Решение № 5274 от 29.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5274 гр. Пловдив, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330112936 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП).

Ищецът Министерство на правосъдието, с адрес: град София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от министъра М. П., е предявил против Д. С. К., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „********“ № ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 500 лева, представляваща заплатена финансова компенсация на К. Д. Й.- пострадала от престъпление, за което ответникът е бил признат за виновен по н. о. х. дело № ********* г. на Районен съдПловдив, ***** нак. с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че с присъда № ******** г., постановена по н. о. х. дело № ********* г. на Районен съд- Пловдив, ****** нак. с-в, влязла в сила на 17.11.2023 г., ответникът бил признат за виновен за престъпление по чл. ****** от НК, извършено на 22.07.2022 г. в гр. С., с пострадало лице- К. Д. Й. С приемането на ЗПФКПП се регламентирла възможността за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления лица, като съгласно чл. 3 ал. 1 от закона пострадалите могат да получат подпомагане за претърпени от тях вреди от престъпления от общ характер. По силата на закона към министъра на правосъдието е създаден НСПКПП, като на 12.04.2024 г. там е постъпила молба от законния представител на пострадалата с искане за предоставяне на финансова компенсация. С решение № ***/ 2024 г. на основание чл. 3 ал. 3, чл. 12 ал. 2 т. 1, чл. 13 ал. 1 и чл. 14 ал. 1 т. 3 от закона, на пострадалата била отпусната финансова 1 компенсация в размер на 2 500 лева. Сумата била преведена по банков път с платежно нареждане от 05.07.2024 г. на законния представител на пострадалата- В. К. Й. Съгласно нормата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация имал правото да предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за възстановяване на изплатената сума, в която връзка именно се предявявал и настоящият осъдителен иск против ответника. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който признава иска по основание и размер. Представя писмени доказателства за преведена по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер на общо 2 547, 33 лева, както следва: главница- 2 500 лева и законна лихва- 47, 33 лева за периода 05.07.2024 г.- 23.08.2024 г. (дата на плащането). Моли за прекратяване на производството по делото. В с.з. чрез пълномощника си заявява, че търсената сума вече е платена, искът се признава, като моли да не се натоварва допълнително страната с разноски.

С допълнителна ищецът заявява, че в случай ответникът представи изрично пълномощно по чл. 34 ал. 3 от ГПК и потвърди признанието в отговора, се прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Заявява се, че направеното плащане от ответника било по сметка на Районен съд- Пловдив, като сумата не била постъпила в Министерство на правосъдието. В с.з. обаче пълномощникът признава, че вече действително имало постъпило плащане по сметка на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда № ********* г., постановена по н. о. х. дело № ******** г. на Районен съд- Пловдив, ***** нак. с-в, влязла в сила на 17.11.2023 г., ответникът е бил признат за виновен за престъпление по чл. ***** от НК.

С решение № 20/ 2024 г. е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 2 500 лева на пострадалото лице- К. Д. Й. Представено е и преводното нареждане за сумата.

С платежно нареждане от 23.08.2024 г. ответникът е внесъл по сметка на Районен съд- Пловдив, сумата в размер на 2 547, 33 лева- търсената по делото главница, ведно със законната лихва. В последствие сумата е възстановена от съда на ответника, който с платежно нареждане от 22.11.2024 г. я е превел по посочена от ищеца сметка.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Според чл. 3 ал. 1 от ЗПФКПП пострадалите, които са претърпели имуществени вреди от определени престъпления, могат да получат финансова компенсация при условията и по реда на закона.

В настоящия случай от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК, като след постъпила молба от законния 2 представител на пострадалата е поискано предоставяне на финансова компенсация. С конкретно решение на лицето е била отпусната финансова компенсация в размер на 2 500 лева, като сумата била преведена по банков път с платежно нареждане от 05.07.2024 г., за което по делото са представени съответни писмени доказателства, а и няма спор по тези обстоятелства.

Съгласно нормата на чл. 16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация има правото да предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за възстановяване на изплатената сума. Именно в тази връзка е предявен и настоящият иск.

След получаване на исковата молба ответникът е заплатил търсената му сума, ведно със законната лихва. Действително сумата не е била преведена на ищеца, доколкото в исковата молба не е била посочена банкова сметка, а е била внесена по сметка на съда, като след връщането й и посочване на конкретна сметка, тя е била преведена на ищеца, чийто пълномощник признава извършеното плащане.

С факта на това плащане ответникът е изпълнил своето задължение, като е погасил търсената с исковата молба сума, в която връзка искът следва да се отхвърли, доколкото ищецът е получил и без съдебното решение пълно удовлетворяване на правата си.

Отхвърлянето не е поради неоснователност на иска, а заради извършеното в хода на процеса плащане, защото противното би означавало ответникът повторно да бъде и осъден да заплати нещо, което вече сам и доброволно е погасил.

По отношение на разноските- ищецът не е направил такива, той не е внесъл държавна такса, доколкото е освободен от нея по закон, а пък предвид доброволното плащане от ответника, пълномощникът на ведомството не претендира юрисконсултско възнаграждение. Принципно в хипотеза като настоящата, доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото, разноските следва да се възложат в негова тежест. В случая обаче съдът намира, че не следва да осъжда ответника на държавна такса, която формира единствено дължимите разноски по делото, защото се установи, че ответникът не е бил канен преди делото да заплати търсената му сума, същият не е знаел, а и е нямало как да знае, че е била изплатена финансова компенсация на пострадалото лице, която той следва да върне, в хода на процеса е признал иска, веднага е платил и в последствие след получаване на точната сметка на ищеца му е превел главницата с лихви. В този смисъл съдът намира за добросъвестно поведението му по делото, поради което на страната не следва да се възлагат разноски, които тъй или иначе другата страна не е сторила.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на правосъдието, с адрес: град София, ул.

„Славянска“ № 1, представлявано от министъра М. П., против Д. С. К., ЕГН: **********, от 3 гр. С., ул. „******“ № ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща заплатена финансова компенсация на К. Д.

Й.- пострадала от престъпление, за което ответникът е бил признат за виновен по н. о. х. дело № ********** г. на Районен съд- Пловдив, ***** нак. с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като ПОГАСЕН поради извършено плащане в хода на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4