Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 724 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 810/2023
Вид
Решение № 724
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.483 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100500810 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435, ал.4 ГПК.

Постъпила е жалба от С. М. А., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Г. К.“ №* против действията на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.дело № 213/2023г, изразяващи се в налагане на възбрана на 1/6 от следните недвижими имоти, а именно : ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П., с площ 685 кв.м., с адрес на имота: гр.П., ул. “Г. К. „ №*, номер по предходен план квартал 14,парцел VI – 78, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 61 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 35 кв.м. ,с предназначение : селскостопанска сграда. В жалбата се твърди, че жалбоподателката живее постоянно във възбраненото жилище от 1986г и до момента.Твърди се също, че длъжникът Г. А. – ЕТ“Монтрей –Г. А.“ не е собственик на 1/6 ид.ч. от описаните имоти, а на 1/12 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство.

По делото са постъпили отговори на жалбата от Община Бургас и „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД ,в които жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна.

Приложени са мотиви към обжалваното действие от ЧСИ Ивелина Божилова и копие от изпъл.дело.

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК и е допустима.Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.4 ГПК третото лице може да 1 обжалва насочването на изпълнението върху вещи, за които твърди ,че не са на длъжника, ако в деня на възбраната е във владение на тези вещи. Тази разпоредба не визира като допустими за обжалване конкретни изпълнителни действия (например- възбрана, опис, публична продажба или др.), което сочи, че законодателят е дал възможност на третите за изпълнителното производство лица да обжалват всички незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, които засягат правата им. Единственото условие, въведено по отношение на третите лица е същите да са били във владение на имота/ вещта. Действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим имот, макар да не са същински изпълнителни действия, целят подготовката и обезпечаването на последващите действия и поконкретно описа и продажбата на имота, чийто краен резултат е удовлетворяване вземането на взискателя, поради което по мнение на настоящия съдебен състав същите попадат в обхвата на понятието "насочване на принудителното изпълнение" по смисъла на чл. 435, ал.4 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изп.дело №213/2023г на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано след изпращане от ЧСИ Делян Николов на изп.дело № 20128040401168 по молба на взискателя „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД с ЕИК 123526430.

Изпълнителното производство е против длъжник ЕТ „Монтрей –Г. А.“, против който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№803/2012г на районен съд –Бургас. По силата на този изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 1951,51лв –главница и 237,63лв, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 26.09.2010г до 30.01.2012г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2012г, както и разноски в размер на 43,78лв –д.т. и 205,67лв – юр.възнаграждение. С постановление от 15.03.2023г ЧСИ Божилова е наложила възбрана на следните недвижими имоти:1/6 ид.ч. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П.,с площ 685 кв.м.,с адрес на имота: гр.П., ул.“Г. К. „ №*, номер по предходен план квартал 14, парцел VI – 78, 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 61 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване и 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение : селскостопанска сграда. Възбраната е вписана в Служба по вписванията на гр.Царево с вх.рег. №560/28.03.2023г, акт №44,том 1.

Съобразно разпоредбата на чл.435,ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.Безспорно жалбоподателката има 2 качеството трето лице по изп.дело.Въпреки дадените изрични указания, тя не е ангажирала доказателства,че в деня на възбраната е била във владение на процесните имоти, въпреки твърдението в този смисъл в жалбата.Това е достатъчно, за да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.На посочения адм.адрес: ул.“Г. К.“ №* са изпращани съобщения до жалбоподателката по изпълнителното дело,но няма данни тя лично да ги е получавала.Но дори да се приеме,че към дена на възбраната е била във владение на недвижимия имот, не са ангажирани доказателства, имотът, описан в нот.акт № 3, том четвърти, н.д.№ 1820/61г, за който се твърди, че е съсобствен по наследяване от Г. А. Г. и в който длъжникът притежава 1/12ид.ч. е идентичен с възбранения имот. Напротив, от ангажираните писмени доказателства се установява, че възбраненият имот с идентификатор № *** по КККР на гр.П. е идентичен с парцел VI-78 в кв.1 4 по предходен план на гр.П./ скица на л.34 от делото/, докато имотът, описан в цитирания нот.акт № 3 от 1961г е парцел VII в кв.14, т.е. касае е се за различни имоти. Самата жалбоподателка в декларацията по чл.14 от ЗМДТ е декларирала по отношение на имот с идентификатор ***, парцел V I в кв.14 /ведно със сградите в него/, че е съсобствен между три лица и длъжникът притежава 1/6 ид.ч. от него. От представеното удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от Община Приморско е видно, че имотът, предмет на нот.акт от 61 година се намира на адрес :ул.Г. К. №* и №*, докато възбраненият имот е на адрес ул.“Г. К. №*. От представената към молба на жалбоподателката от 25.05.2023г скица от 2005г също по никакъв начин не се установява идентичност на имота, предмет на н.а. от 1961г с процесния имот, ведно с построените сгради, предмет на наложената възбрана.Съобразно разпоредбата на чл.483 ГПК съдебният изпълнител извършва проверка на собствеността на имота,върху който е насочено изпълнението чрез справка в данъчните или нотариалните книги,или по друг начин, включително с разпит на съседи. Въпреки дадените указания, жалбоподателката не е ангажирала доказателства за идентичност на имота по нот.акт от 1961г и възбранените имоти.Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. М. А., ЕГН **********, от гр.П.,ул.“Г. К.“ №* против действията на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.дело № 213/2023г, изразяващи се в налагане на възбрана на 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти, а именно : ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П.,с площ 685 кв.м.,с адрес на имота: гр.П., ул.“Г. К. „ №*,номер по предходен план квартал 14,парцел VI – 78, ведно с построените в имота : сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 61 кв.м. ,предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 35 кв.м. ,с предназначение : селскостопанска сграда.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4