Решение № 1221 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330203034 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300085/ 02.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на „Явлена Пловдив" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна:

-било налице разминаване между сочените в АУАН и НП факти и приложените правни норми;

-в АУАН и НП липсвало надлежно описание на фактическите признаци на извършеното нарушение;

-действителния характер на правоотношението между жалбоподателя и процесния работник бил граждански, а не трудов и в този смисъл извършеното било несъставомерно;

-приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 14.03.2023г. е извършена проверка в офис за продажба на недвижими имоти – „Явлена“, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, ул.

„Георги Данчов“ №14, стопанисван от „Явлена-Пловдив" ООД.

Към момента на проверката в обекта на контрол е установено да работи като *** в офиса за продажби Д. Х., ЕГН **********. Същият е заявил устно и декларирал в писмен вид в декларация по чл.402 от Кодекса на труда, че работи в обекта на контрол от 06.02.2023г. като *** с работно време от 08:30 часа до 18:00 часа, с уговорено възнаграждение в размер на процент от месечния оборот и няма сключен трудов договор.

Проведен е разговор с офис - мениджъра в обекта, от който е поискана информация относно извършваната дейност за дружеството от Д. Х.. Офис мениджърът на място е заявил, че с лицето имат сключен граждански договор за период от 3 месеца, през което време преценяват дали работникът се справя с възложената му работа. Обяснил е, че всички работници на дружеството започват работа от 08:30 часа в офиса, разпределят задачите за деня и след това излизат за извършване на евентуални сделки /покупко-продажби на имоти/. Разликата между работещите на трудов договор и граждански договор се изразявала в това, че работещите на трудов договор имат уговорен размер на трудово възнаграждение плюс процент от месечните продажби, а тези на граждански договор получават единствено процент от месечните им продажби.

От събраните доказателства - устни и писмени, е установено, че всички работещи за „Явлена-Пловдив" ООД /на трудов договор и граждански 2 договор/ ползват обедна почивка в размер на 1 час и почивните им дни са събота и неделя.

От извършената проверка на място в офиса за недвижими имоти и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив документи на 17.03.2023г. е установено, че към 14.03.2023г. в офис за недвижими имоти „Явлена" в гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов" №14, от страна на работодателя „Явлена-Пловдив" ООД е приет на работа като *** Д. Х.

Х.,

ЕГН

**********, при установени елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание, категорично потвърди фактическите положения от АУАН.

Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства- декларация от Д. Х., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложения по преписката граждански договор.

Във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на св. Х., който след предявяването й категорично заяви, че декларацията е написана от него и подписа под нея е негов.

Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.

Действително при непосредствения си разпит пред съда работникът Д.

3

Х. заяви, че попълнените в декларацията работно време и работно място не се отнасяли за него, като ги попълнил поради липса на опит при контакт с институции и извършване на проверки. Тези му показания бяха потвърдени и от разпита на доведения от жалбоподателя свидетел М..

Според съда тези свидетелски показания не заслужават кредит на доверие, доколкото са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на жалбоподателя, а именно настоящ и бивш работник на същия.

Допълнителен аргумент съда да се довери на показанията на актосъставителя и на отразеното в декларацията по чл. 402 КТ е, че те пресъздават изявленията на страните в най-ранния период на проверката, още преди да е оформена линията на защита на жалбоподателя, което е индиция за тяхната правдивост, за разлика от показанията на двамата свидетели-Х. и М., които са дадени едва в хода на обжалването на вече издаденото НП.

Не на последно място, за да дискредитира показанията на двамата свидетели- Х. и М., съдът съобрази, че те се опровергават дори от представените от самия жалбоподател писмени доказателства. Така двамата свидетели заявиха, че възнаграждението на св. Х. е било дължимо и изплащано еднократно при приключване на срока на гражданския договор, докато в самия граждански договор е предвидено месечно изплащане на възнаграждението.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, и се установява от чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.4 т.3 и чл. 16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018), както и от приложената по делото Заповед № 3-0864 /17.10.202г. на изпълнителен директор на ИА ГИТ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.03.2023г., а 4

НП - на 02.05.2023г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

Противно на възраженията от жалбата, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, които ще бъдат подробно анализирани по-долу.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Преди да се пристъпи към по-подробен анализ на съставомерността на деянието от правна страна, следва да се разграничи като принципно положение приложното поле на административните състави по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ.

От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че чл. 61, ал.1 КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работника вече е започнал да упражнява труд при работодателя. Приложното поле на чл. 62, ал.1 КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен трудов договор макар и със закъснение.

Така изрично Решение № 2693 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2942 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.Решение № 2325 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2017 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1541 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 849 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1327 от 13.06.2018 г. по к. адм.

5 н. д. № 1404 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив,Решение № 249 от 08.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3354 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В АУАН и НП надлежно е отразено:

-наличието на всички елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение по отношение на работника Д. Х.;

-приемането му на работа от жалбоподателя един месец преди извършване на проверката;

-пълната липса на сключен трудов договор с работника, като вместо това отношенията между него и работодателя били оформени като граждански.

Както вече се обоснова по-горе, тези елементи от фактическия състав се доказват от доказателствата по делото, поради което правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал.1 КТ, като противно на възражението на жалбоподателя е налице пълно съответствие между изложените в АУАН и НП факти и приложената материално правна норма.

По-важното обаче в случая е, че дори съдът изцяло да бе кредитирал доказателствата, на които се позовава жалбоподателят, а именно:

-клаузи на представения граждански договор;

-показания на свидетелите М. и Х. то изводът за трудов характер на отношенията между Д. Х. и жалбоподателя не би се променил.

Съгласно чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията между страните по предоставяне на работна сила следва да се уредят безусловно с трудов договор в писмена форма.

Като в теорията, така и в практиката безспорно се приема, че въпреки някои прилики, трудовият договор и гражданският договор /за изработка/ имат съществени отлики, които дефинират и различното им приложно поле:

На първо място, различен е предметът на двата договора. Договор за изработка се сключва за постигане на определен конкретизиран трудов резултат, за изработване на готов продукт, произведение или на 6 услуга с ясно очертани и уговорени между страните параметри и характеристики. Предмет на трудовия договор е предоставянето от работника и използването от работодателя на работната сила на работника или „живия труд в процеса на неговото отдаване“, при условия създадени от работодателя. Работната сила е благо, което се съдържа в личността на нейния носител и е неотделимо от нея. Поради това предоставянето й на друго лице да я използва може да стане единствено като самата личност на нейния носител се постави в известна икономическа и юридическа зависимост от волята на този, комуто се предоставя. В тази връзка, като първи практически разграничителен критерий се очертава характера на договореностите между страните. Наличието на уговорен конкретен резултат, достатъчно индивидуализиран като количество, качество и технически спецификации е индиция за наличие на граждански отношения, а отсъствието на подобни конкретно договорени параметри е свидетелство, че всъщност работникът дължи не резултат, а „живия си труд“.