Решение № 132 от 27.05.2025, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. ***, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П. при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Гергана Р. П. Административно наказателно дело № 20241420201093 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Ю. С. от гр.***, чрез адв.Г. З., ВрАК, против Наказателно постановление №24-1795-000182/10.05.2024 г., издадено от началник сектор в ОДМВР ***, РУ ***, с което на основание чл.175 а ал.1 предл.3 ЗДвП, за нарушение по чл.104Б т.2 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата и в с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г.З.- ВрАК, заявява позиция, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати груби процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, и при излагането на съображения в тази насока, прави искане за отмяната му, като претендира направените по делото разноски. Според жалбоподателят изложената в НП фактическа обстановка не отговаряла на обективната действителност. Същото било и немотивирано.

Въззиваемата страна, редовно призовна, не изпраща предствител и не взема становище по жалбата. В съпороводителното писмо, с което изпраща преписката моли издаденото НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и искане за намаляването му под предвидения в НМРАВ минимум.Не претендира разноски.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство

1 е отпочнало със съставяне на АУАН № G A № 1260460/09.04.2024 г., затова, че на НА 09 04 2024Г0Д. В 14:40 ЧАСА В ГР. ***, КРЪСТОВИЩЕТО НА БУЛ.“ СЪЕДИНЕНИЕ“ И УЛ. „ЦАР ИВАН

АЛЕКСАНДЪР“ ДО бЛ. 144 НА Ж. К. ДЪБНИКА, С ПОСОКА НА ДВЖЕНИЕ КЪМ УЛИЦА „ЕВРОПА“ жалбоподателят У. Л. А. м.*** С

РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ***, СОБСТВЕНОСТ НА *** П.А *** С ЕГН: ********** ОТ

ГР. ***, КАТО НАВЛИЗАЙКИ В КРЪСТОВИЩЕТО ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ

ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАТЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С

ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, А ИМЕННО ЗА

ХЛЪЗГАНЕ И ЗАВЪРТАНЕ НА ПЪТНОТО ПЛАТНО /ДРИФТ/. НАВЛИЗАЙКИ В

ГОРЕПОСОЧЕНОТО КРЪСТОВЩЕ НА ДЕСЕН ЗАВОЙ УМИШЛЕНО ФОРСИРА

ДВИГАТЕЛЯ НА АВТОМОБИЛА И ЗАНАСЯ ЗАДНАТА МУ ЧАСТ, С КОЕТО СИ

ДЕЙСТВИЕ ЗАСТРАШАВА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В

ДВИЖЕНИЕТО, с което, според отразеното виновно е нарушил чл. 104 Б т. 2 ЗДвП,според който на ВОДАЧ НА МПС е забранено да ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО П0Л38АНЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ .

АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя му, връчен му е, като в графа „обяснения и възражения” е отразено, че няма такива. Такива не са правени и в законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗААН. На същата дата след съставяне на акта жалбоподателят е депозирал молба до началника на РУ ***, с която дава обяснение какво се е случило. Според него навлизайки в кръстовището колата щяла да изгасне, поради което се наложило да подаде повече газ .

На 10.05.2024 г., въз основа на така съставения АУАН, при идентична фактическа обстановка, при посочване като нарушена разпоредбата на чл.104 Б т.2 ЗДвП, е издадено процесното НП от началник сектор в ОДМВР ***, РУ ***, с което на жалбоподателя, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са събрани и приложени следните относими и допустими доказателства:

Жалба вх.№ 179500-11386/27.11.2024г.,

Наказателно постановление

№

24-1795-000182/10.05.2024г., разписка за получаване на НП,АУАН серия GA № 1260460/08.04.2024г., писмо № 967p-2483/15.04 24г. с Молба вх.№ 967000 -5439/12.04.2024г., заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР; Заповед №369з-307/07.02.2023г. на Директора на ОДМВР-***, отнасяща се за служители на ОДМВР – ***, справка за нарушител/водач.

Приложените писмени доказателства не се оспорват от страните,с изключение на АУАН и НП по изложените съображения.

По делото са събирани и гласни доказателства. Разпитана е свидетелката Ил.И.актосъставител. Според свидетелката жалбоподателят се движел бързо с л.а. от 2 бул.“Съединение“. С ръчна и занасяне на гуми взел остро завоя към ул.“Иван Александър“.

