмено становище.

Искането до съда е за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Представя списък за претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът приема следното :

Със заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. началник група в 1 РУ [населено място] при ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на М. П. В., в качеството му на собственик на МПС - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер], изразяваща се във „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1“, като мярката е със срок от 6 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 04.03.2024г., в 17.14 часа, в [населено място], на [улица], водачът на С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] - Н. П. В., е управлявал ППС, след като е лишен от това право, с отнето СУ на МПС на 03.01.2024г. по повод издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г.

Контролните органи съставили и АУАН Серия GA №631243/04.03.2024г. от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. По акта липсват възражения, като изрично е записано от адресата му в тази графа - „НЕ“.

Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. от началник група във 2 РУ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата, описани в разпоредбата – в случая – водачът е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето С. М. на дата 03.01.2024г. Срокът на ПАМ е 6 месеца. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели с рег. № [рег. номер] и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.

Няма спор между страните, а и писмените доказателства по делото също безспорно сочат, че МПС-то - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] е собственост на жалбоподателя в настоящото производство М. П. В..

Недоволен от заповедта, М. Вълчовски я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

По делото основната защита, която предприема адвокатът на Вълчовски е свързано с житейските доводи за нуждата от лекия автомобил, тъй като е необходим за дружеството, понеже бил единственият бус, с който същото извършва дейността си. Всичко останало са възражения досежно компетентност на АО, форма и съдържание на административния акт и такива в насока нарушение на материалния закон и целта на закона.

По делото като допълнителни факти и обстоятелства бе установено още с оглед събраните доказателства, че дружеството "НикМар Мебел" ООД е със съдружници двамата братя Вълчовски. Единият-собственик на С. Д., с регистрационен номер [рег. номер], отдал го под наем на фирмата и адресат на наложената ПАМ, съответно жалбоподател по настоящото дело. Другият брат Н. Вълчовски е лицето, лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето СУ МПС на дата 03.01.2024г., чието поведение на 04.03.2024г., в [населено място], управление на МПС-то след като е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето СУ МПС на дата 03.01.2024г., е станало причина за наложената ПАМ.

Правни изводи :

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съответно преупълномощаването - от директорите на ОД на МВР.

Със заповед №336з-5066/22.12.2023г., издадена от директора на ОД на МВР-Русе са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и тези на началник група/сектор в РУ към съответните ОД на МВР да налагат ПАМ по ЗДвП. Тя е представена по делото (л.1 от адм. преписка).

Предвид на това, че в заповедта не е изписано началник на коя група е издателят й – К. К., бе изискана допълнителна информация с оглед изясняване компетентността на издателя на административния акт. От удостоверение рег. №336з-14558 от 14.05.2024г. е видно, че К. К. към датата на издаване на заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. е заемал длъжността началник група „Патрулно-постова дейност в Сектор “ОП“ към 1-во РУ при ОД на МВР-Русе.

С оглед събраните доказателства, противно на твърдяното от жалбоподателя, оспореният административен акт - заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. е издадена от началник група „Патрулно-постова дейност в Сектор “ОП“ към 1-во РУ при ОД на МВР-Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Не може да се приеме становището на адвоката на Вълчовски, че в заповедта липсва дата на издаването й. Дата е изрично изписана в заповедта и е част от нейните реквизити, това е и датата на която административният акт е връчен на адресата й - М. Вълчовски – 05.03.2024г.

Не е основателно и възражението за непосочване на фактически и правни основания, послужили за издаване на заповедта. Както описахме по-горе, те се съдържат както в самата заповед, така и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт, като нпр АУАН Серия GA №631243/04.03.2024г. Това, че актът е съставен на трето лице – Н. Вълчовски, което е и извършило нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а не на собственика на спряното за проверка МПС – М. Вълчовски, не означава, че за АО не е на било налице основание за издаване на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата. Още повече това да нарушава правото на защита на собственика на МПС-то.

Както ще видим и по-долу, при преглед за съответствието и спазване на материално-правните норми при издаване на заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г., издаването на заповед по реда, разписан в тази правна норма не изисква нито знание на собственика на МПС-то, нито негово виновно поведение за действия по управлението на МПС-то. Достатъчно е това управление да е извършено от неправоспособен водач, непритежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Изключение от това правило е само и единствено хипотезата, в която МПС-то е отнето противоправно, без знание на собственика му от неговото владение или е предоставено на правно основание на трето лице, но поради незаконосъобразни негово бездействие, се води на учет все още на предишния собственик. В настоящия казус не сме изправени пред нито едно от тези изключения.