Решение № 26 от 02.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Марин Цв. А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601318 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е Присъда № 216 от 31.08.2023г. по НОХД № 1198/2022год на РС Варна, 29 състав.

Протестирания съдебен акт е оправдателен, за подсъдимия Б. Б. Б., като същия е признат за НЕВИНЕН в това, че на 11.01.2020г. в гр. Варна, в района на площад „Независимост" да е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг" А 7 на стойност 225,00 лв. от владението на М. Д. С., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и на основание чл.304 ал.1 от НПК е оправдан по възведеното му обвинение по чл. 198, ал. 1НК.

С присъдата ВРС се е разпоредил с разноските по делото на основание чл.190 НПК и с веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на РП гр.Варна, в който се твърди, че постановената присъда е неправилна по отношение оправдаването на подсъдимия и се иска осъждането му по възведеното му обвинение.

В допълнително писмено изложение се твърди, че в мотивите на 1 протестираната присъда, съдът неправилно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, което е довело и до погрешни правни изводи. На критика е подложена оценката на показанията на пострадалия М. С., намерени за недостоверни и нелогични. Според прокурора подал протеста различията в показанията на С. в хода на досъдебното производство е резултат на „емоционално и алкохолно въздействие“ при първия разпит и последващото успокоение при повторния разпит и пред съда. Излага се собствен анализ на показанията от 12.01.2020г., от 14.01.2020г. и от 31.08.2023г. с цел оборването твърденията на защитата и съда, че С. е депозирал три коренно различни версии. А относно начина на установяване на фактическата власт над инкриминирания телефон показанията са намерени за константни и непроменливи. Акцент се поставя и на заключението на видеотехническата експертиза което според протеста потвърждава показанията на пострадалия за употреба на сила при установяването на фактическата власт. Изказва се несъгласие и с оценката на обясненията на подсъдимия, които според протеста макар и логични не се подкрепят от останалите доказателства, наред и с подобния резултат относно показанията на свидетелите М. и М..

В заключение се иска осъждането на подсъдимия по възведеното му обвинение в обвинителния акт.

Съдът намери, че делото не е изяснено в пълнота и даде ход на същото от фазата на съдебното следствие.

След изчерпване на неговия предмет, в хода на съдебните прения въззивния прокурор подържа протеста и моли за осъдителна присъда с оглед събраните по делото доказателства в тази насока – показания на пострадалия, заключение на ВТЕ , частично и от обясненията на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия, моли присъдата да се остави в сила, както е постановена, като правилна, законосъобразна и обоснована, като особен акцент се поставя на различните показания на пострадалия и невъзможността да се идентифицират лицата обект на видеотехническата експертиза.

Подсъдимият в последната си дума желае да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Окръжният съд намира протеста за неоснователен по следните съображения:

Атакуваният съдебен акт е постановен по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Б. Б. Б. за престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 198, ал. 1 НК .

2

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Подсъдимият, е роден на ********** в гр. Варна, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не осъждан/реабилитиран/, работи, ЕГН **********

На 11.01.2020г., подс. Б. се намирал в гр. Варна, където посетил игрална зала от която си тръгнал след 23 часа. Намирайки се до сградата на „Държавен архив“ Варна По същото време св. М. С. излязъл от казино, находящо се на площад „Независимост", като в себе си носел мобилен телефон „Самсунг" А7. С. имал нужда от пари, затова се приближил до подс.

Б. и го попитал дали ще му даде пари, като му предложил в замяна мобилния си телефон. Двамата тръгнали по посока подлеза. Свидетелят и подсъдимият се движили успоредно един до друг. Докато разговаряли С. показал на Б. мобилния си телефон „Самсунг" А7. След като го разгледал подс. Б. Б. казал, че може да даде на свидетеля 50 лева за телефона му. Свидетелят се съгласил и взел парите, но споделил че смята, че телефона му струва повече. След това подс. Б. се насочил към подлеза. Качил се на такси и пожелал да бъде откаран до дома си в с. Константиново. Докато се возел в таксито подсъдимият решил да ползва телефона, но същият му дал грешка Докато таксиметровия автомобил преминавал покрай Института по хидро и аеродинамика, Б. изхвърлил телефона през прозореца. Междувременно С. отишъл при намиращия се на близо екип на МВР и поискал съдействие. В хода на извършените ОИМ подсъдимия показал къде е изхвърлил телефона.

Подобни на изложените обстоятелства ВРС е установил въз основа на гласни и писмени доказателства и средства, подробно упоменати: показания на М. С., Т. М., Д. М., в това число и приобщените на основание чл.281 от НПК

Първоинстанционния съд правилно е дал вяра на писмените доказателства по делото, на заключението на видеотехническа експертиза / наречена лицево идентификационната/. Същото е обективно и компетентно дадено. За годността му обаче да бъде отнесено към обвинителната теза реч ще стане по долу.

3

Съдът не кредитира изцяло показанията на свид. М. С. давани в хода на наказателното производство, така както това е сторил и ВРС. Не само, че са налице основания за съмнение в достоверността им, но и няма средство по НПК, което те бъдат проверени, а оценката дадена от прокурора не попълва този дефицит. На първо място следва да се отбележи, че неоспорим факт е ,че М. С. в определен период от време не е осъществял фактическа власт над инкриминираната вещ – мобилен телефон „Самсунг" А 7. Безспорно е и това, че той е бил във владението на подсъдимия, който го изхвърлил, а по късно показал неговото местонахождение на полицейските служители, като по тази начин и е приобщен и като веществено доказателство. В протеста се сочи, че първите показанията на свид. М. С. – от 12.01.2020г., са били повлияни от алкохол и емоция, но въпреки това съдържащи данни за употребена макар и не висока по интензитет сила при отнемането на вещи, част за които /400лв/ после С. е депозирал показания /на 14.01.2020г./, че това е негова измислица.

