Определение № 2444 от 15.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2444 гр. София, 15.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002103059 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника

„УМБАЛ БУРГАС” АД чрез пълномощнника му адвокат Т. Т. и на ищцата Г. С. Г. чрез пълномощника й адвокат С. М. против решение № 55 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 389 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 950 от 16.08.2023 г. по гр. д. № 606/2022 г. на Окръжен съд - Бургас за частично уважаване и частично отхвърляне на предявените от Г. С. Г. против „УМБАЛ БУРГАС” АД искове за присъждане на обезщетения за непозволено увреждане, причинено от медицинските специалисти от болницата при оказване на медицинска помощ на 10.10.2017 г. и 11.10.2017 г., както следва: присъдени 28 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлена претенция за разликата до 80 000 лв., 8 532,23 лв. обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 28 000 лв. за периода 21.04.2019 г. - 21.04.2022 г. и отхвърлена претенция за разликата до 24 377.78 лв., 1 618,08 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и отхвърлена претенция за разликата до 4045.20 лв., 493,05 лв. обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 1 618,08 лв. за периода 21.04.2019 г. - 21.04.2022 г. и отхвърлена претенция за разликата до 1232.60 лв., като върху присъдените суми е присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска на 21.04.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени с доводи, че определеното обезщетение е занижено и неправилно е прието наличието на съпричиняване.

Ответникът обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са уважени с доводи, че 1 не е нарушен конкретен медицински стандарт и ищцата е отговорна за настъпилите вреди, защото сама се е поставила в положение на опасност.

Всяка от страните е подала отговор на касационната жалба на насрещната страна по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника, касационният съдебен състав съобрази следното:

В първите 27 страници от мотивите към решението Апелативен съд - Бургас подробно е възпроизвел доводите във въззивната жалба на всяка от страните, доводите в отговора на въззивната жалба на насрещната страна, твърденията в исковата молба, в отговора на исковата молба и мотивите на първоинстанционния съд.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че на ищцата Г. са били извършени две коремни операции - през 1987 г. – апендектомия, а през 1997 г. – поради ендометриоза е отстранен левият яйчник и частично е опериран десният. През 2017 г. успешно проведена инвитро процедура е довела до двуплодна бременност с очакван термин 13.12.2017 г., първа за ищцата, която по това време е на 46 години. Няма данни за някакви медицински проблеми при протичането на бременността. Посоченото от д-р М. (анестезиолог в ответното лечебно заведение) в Допълнителен лист към ИЗ № 24104 към Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, представени от ответника с отговора му на исковата молба (л.140 гръб от първоинстанционното дело) „завишен риск с оглед на нелекувана хипертония“, не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а не се подкрепя и от отбелязаното по т. 12 от лист първи от Допълнителен лист към ИЗ № 24104 към същия Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, представени от ответника с отговора му на исковата молба (л.139 от първоинстанционното дело), а именно, че ищцата не съобщила за проблеми със сърдечно-съдовата й система, в т. ч. за високо артериално налягане, което да е лекувано. Отразяването, че ищцата страда от високо артериално налягане, във връзка с което е приемала Dopegit, е налично само в Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (л.56), представен от ищцата, за който Лист, въпреки липсата на дати на двата документа, следва да се приеме, че е съставен по–късно от представения от ответника Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (л.139), тъй като в представения от ищцата Лист е отразена извършената й през 2017 г. в УМБАЛ Бургас операция Цезарово сечение, която липсва в представения от ответника Лист.

На 10.10.2017 г. (в седмия месец, в 29-а гестационна седмица от бременността), ищцата получила отоци на долните крайници, по който повод наблюдаващата бременността на ищцата д-р Н. Д., издала направление за хоспитализация на ищцата в ответната болница УМБАЛ Бургас с вписана диагноза „състояние присъщо на бременността“ с код по МКБ Z33. Същата диагноза е вписана и в отрязъка от направлението, попълнен от приемащото лечебно заведение.

Съдът е посочил, че спорно по делото е: била ли е ищцата при приема си в ответното лечебно заведение приета от лекар без придобита специалност АГ, като действията й не са 2 били извършени под ръководството и по разпореждане на лекар-специалист по АГ (каквито са твърденията на ищцата и в какъвто смисъл е впоследствие изводът на първоинстанционния съд), или ищцата е била приета от лекар без придобита специалност АГ (д-р В.), която обаче е работила под ръководството на лекарите-специалисти АГ д-р Л. и д-р Д. от АГ-отделението на ответната болница (каквито са твърденията на ответника); както и – била ли е ищцата при приема си в ответното лечебно заведение приета с описаното в медицинската документация (Епикриза ИЗ 24104, л.89-91) „кървене от гениталиите и болки в корема“.