Автомобилът се поднесъл. Задните гуми не се движели, чул се звук от влачене на гуми. Не е имало други автомобили на пътното платно. Не е имало неравности. В л.а. имало още двама пътници. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката в частта, в която тя възпроизвежда възприетото от нея, че процесният л.а.се движел бързо и взел остро завоя, като се поднесъл, задните гуми не се движели, и се чул звук от влачене на гуми. При преценка показанията на тази свидетелка съдът взема предвид факта, че тези факти свидетелката е възприела от патрулния автомобил, в който се движела, при което категоричността и по отношение на възприемането на звуци/от свистене на гуми и подаване на газ/, и използването на ръчна спирачка се поставя под съмнение, както и останалите възприятия, предвид факта, че патрулният автомобил се движел срещу л.а.управляван от жалбоподателя и няма как свидетелката по категоричен начин да е установила поднасянето на автомобила /занасянето на задната му част/.

По искане на жалбоподателя са изслушани и св.А.С.- брат на жалбоподателя и св.***без родствени връзки с него. Според свидетелите процесният л.а. бил закупен от жалбоподателя предния ден и на 09.04.2024г. трябвало да се кара на ремонт, което и станало.

Л.а.се управлявал от жалбоподателя/по пътя за сервиза/, а след него се движел с лекия си автомобил свидетеля А.С.. Заедно с него бил и втория свидетел на жалбоподателя – ***.

Л.а., управляван от жалбоподателя се движел бавно, следван от автомобила, управляван от брат му. На първия десен завой след излизане от междублоковото пространство/бл.139/, откъдето тръгнали, забелязали, че колата управлявана от жалбоподателя се разклатила, което ги навело на мисълта, че нещо с нея не е наред. Като взел завоя цялата кола, управлявана от жалбоподателя се разклатила. Тъкмо щели да се обадят на жалбоподателя, когато той бил дал отново десен мигач, за да се върне откъдето били тръгнали, и на този десен завой л.а., управляван от жалбоподателя бил попаднал в дупка, доста дълбока/около 10 см/ и около половин метър-до метър широка. Като минал през тази дупка л.а. отново се разклатил. На около 2 м.от дупката двата амтомобила били спрени от органите на КАТ и проверени. Л.а. на свидетеля бил проверен по-бързо. Той се прибрал пред блока, от който били тръгнали/на около 100м.от местопроизшествието/и там изчакал жалбоподателя, който пристигнал след около половин час. Според свидетелите при навлизане в завоя не е имало свистене/свирене/ или превъртане на гуми,не е имало излишно форсиране на двигателя или поднасяне на л.а.

При навлизане в завоя според свидетелите той се движел с около 5-10/до 30/ км/ч. При преминаване през дупката жалбоподателят подал газ,за да не изгасне в нея. Не е имало други автомобили при завиването. После се установило, че л.а. имал неизправности по ходовата част, които го правели нестабилен. Съдът дава вяра на показанията и на тези свидетели,които добросъвестно депозираха показания,които са последователни и логични,взаимно се допълват помежду си, и се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства,независимо,че първият е брат на жалбоподателя ,а вторият негов познат.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

3

Жалбата е депозирани от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите /НП/, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и формално съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН и в него също не се установяват пороци от външна страна, водещи до неговата незаконосъобразност. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях са описани обстоятелства, при които е извършено вмененото нарушение, начина на констатиране на същото, подробно е описана и правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.

С оглед доказателствата по делото, обаче, настоящият състав намира НП за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент за всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно - наказателна дейност на административно-наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно-наказателен орган със съответния административно-наказателен спор, и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН. В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл.44 от ЗАНН нарушителя не е депозирал възражения. Издаденото въз основа на него Наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от 4 приложената Заповед/. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на Член 104б т.2 от ЗДвП. Последният регламентира, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Приложената санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното нарушение е описано в разрез с императивните изисквания на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като този порок е съществен, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере, въз основа на какви факти е подведен под отговорност за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, за да организира адекватно защитата си. Абсолютно задължително е в двата документа санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на съответно на административното обвинение право на защита. В настоящия случай липсва достатъчна конкретика по отношение на деянието и обстоятелствата, при които е извършено. Описаният в НП и от самия актосъставител начин, по който е бил управляван автомобилът от жалбоподателя възпроизвежда почти дословно текста на чл.104б т.2 от ЗДвП, без да са изложени релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари /например рязко да е ускорил скорост, да е извършил преднамерено изваждане на моторното превозно средство от контрол чрез предприемане на демонстративно поднасяне и завъртане на автомобила на пътното платно, което да е довело до загуба на сцеплението на гумите в резултат на което автомобилът странично да се е приплъзнал, което е известно с общо употребимото понятие „дрифт“/. В конкретния случай в АУАН и НП освен бланкетото съдържание на нормата е посочено, че пътят се използва за хлъзгане и завъртане. В показанията си актосъставителката не споменава за никакво хлъзгане или завъртане. В този смисъл са показанията и на останалите двама свидетели. Т.е.няма спор, че хлъзгане или завъртане на процесния л.а.не е имало.

Разпечатката съдържа 47 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45fa12ec-20e0-45b7-87c1-0dac77c41f15