Решение № 669 от 19.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20243100500575 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 14671/21.02.2024 г., подадена от А. Р. Х., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „В. В.“, ***, чрез процесуален представител адв.

С. С., срещу Решение № 209/17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 548/2022 г. на РС - Варна, 14-ти съдебен състав, с което А. Р. Х. е осъден да преустанови действията си, с които пречи на Ц. Ц. М. да ползва разпределените й за реално ползване 13/312 ид.ч. от самостоятелен обект – подземен гараж с идентификатор ***.25, находящ се в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.“, I м.р., *** по КККР на гр.

Варна, обособени като паркомясто ***, изразяващи се в паркиране на МПС на същото паркомясто, на осн. чл. 109 от ЗС.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Намира за неправилен извода на съда, че по делото не е установено кой е изместил табелите за паркоместата, но е установено, че собственикът на обозначеното с № 12 паркомясто (въззивникът-ответник) паркира на мястото, определено по проекта за паркомясто ***, което е собственост на ищцатавъззиваема. В тази връзка отбелязва, че не може да се даде категоричен отговор на въпроса къде е едното и къде е другото паркомясто, доколкото те представляват идеални части от обект. Посочва, че пречка за ищцата да ползва паркомястото си са колоните, които не са поставени от ответника, 1 който по никакъв начин не пречи на ищцата да паркира на своето паркомясто.

Подчертава, че първоначално предявеният иск е за цялото паркомясто, а не за ид.ч. от него, като поради липса на изменение на същия по надлежния ред съдът е следвало да го отхвърли като неоснователен. Навежда твърдения, че при спор за ползването на общи части от сградата последният е следвало да се отнесе първо до общото събрание на ЕС, каквото решение липсва в случая, поради което искът се явява недопустим като преждевременно заведен.

Отбелязва, че паркомястото не може да е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от друг обект, поради което се касае за обща част на всички етажни собственици.

Освен това сочи, че не е допустимо след построяване на сградата и без съгласие на етажните собственици обща част от сградата да се превърне в самостоятелен обект на собственост. Излага, че от доказателствата по делото се установява, че към 2017 г. все още не е започнало строителството на вх. 6, което означава, че ищцата-въззиваема е закупила само ид.ч от дворното място, но не и ид. ч. от подземния гараж, който не е съществувал, а когато той е закупил паркомястото към 2019 г. вх. 6 вече е бил завършен. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ц. Ц. М., която изразява несъгласие с наведените във въззивната жалба оплаквания, за което излага подробни съображения. Отбелязва, че действията, срещу които е потърсила защита от съда са заемането на отреденото й по разпределение паркомясто, които й пречат да го ползва, а не преместването на табели, обозначаващи номерацията на паркоместата в подземния гараж. В тази връзка и диспозитивът на съдебното решение е точен отговор на формираното от нея искане, явяващо се предмет на делото. Счита, че съдът не е излязъл извън предмета на делото, като излага подробни съображения в тази връзка.

Подчертава, че по делото не е въвеждан спор дали паркомястото представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Наред с това отбелязва, че правата на съсобствениците за ползването на ид.ч. от гаража са уредени в нот. акт за учредяване и разпределение на правото на строеж, като по силата на този акт е ирелевантно към кой момент физически е изграден подземния гараж. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Представя списък с разноски и прави възражение за прекомерност досежно адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на последната.

Представя списък с разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод искова 2 молба, депозирана от Ц. Ц. М. за осъждане на А. Р. Х. да преустанови действията си, с които й пречи да ползва собствените си 13/312 ид.ч. от самостоятелен обект – подземен гараж с идентификатор № ***.25, находящ се в сграда с идентификатор № ***, с административен адрес гр. Варна, ж.к.

„В. В.“, I м.р., *** по КККР на гр. Варна, обособени като паркомясто ***, изразяващи се в паркиране на МПС на същото паркомясто, на осн. чл. 109 от ЗС.

Ищцовата страна излага твърдения, че е собственик на 13/312 ид.ч. от самостоятелен обект № ***.25 по КККР на гр. Варна, представляващ подземен гараж с площ от 156 кв.м., обозначен по архитектурен проект за паркиране на 12 бр. автомобили – от паркомясто (ПМ) № 4 до ПМ № 15, находящ се на етаж -1 (минус едно) в сграда № ***, с административен адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.“, I м.р., бл. 55, вх. 6. Посочва, че собствеността е придобила през 2017 г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 30, том LXXXVIII, дело 18819, вх.рег. № 35357/18.12.2017 г. - СВ Варна, като придобитите от нея ид.ч. от гаража съответстват и следва да се ползват в пределите, обозначени като ПМ ***, с площ от 13 кв.м., ведно с припадащите му се ид.ч. от маневрено хале.