И ако за прокурора подал протеста е без значение каква е била причината подсъдимия да види телефона, то в резултат на установяване на обективната истина по делото се установява, че С. е изявил желание да заложи телефона си било то в заложна къща, било то да го продаде следвайки целта си – да получи средства, с които да продължи залаганията си. Именно това обстоятелство пренебрегнато от обвинението е мотивирало ВРС , а и настоящия състав на съда да приеме показанията в тази им част не следва да бъдат кредитирани. Впрочем какво точно е съобщил св.С., на св. Д. М. и Т. М.

– полицейски служители, намиращи се в непосредствена близост до мястото на срещата между С. и подс.Б. също не може да се установи, както с оглед коментираното по горе съС.ие на С., така и поради отсъствието на каквито и да било документи изготвени от по случая. Тук е мястото да се посочи, че приобщените им разпити по реда на чл.281 НПК се отличават с такава идентичност, че се налага извода, че вторият от тях е копие на първият по време. Последното посочено, наред с други допуснати процесуални слабости, за които ще стане реч и по долу е основание за извода, че същите не допринасят за изясняване на обективната истина и правилно са изключени от доказателствената съвкупност подкрепяща обвинителната теза.

По повод оценката на заключението на назначената видео-техническа експертиза, ВРС е бил лаконичен, макар и да е посочил, че го приема в частта му за липсата на манипулация върху записаната информация и изградения 4 извод за невъзможност да бъде извършена лицева идентификация на заснетите лица, в това число установяването на предмета на деянието.

Настоящия състав на ВОС следва недвусмислено да посочи, че задачите на експертизата са свързани с установяването на съдържанието на записите. В този смисъл становището на вещото лице какво е възприел като действия на записаните лица не е предмет на оценка от страна на първоинстанционния съд, тъй като за това не са нужни специални знания. От това следва, че изводи в насока извършени телодвижения не могат да си изграждат въз основа на възприятия на друго лице, пък и било то „вещо“ по смисъла на закона. От приложения към заключението снимков материал ВОС не намира такъв / сн.24-27/, от който да се направи категоричен извод, че има употребена сила.

При така установената фактическа обстановка и крайна оценка на доказателствения материал първоинстанционният съд е формирал извод в посока, че липсват безспорни доказателства, подсъдимия да е осъществил деяние, по чл. по чл. 198, ал. 1НК.

Извода, настоящия състав на ВОС намира за правилно формиран.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си част са задълбочени. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните показания, писмените доказателства. При формирането на волята на съда не са установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата. В своя анализ съдът изрично е посочил, че събраните в подкрепа на обвинителната теза доказателства са недостатъчни да бъде направен несъмнен извод, както че деянието е извършено, така и че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият, каквото е изискването на разпоредбата на чл.303 от НПК. С първия от тях ВОС напълно се солидаризира и не намира за нужно да преповтаря в тази насока изложеното по гре при оценката на доказателствата.

В правния анализ ВРС е изразил виждането си, че обвинителната теза е изградена въз основа на косвени доказателства.

По подадения протест

5

Претенциите в подадения протест се свеждат до това, че е има извършено деяние което следва да се квалифицира като грабеж, както и че авторството на деянието е несъмнено.

Претенцията на прокурора при РП Провадия е неоснователно по отношение това имали извършено деяние което е наказуемо по НК. Това е достатъчно да бъде приложена разпоредбата на чл.304 НПК, тъй като е една от хипотезите при които подсъдимият се признава за виновен. Причините за неоснователността на протеста в по-голямата си част бяха изложени по горе, към което може да се добави и следното:

Наказателното производство е образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетелят М. С. на 12.01.2020г, след депозирано съобщение за извършено престъпление,че му е отнет мобилен телефон и сума 400лв чрез издърпване от ръката.

С постановления от 14.01.2020г са възложени ОИМ на служители при Първо РУ. В делото са приложени докладни записки от инспектор Ст. П. и Й.Й.. И в двете са отразени факта на преглеждане на видеозаписи, след това предмет на назначената ВТЕ и установяването по тях на „извършителя“, разпознат като Б. Б. Б.. Не е задължение на съда да отговори, как по едни и същи записи, които не са годни за идентификация се е стигнало до установяването на подсъдимия, но безспорен факт е ,че с Б. пак на същата дата е провеждана беседа в която той очевидно прави извънсъдебно признание за съпричастността си към деянието което се разследва. Очевидно с оглед на неговия обем отново на 14.01.2020г С. е разпитан за втори път,както вече бе пояснено по време на който се установява, че са налице „измислени обстоятелства“ при първия разпит. Въпреки, че Б. приема статута на заподозрян по смисъла на ЕКПЧ в делото няма и следа да му са разяснени правата да участва в планираните действия по разследването – разпознаване и разпит в качеството му на свидетел. По такъв начин действието по разпознаването е опорочено, а данните от разпита като свидетел не могат да се ползват, след като Б. е придобил качеството на обвиняем.