Решение № 73 от 28.09.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Царево, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20222180100142 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “**” ЕАД, ЕИК **, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И.Е.Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител П. Н., с адрес: **, срещу: В. И. Г. с ЕГН: **********, с адрес: **, с която е предявен иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с който се иска то съда, да постанови решение, с което да приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1683,19 лева, от които 1418,19 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 леваглавница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. Да присъди на ищеца направените разноски по заповедното производство и по настоящето исково производство.

Ищеца ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза и за привличане на трето лице в процеса.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че на 09.12.2021 г. ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ** срещу В. И. Г. с ЕГН: ********** за сумата от 1683,19 лева, от които 1418,19 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, 253,38 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 лева - главница за периода от м. 12.2019 г. до м.

04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,67 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч.гр. дело ** г. по описа на Районен съд- Царево, искането е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията като твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Претендира разноски.

2

В отговора на исковата молба се твърди, че ответника не е материално легитимирана страна по предявените искове, тъй като липсва облигационна връзка между него и ищеца и заявява, че ответника не е клиент на топлинна енергия за битови нужди на „**“ ЕАД. Заявява, че ответника не е искал да му бъде открита партида върху цитирания в исковата молба топлоснабден имот и твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия. Заявява, че за процесния период, ответникът не е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди на „**” ЕАД. Ответника твърди, че не е собственик на имота и няма сключен договор с ищеца. Сочи, че не е ползвател на имота.

В съдебно заседание, представител на страните не се явява.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, "**" ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против ответника, за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на депозирането на заявлението, до окончателното заплащане на главниците.

Съдът е издал на 09.02.2022 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ** по ч. гр. д. № ** год. по описа на ЦРС срещу ответника, за сумата от 1683,19 лева, от които 1418,19 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 леваглавница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г.

Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от последния, поради което съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си. В срок е постъпила искова молба от "**" ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което съдът счита, че предявеният установителен иск за 3 съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е допустим.

Разгледана по същество, претенцията предявена по реда на чл. 422 от ГПК, е основателна по следните съображения:

Съгласно представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** год. И.Х. Г. е дарил на Д. В. Г., свой собствен недвижим имот: **.

Дарителят, И.Х. Г., е запазил правото на ползване на дарения имот, безвъзмездно, безсрочно и пожизнено в полза на ответника В. И. Г..

Видно от протокол от 11.11.2007 год. на ОС на ЕС, е взето решение за избор на “**” ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение като са приложени списъци на етажни собственици, в който за процесния апартамент е посочен И.Х. Г..

Представен е и Договор между „**” ЕАД и “**” ЕООД от 03.06.2020 год.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, които са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Когато спрямо недвижим имот, правото на собственост принадлежи на едно лице, а вещно право на ползване е учредено в полза на друго лицекакъвто е настоящият случай- ползвателят отговаря за задължението, да заплаща цената на доставена топлинна енергия. По делото няма доказателства, че ответника е подал писмено заявление до "**" ЕАД във връзка с настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване за процесния имот, т.е. ответника- ползвател- отговаря за задължението, да заплаща цената на доставена топлинна енергия. С оглед обстоятелството, че носителят на вещно право на ползване, има възможност да реализира фактическа власт върху недвижимия имот, съдът счита, че носителят на вещно право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна енергия. Както бе посочено, в случая правото на ползване не е било погасено, нито е налице надлежен отказ от същото. Собственикът 4 на имота, е поискал откриване на партида и топлопреносното дружество е имало основание за откриване на такава. След като за имота обаче, има учредено право на ползване на трето лице, то собственикът притежава само голата собственост и ползвателя- ответник в производство- е надлежен длъжник.

Ето защо, обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод, че ответника е потребител на топлинна енергия и като такъв, дължи заплащането й.

Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно- икономическа експертиза, дължимите суми от ответника са 1408,79 лева, с лихва в размер 253,27 лева за периода от м. 5.2018 год. до м. 4.2020 год. както и суми за дялово разпределение 9,95 лева- главница за периода от м. 12.2019 г. до м.

04.2020 г. и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г.

По изложените съображения, претенцията на ищеца против ответника е основателна до размера 1408,79 лева, с лихва в размер 253,27 лева за периода от м. 5.2018 год. до м. 4.2020 год. както и суми за дялово разпределение 9,95 лева- главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. и като такава следва да се уважи и да се отхвърли за разликата от 09,49 лева, до претендирания размер от 1418,19 лева- главница и за разликата от 00,11 лева, до претендирания размер от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, право на разноски има само ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането им, в размер както следва: разноски по заповедното производство в размер на 83,66 лева и разноски по исковото производство, в размер от 653,17 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “**” ЕАД, ЕИК ** и В.

И. Г. с ЕГН: **********, че В. И. Г. с ЕГН: ********** дължи на “**” ЕАД, ЕИК **, сумите както следва: сумата от 1408,79 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 253,27 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. както и суми за дялово разпределение 9,95 леваглавница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 01,67 лева- лихва за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2021 г. за които суми в полза на “**” ЕАД, ЕИК ** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ** по ч. гр. д. № ** год. по описа на ЦРС.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, в частта му за разликата от 09,49 лева, до претендирания размер от 1418,19 лева- главница и за разликата от 00,11 лева, до претендирания размер от 253,38 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.

ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН: **********, да заплати на “**” ЕАД, ЕИК **, сумата от 83,66 лева за разноски по заповедното производство и сумата в размер от 653,17 лева, за разноски по исковото производство, След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. д. № ** год. по описа на ЦРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6