Решение № 815 от 07.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София, 05.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000502388 по описа за 2021 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 77/20 г. по описа на Врачанския окръжен съд. С решение по делото № 260 079/17.06.21 г. съдът, като е приел, че съгласявайки се с движението на автомобил, в който е пътувал, с превишена скорост, същият е съпричинил вредоносния резултат с 1/10, е приспаднал от дължимото на основание чл. 432 КЗ обезщетение (определено на основание чл. 52 ЗЗД в пълен размер 17 000 лв.) в размер на 17 000 лв. и е присъдил сума от 15 300 лв. в полза на ищеца.

С въззивната жалба се утвърждава, че решението е неправилно при прилагането на разпоредбите на чл. 51 и 52 ЗЗД. Ищецът не е съпричинил вредоносния резултат.

Той е бил пътник в автомобил, управляван от друго лице и е пътувал с поставен обезопасителен колан. Претърпял е счупване на таза и изкълчване на тазобедрена става. Лекуван е оперативно, като сатвата е била подменена с изкуствена. Търпял е обездвижване, а след това – ограничения в движението. Носи последиците от инплантирането на чуждо тяло, което подлежи на деформиране, износване и т.н.

Възрастта на пострадалия към момента на катастрофата е 36 г., и тя не предполага нужда от подмяна на собствената тазобедрена става с изкуствена поради дегенеративни процеси. Иска се да се отмени отхвърлителната част от решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди и уважаване на допълнителна претенция в размер на 44 700 лв. (т.е. до размер на обезвредата от 60 000 лв.).

Въззиваемото дружество ЗК Лев Инс АД оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС не са представяни нови доказателства. Дължи се произнасяне с оглед доводите на 1 въззивника за неправилност на решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото доказателствен материал САС прави следните изводи:

Не се спори, че по отношение на автомобила, в който на 26.12.19 г. пътувал ищецът имало сключен валиден договор по риска Гражданска отговорност на автомобилистите и същият покривал момента на катастрофата. Установено е, че поради движение със забранена скорост (80 км. в населено място), която не била съобразена с особеностите на пътя (навлизане в завой със скорост над критичната), застрахованият автомобил самокатастрофирал и се ударил в крайпътен стълб. При това ищецът получил счупване на дясната ставна ямка с изкълчване на дясната тазобедрена става. Хоспитализиран бил в продължение на 13 дни и му били извършени две операции – едната от които – за подмяна на тазобедрената става с изкуствена.

Приети са свидетелски показания (св. Р.) утвърждаващи, че ищецът не можел сам да се придвижва и бил подпомаган от близките си. Дълго време изпитвал болки и ползвал обезболяващи. Раздвижването станало постепенно, чрез помощни средства.

Според приета медицинска експертиза цялостната прогноза за състоянието на ищеца е неблагоприятна. До 10 г. след инплантирането на изкуствена става могат да се очакват разхлабване, несъответствие между отделните й компоненти, износване.

При така възприетата фактическа обстановка САС намира жалбата за основателна. Пътникът в колата няма отношение към избора на скорост от водача. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на възражението на ответника, че ищецът, пътувайки с водачката на автомобила сам се е поставил в риск. В заключението на автоексперта се съдържа преразказ на показания, дадени в наказателното производство, според които шофьор и пасажер бързали и пътникът бил съгласен с високата скорост. Такива доказателства не са събрани в настоящия процес и не могат да служат за обосноваване на съпричиняване. Извън това съпричиняването следва да е активно обективно поведение, допринесло за вредоносния резултат. Такова в конкретния случай липсва.

С оглед възрастта на пострадалия (36 г.), начина на лечение (оперативно с подмяна на биологичната става с изкуствена), периода на възстановяване, съпроводен с нужда от постелен режим и подпомагане от други хора, неблагоприятната прогноза за проява на късни последици от травмата, САС приема, че до заявения размер 60 000 лв. искът е основателен и доказан.

Основателността на главния иск обосновава основателност на иска за възмездяване на вреди от забавено парично плащане в размер на законната лихва от 17.05.20 г. до изпълнение на задължението.

Предвид различните изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението, в частта за разноските следва да се отмени, като в полза на ищеца се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 300 лв.

В полза на повереника на ищеца,осъществил правна помощ следва да се присъди хонорар на основание чл. 38 ЗА в размер на 1730 лв.

По сметката на САС въззиваемото дружество дължи държавна такса в размер на 2682 лв.

Водим от разгърнатите съображения САС

2

РЕШИ:

Отменя в отхвърлителната му част до сумата от 60 000лв. решение № 260 079/17.06.21 г., постановено по гр.д. 77/20 г. по описа на Врачанския окръжен съд и в частта за присъдените на основание чл. 78 ГПК разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Осъжда на основание чл. 432 ГПК ЗК Лев Инс АД да заплати на З. А. И. още 44 700 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 26.12.19 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от 17.05.20 г. и 300 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Осъжда ЗК Лев Инс АД да заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. Й. Д. хонорар за първоинстанционното производство в размер на 1730 (хиляда, седемстотин и тридесет) лв.

Осъжда ЗК Лев Инс АД да заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. М.Д. хонорар за въззивното производство в размер на 1730 (хиляда, седемстотин и тридесет) лв.

Осъжда ЗК Лев Инс АД да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 2 682 (две хиляди, шестстотин, осемдесет и два) лв. четири) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3