Определение № 2820 от 30.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2820 гр. София, 30.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора ЧА.чева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора ЧА.чева Касационно търговско дело № 20248002901089 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. В. – М. против решение №757 от 11.12.2023г. по т.д.367/2023г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба –„Вишна арт“ ООД, гр. София, чрез пълномощника си – адв. А. В. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът В. – М., чрез пълномощника си – адв. Е.Л. – Т. е поддържал основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.СтрА.та е очертала правния спор, изчерпващ се с редовното й получаване на покА.та за ОС, взело атакуваните от нея решения. Разгледала е приетото от състава по отношение на фингирано връчване на покА.та, като е посочила, че въззивният съд е цитирал и практика на ВКС в този смисъл. Така според нея, съдът се е произнесъл по въпросите – 1/“ Допустимо ли е уговаряне / предвиждане в дружествения договор на ООД на фикция за получаване на покА. за провеждане на Общо събрание…“2/ „ Възможно ли е в дружествен договор на ООД да се предвиди / уговори фингирано връчване на покА. за провеждане на ОС на съдружниците, без подобна фикция за получаване да е предвидена в закон?“, 3/ „ Следва ли уведомяването на съдружник за предстоящо Общо събрание на ООД да се счита за редовно, при условие, че покА.та за Общото събрание е изпратена чрез телепоща пред Български пощи АД, която телепоща не е получена и е върната на изпращача 1 като непотърсена ?“, 4/ „ Възможно ли е уведомяването на съдружник в ООД за предстоящо ОС да бъде основано на фикция, която не е предвидена в закон, дори и такава да е уговорена в дружествен договор?“, 5/ „Редовно свикано ли е ОС .., при което някой от съдружниците не е получил покА. за предстоящото ОС лично…“ , 6// обозначен отново като 5/ „ Изискването на чл.139,ал.1 от ТЗ покА.та за предстоящо ОС на съдружниците в ООД да е получена от съдружник част от императивното съдържание на нормата ли е или може да бъде преодоляна с разпоредба в дружествения договор за фингирано връчване …“ 7/“ При връчване на покА. на съдружник за предстоящо ОС на съдружниците в ООД във формата на телепоща допустима ли е хипотеза на фингирано връчване .. извън разпоредбите на процесуалния закон за връчване на книжа?“, 8/ „ Връчването на покА. за Общо събрание на съдружниците по пощата в случаите в които не се извършава по реда на връчването на съдебни книжа / чл.35-58 ГПК/ и не се касае за връчване при отказ, изисква ли лично получаване на покА.та от съдружника?“ и / „ Кои са допустимите изключения от личното връчване на покА.та за ОС, при което покА.та не е получена лично от съдружника , но последния се счита редовно уведомен за насроченото ОС ?“. СтрА.та е заявила че, по така формулираните въпроси / без уточняване по кой от тях/ са разрешени в противоречие с конкретно изброени решения на ВКС по приложението на чл.139 ТЗ, като стрА.та е обобщавала и извеждала фрагментарно от мотивите им разбирането, че уведомяването на съдружника съставлява действие по връчване на покА.та в предвидения от закона ред и срок, като това че акцентът е върху факта на получаване на покА.та, а не върху способа по който е стА.ло това. Касаторът е разгледала и решението, на което се позовава въззивният съд, като е посочила, че и с него, съдът е допуснал противоречие, тъй като и в това решение се посочвало, че от значение бил факта на получаване на покА.та. СтрА.та е поддържала и основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, като е поставила в тази връзка четири въпроса А.логични на първите девет. По основанието лаконично е отбелязала, че по тези въпроси нямало съдебна практика, а решението на ВКС / на което се е позовал въззивният съд/“ би допринесло за развитието на противоречаща на закона и правната сигурност съдебна практика, което не следва да се допуска“. Касаторът е поддържала и основание по чл.280, ал.2 ГПК, уточнено като „очевидна неправилност“, определена от нея с оплакването, че съдът бил цитирал решение на ВКС, което не съдържало подобни разрешения, а също така и това, че съдът прилагал в противоречие със закона института на правната фикция. Други доводи не са развити.

