Решение № 207 от 16.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Кърджали, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500324 по описа за 2025 година С решение № 356 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 515/2024 г., Районен съд – Кърджали е осъдил на основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД Н. С. Ю. от гр. К. да заплати на М. Е. Б. от гр. К., чийто кредитор е Е. Б. Н. от с. К., общ. К сумата от 3 662.37 лева, представляваща погасяване на дължима от Н.

Ю. към М. Б. сума по договорна ипотека към "О." **, ведно със законната лихва върху сумата от 3 662.37 лева от момента на завеждане на исковата молба – 23.04.2024 г., до окончателното й изплащане. С решението си съдът е осъдил Н. С. Ю. и М. Е. Б. да заплатят на Е. Б. Н. направените по делото разноски от 146.50 лева – внесена държавна такса за образуване на делото, 804 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, 450 лева – внесен депозит за вещо лице, 5 лева – такса за обезпечителна заповед, 762 лева – разноски по обезпечително производство при ЧСИ Р.С.

Недоволен от така постановеното решение е останала въззивницата Н.

С. Ю., която чрез представител по пълномощие го обжалва като недопустимо и неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Моли съда да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а при условията на евентуалност – да отмени решението и да отхвърли предявения иск като 1 неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът М.

Е. Б., който чрез представител по пълномощие го обжалва като недопустимо и неправилно. Моли съда да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а при условията на евентуалност – да отмени решението и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивните жалби от въззиваемия Е. Б. Н. не е подаден. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, оспорва подадените жалби и моли съда да потвърди обжгалваното решение. Представя писмена защита, в която излага съображения.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните във връзка с подадените жалби и предявената по делото искова молба, прие следното:

Производството по гр. д. № 515/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали е образувано по подадена от Е. Б. Н. искова молба, с която е предявен сурогационен иск по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД срещу Н. С. Ю. и М. Е. Б. за осъждане на ответницата Н. С. Ю. да заплати на М. Е. Б. сума в размер на 3 662.37 лева, представляваща погасяване от страна на М. Е. Б. на част от дължима от Н. С. Ю. договорна ипотека към "О." **. Релевирани са твърдения, че ищецът е кредитор на М. Е. Б., респективно – че последният е негов длъжник, както и че Н. С. Ю. има задължение да заплати на М. Е. Б. половината по платена от последния сума по договорна ипотека.

Установява се, че по така предявения от ищеца иск М. Е. Б. е бил конституиран и е участвал по делото като ответник.

Във връзка с така предявения иск, следва да се посочи, че ищецът по иска по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД действа не като титуляр на материалните права, заявени с него, а като процесуален субституент, упражняващ правата на длъжника, в качеството си на негов кредитор. Съдебната практика приема, че в тази хипотеза процесуалната субституция изисква конституирането по служебен почин на съда като страна в производството и на носителя на защитаваното от субституента материално право, който става другар на последния. Като такъв, той следва да бъде конституиран като негов съищец, а 2 не ответник, както погрешно е процедирал районният съд. Това негово качество се определя от активната му процесуална легитимация като носител на спорното материално право, поради което и правото на иск следва да се упражнява съвместно от него и субституента. След като е бил конституиран в процеса, М. Е. Б. е трябвало да заеме положението на необходим другар на ищеца, а не насрещна страна на същия, което е основание за обезсилване на постановеното от решение и връщане на делото на първата инстанция за правилното конституиране на страните по иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД . В този смисъл – решение № 817 от 13.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 143/99 г., V г. о.

С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се съобразят при присъждане на разноските с оглед крайния изход на делото.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 356 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 515/2024 година по описа на Районен съд – Кърджали и ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне по иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД от друг състав, след правилното конституиране на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Кърджали, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500324 по описа за 2025 година С решение № 356 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 515/2024 г., Районен съд – Кърджали е осъдил на основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД Н. С. Ю. от гр. К. да заплати на М. Е. Б. от гр. К., чийто кредитор е Е. Б. Н. от с. К., общ. К сумата от 3 662.37 лева, представляваща погасяване на дължима от Н.

Ю. към М. Б. сума по договорна ипотека към "О." **, ведно със законната лихва върху сумата от 3 662.37 лева от момента на завеждане на исковата молба – 23.04.2024 г., до окончателното й изплащане. С решението си съдът е осъдил Н. С. Ю. и М. Е. Б. да заплатят на Е. Б. Н. направените по делото разноски от 146.50 лева – внесена държавна такса за образуване на делото, 804 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, 450 лева – внесен депозит за вещо лице, 5 лева – такса за обезпечителна заповед, 762 лева – разноски по обезпечително производство при ЧСИ Р.С.

Недоволен от така постановеното решение е останала въззивницата Н.

С. Ю., която чрез представител по пълномощие го обжалва като недопустимо и неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Моли съда да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а при условията на евентуалност – да отмени решението и да отхвърли предявения иск като 1 неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът М.

Е. Б., който чрез представител по пълномощие го обжалва като недопустимо и неправилно. Моли съда да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а при условията на евентуалност – да отмени решението и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивните жалби от въззиваемия Е. Б. Н. не е подаден. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, оспорва подадените жалби и моли съда да потвърди обжгалваното решение. Представя писмена защита, в която излага съображения.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните във връзка с подадените жалби и предявената по делото искова молба, прие следното:

Производството по гр. д. № 515/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали е образувано по подадена от Е. Б. Н. искова молба, с която е предявен сурогационен иск по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД срещу Н. С. Ю. и М. Е. Б. за осъждане на ответницата Н. С. Ю. да заплати на М. Е. Б. сума в размер на 3 662.37 лева, представляваща погасяване от страна на М. Е. Б. на част от дължима от Н. С. Ю. договорна ипотека към "О." **. Релевирани са твърдения, че ищецът е кредитор на М. Е. Б., респективно – че последният е негов длъжник, както и че Н. С. Ю. има задължение да заплати на М. Е. Б. половината по платена от последния сума по договорна ипотека.

Установява се, че по така предявения от ищеца иск М. Е. Б. е бил конституиран и е участвал по делото като ответник.

Във връзка с така предявения иск, следва да се посочи, че ищецът по иска по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД действа не като титуляр на материалните права, заявени с него, а като процесуален субституент, упражняващ правата на длъжника, в качеството си на негов кредитор. Съдебната практика приема, че в тази хипотеза процесуалната субституция изисква конституирането по служебен почин на съда като страна в производството и на носителя на защитаваното от субституента материално право, който става другар на последния. Като такъв, той следва да бъде конституиран като негов съищец, а 2 не ответник, както погрешно е процедирал районният съд. Това негово качество се определя от активната му процесуална легитимация като носител на спорното материално право, поради което и правото на иск следва да се упражнява съвместно от него и субституента. След като е бил конституиран в процеса, М. Е. Б. е трябвало да заеме положението на необходим другар на ищеца, а не насрещна страна на същия, което е основание за обезсилване на постановеното от решение и връщане на делото на първата инстанция за правилното конституиране на страните по иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД . В този смисъл – решение № 817 от 13.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 143/99 г., V г. о.

С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се съобразят при присъждане на разноските с оглед крайния изход на делото.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 356 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 515/2024 година по описа на Районен съд – Кърджали и ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне по иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД от друг състав, след правилното конституиране на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3