По отношение на първия спорен въпрос въззивният съд е приел, че не е доказано лекарят, който съгласно „Историята на бременността и раждането“ е приел ищцата при постъпването й в лечебното заведение и е назначил първоначалното лечение - д-р В. – специализант по смисъла на § 1 ДР на Наредба № 1/22.01.2015 г. (което обстоятелство не е спорно между страните), да е извършвала дейностите по приемане на ищцата и назначаване на необходимите изследвания под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК, каквито са изискванията на чл. 18, ал. 2 от Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, действащ през 2017 г. По делото липсват данни действията на д-р В. да са били ръководени или разпоредени от специалист акушергинеколог от лечебното заведение. В представената от ответника История на заболяването (ИЗ) (л.148-161 от първоинстанционното дело) на л. 1 от ИЗ (л.148 от делото) приемането на ищцата и предписаните й медикаменти е удостоверено само с подпис на д-р В., подписването на ИЗ от д-р Д. не удостоверява, че е ръководил или разпореждал действията на д-р В., още повече, че от 20 ч. на 10.10.2017 г. в ИЗ е отразено, че визитация и наблюдение на ищцата е осъществявал д-р Л.. Дори да се приеме, че ръководството и разпорежданията на водещите лекари са методически и вербални, а не физически, и не се оформят в писмени заповеди или други физически носители, такова ръководство не е доказано по делото.

По отношение на втория спорен въпрос въззивният съд е приел за недоказано описаното в издадената от ответника Епикриза състояние на ищцата „кървене от гениталиите и болки в корема“ при приемането й на 10.10.2017 г., тъй като такова състояние е описано само в издадената при изписването й на 25.10.2017 г. епикриза и не само не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, но и противоречи на диагнозата, посочена в направлението за хоспитализация, издадено от наблюдаващия бременността лекар „състояние, присъщо на бременността“ с код по МКБ 10- Z33, като не са посочени други кодове, сочещи на усложнения в протичането на бременността или начало на преждевременно раждане. Изводът на съда, че при приемането й в УМБАЛ Бургас ищцата не е била с описаното „кървене от гениталиите и болки в корема“, е и поради констатирането от вещите лица и по двете експертизи, че на ищцата не е било извършен необходимият в случаите на кървене и болки гинекологичен преглед, „за да се определи откъде е кървенето“ (отговор на въпрос № 2 от СМЕ на в. л. д-р Д. и доц. д-р В.) или „за определяне състоянието на маточната шийка“ (отговор на въпрос № 3 от СМЕ на в.л. д-р Ц.). Такъв, според в. л. д-р 3

Ц. е бил направен на следващия ден сутринта, при вече започнала родова дейност, за да се установи дали е започнала или не родовата дейност. Вещото лице д-р Д. също твърди, че не е видял данни за извършен гинекологичен преглед, като в съдебното заседание при приемане на заключението допълва, че при приемането й ищцата не е имала някакви оплаквания, които да са належащи за болнично лечение …, тя е приета само с отоци на долните крайници. При така дадените от вещите лица и по двете експертизи становища следва да се приеме, че ако при приема ищцата е била с описаните в Епикризата „кървене от гениталиите и болки в корема“, специалистите в ответната болница неправилно не са извършили необходимия в случаите на кървене и болки гинекологичен преглед, „за да се определи откъде е кървенето“.

По тези съображения съдът е приел, че при приема ищцата не е била с описаните само в епикризата „кървене от гениталиите и болки в корема“, и това обстоятелство неправилно е било вписано впоследствие в епикризата й, като е намерил за неоснователно и недоказано оплакването във въззивната жалба на ответника за неправилни изводи на първоинстанционния съд, че не е са положени усилия за установяване източника и причините за кървенето. Отбелязъл е, че тези изводи се опират не само на твърденията на в. л. д-р Д., които според твърденията във въззивната жалба на ответника не кореспондирали със заключението по първата СМЕ, но и на посоченото от в. л. д-р Ц. в т. 3 от заключението му, както и в съдебното заседание при приемане на заключението му. Към датата на приема липсват и направени микробиологични и кръвни изследвания, което се потвърждава и от становището на в. л. д-р Ц. в с. з., че първите изследвания всъщност са от 11-и октомври. Не се установява и извършена кардиотокография - графичен запис на сърдечната дейност на плода и маточните контракции (такова не е представено по делото). Направеното образно изследване не е установило отклонения от нормата.

Независимо от изводите си по тези спорни въпроси, съдът е кредитирал заключението на в. л. д-р Д., че хоспитализирането на ищцата дори при липса на показания, е правилно съобразно медицинската практика с оглед на рисковата й бременност - поради възрастта й, двуплодната й бременност, която е първа и след асистирана репродукция.

Съдът е посочил, че не е спорно, че около 3 часа сутринта на 11.10.2017 г. ищцата се оплакала от болки в корема, че сутринта, след установяване на започнала родова дейност, е взето решение за спешно родоразрешение чрез цезарово сечение. Спорно по делото е, било ли е налице основание за вземане на решение за цезарово сечение при условията на спешност. Въззивният съд се е позовал на актуалната към момента на процесния случай дефиниция за „спешно цезарово сечение“, дадена в т. 21, § 1 ДР на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 12/21.07.2014 г., спешно е цезарово сечение, при което има индикации за заболяване (състояние), което в конкретния случай застрашава живота или здравето на майката и/или плода в по-голяма степен отколкото самото цезарово сечение, като тези индикации са определени не повече от 2 часа преди извършване на разреза. Посочил е, че аналогична е и дефиницията в сега действащия Медицински стандарт по специалността, утвърден с Наредба № 9 от 27 април 2021 г., издадена от министъра на здравеопазването Обн. ДВ. бр. 41 от 18 май 2021 г., Глава I, т. 4.29, 4 като в т. 4.29.3. на новия и неотносим към процесния случай Медицински стандарт изрично е дефинирано и цезарово сечение с отложена спешност - при което няма непосредствена заплаха за живота и здравето на майката и плода и следва да се извърши при първа възможност.