Отбелязва, че правото на ползване е разпределено на нейния праводател – В.

Х. Н., по силата на договор за учредяване и разпределение на правото на ползване, обективиран в нот.акт № 22, том XCIII, дело 19636, вх. рег. № 34490/27.12.2016 г. Излага, че при извършване на огледите във връзка със закупуване на недвижими имоти в сградата й било показано мястото от подземния гараж, което съответства по архитектурен проект на ПМ *** и което към този момент било обозначено с табела. Посочва, че известно време след придобИ.е на правото на собственост е констатирала, че въпросното паркомясто е било заето от автомобила на А. Р. Х., който неправомерно паркирал на ПМ *** вместо на своето ПМ № 12, като последният отказал да се съобрази с правото й на собственост и да премести автомобила си. След известно време установила, че някой е изместил табелите, като табелата за ПМ *** била разположена на различно място от отреденото по архитектурен проект и показано й по време на огледа преди покупката, а именно пред маневрената площ към ъгъла на сградата между ПМ № 10 и ПМ ***.

Отбелязва, че в тази част от гаража строителят е изградил бетонна колона, поради което пространството физически не може да се използва за паркиране на автомобили, а така също и по проект това място не е предвидено за паркиране.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК насрещната страна А. Р. Х. депозира отговор на исковата молба. Оспорва ищцовите твърдения, че ползва ПМ ***, като посочва, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 9, том XLII, дело 9003, вх.рег. № 15142 от 19.06.2019 г. е придобил правото на собственост върху 13/312 ид.ч. от самостоятелния обект в процесната сграда – подземен гараж, прехвърлено му от А. Х. С. и С.Н.С., като на него е отредено да ползва ПМ № 12, ведно със съответните ид.ч. от прилежащата маневрена площ. Изрично посочва, че от датата на придобИ.е и до момента ползва ПМ № 12, така както е по нотариалния акт и инвестиционния проект – част архитектура, като не е разменял табелите за означаване на паркоместата, които са поставени от строителната фирма.

3

Счита предявения срещу него иск с правно осн. чл. 109 от ЗС за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за основателна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът с правна квалификация по чл. 109 от ЗС, или така нареченият негаторен иск, дава възможност на лицето, притежаващо право на собственост или друго ограничено вещно право върху даден обект (чл. 111, ал. 1 от ЗС), да иска прекратяването на всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава или пречи на ищеца да упражнява своето право. Искът може да се насочи срещу всяко лице, което неоснователно създава пречки за упражняване правото на ищеца – както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота (съсобственик или титуляр на ограничено вещно право), но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ субективното право на друг правоимащ.

Това е иск за защита на собствеността/ограниченото вещно право, но негов предмет не е съответното вещно право на ищеца, а несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта, като по наличието или липсата на правото на собственост или друго ограничено вещно право съдът следва да се произнесе в мотивите на решението си, като то е от значение за основателността на иска.

За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже, че е титуляр на твърдяното вещно право върху засегнатия имот, както и че ответникът е извършил соченото в исковата молба неоснователно въздействие върху последния, с което пречи на ищеца да упражнява пълноценното правата си върху имота.

По делото липсва спор, че Ц. М. е придобила собствеността върху 13/312 ид.ч. от самостоятелен обект – подземен гараж, с идентификатор № ***.25, разположен в сграда с идентификатор № ***, с административен адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.“, I м.р., ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ по схема 156 кв.м., обозначена на архитектурен 4 проект като паркоместа от № 4 до № 15 включително, за паркиране на 12 бр. автомобили, по силата на договор за покупко-продажба от 15.12.2017 г., сключен с В. Х. Н., обективиран в нот. акт № 156, том V, рег. № 8178, дело № 779/2017 г. по описа на нотариус П.П., вписан в СВ с вх. рег. № 25357 от 18.12.2017 г. като акт № 30, том LXXXVIII, дело 18819/2017 г., последният представен като доказателство по делото. В нотариалния акт е отбелязано още, че купувачът ще ползва паркомясто ***, с площ 13 кв.м., при граници: двор, маневрена площ и паркомясто № 12, ведно със съответните идеални части от прилежащата маневрена площ.