Касаторът В. - М. не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. За да бъде обсъждано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, стрА.та следва да формулира правен въпрос- свързан с предмета на спор и изведен от решаващите изводи на съда, довели до постановения, обжалван правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Така, в случая, поставените девет въпроса са с еднаква насоченост, както и някои от тях с покриващо се съдържание, изцяло отразяващи основния спор между 2 странните – относно валидното връчване на покА. за общото събрание на съдружниците на касатора. Дори и да бъде изведен въпрос в тази насока от тези посочени от касатора / той не ги е разграничил съобразно сочения допълнителен критерий а е обсъждал същият общо – по отношение на всички въпроси/ то налице би било само общо основание. ЦитирА.та от стрА.та съдебна практика, от която фрагментарно са изведени конкретни правни изводи, всъщност изрично е обобщена и в обжалваното решение, като съдът е изложил нарочен мотив за това, че трайната практика на ВКС по приложението на чл.139, ал.1 ТЗ може да бъде обобщена, с това, че нормата, не урежда изрично способа на връчване на покА.та, като законът акцентира върху доказаност на факта на изпращане на покА.та до съдружника, като способът, по който това е осъществено не е от съществено значение. Именно тази практика обсъжда в изложението си касаторът, като счита че решението е постановено в противоречие с нея. Както вече бе отбелязано такова противоречие не е налице, тъй като съдът изрично е съобразил и обобщил тази практика, но е приел, че в случая и с оглед характера на нормата, диспозитивен по отношение определяне способа на връчване на покА.та , дружествения договор изрично предвижда като способ на връчване на покА. за ОС – и изпращане / този глагол е употребен в чл.ІV 3.4./ чрез телепоща.

Или стрА.та не установява допълнителен критерий с така посочената съдебна практика.

За пълнота следва да се отбележи, че цитираните решения на ВКС не разглеждат хипотезите съдържателно обуславящи въпроси №2,3,4 и 7, поради което по отношение на тези въпроси изобщо не е обоснован допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с така цитирА.та практика. Отговор на така заявените въпроси е даден с решението, на което се е позовал въззивният съд.

С това решение, постановено по А.логичен на тези въпроси въпрос е възприето разбиране за възможност да бъде установено и фингирано връчване като способ за уведомяване, като е прието / а и касаторът го сочи изрично/, че приложими са правилата по чл.37 и сл. ГПК и по отношение на чл.139 ТЗ , а практиката по приложение на този текст / в това решение са изброени други такива по приложение на чл.37 и сл. ГПК/ е константна и обосноваваща възможност за такова връчване.

Дори и поставените в т.ІІІ въпроси да бъдат приети за релевантни, стрА.та не обосновава довод по отношение на общо посочения допълнителен критерий, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на основанието по чл. 280, ал.`1, т.3 ГПК – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. като в тази връзка не са развити каквито и да било съображения, както за непълнота или неяснота на правна норма, така и за неправилно формирА. съдебна практика, която по конкретно изложени причини се нуждае от промяна. Самото твърдение на касатора относно наличие на практика, дори и такава, каквато той не споделя, изключва това основание.

Касаторът, чрез пълномощника си е поддържала

3 и основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, определена от нея с оплакването, че съдът бил цитирал решение на ВКС, което не съдържало подобни разрешения, а също така и това, че съдът прилагал в противоречие със закона института на правната фикция.

Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без А.лиз на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и А.лиз от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от стрА.та, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на А.логично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършвА.та последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от стрА.та основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда, развити в контекста на защитната теза на стрА.та са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството.

При така заявеното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.

4

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №757 от

11.12.2023г. по т.д.367/2023г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5