Решение № 49 от 31.05.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 84/2023
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ
Други актове по делото
- Определение № 56 от 08.03.2023 · ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 100 от 29.03.2023 · ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
- Определение № 230 от 01.08.2023 · ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Перник, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:
БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231700600084 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда от 9 от 16.12.2022 г., постановена по н.ч.х.д.№ 83/2022., РС Брезник е признал подсъдимия Г. П. К. за виновен в това, че:
На *** около 08,30ч. в ***, нанесъл удари с ръце в областта на лицето на В. Б. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с което и причинил лека телесна повреда, изразяващи се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр. с чл. 54 ал.1 го е осъдил като му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Със същата присъда подсъдимият Г. П. К. е признат за ВИНОВЕН, за това че на *** около 08,30ч. в ***, е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. Б. В., с ЕГН:
**********, с адрес: *** в нейно присъствие, а именно я е нарекъл "боклук, боклук такъв", "*** боклук такъв" поради което и на основание чл. 146, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 ал. 1 го е осъдил като му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00/хиляда/ лева.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционния съд е определил едно общо найтежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното 1 наказание за срок от 3 години.
Осъдил е подсъдимия Г. П. К. да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец В. Б. В., на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 200.00/хиляда и двеста/ лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието *** до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск над уважения размер до претендираните 7 500.00 лева като неоснователен.
Осъдил е подсъдимия Г. П. да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец В. Б. В. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 800.00/осемстотин/ лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието ***, до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск над уважения размер до претендираните 7 500.00 лева като неоснователен.
Осъдил е Г.
П.
К. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща 4% върху всеки от уважените искове, по бюджетната сметка на РС Брезник.
Осъдил е Г. П. К. да заплати на В. Б. В., сумата от 12.00/дванадесет/ лева, платена държавна такса за водене на делото.
Осъдил е Г.
П.
К. да заплати по набирателната сметка на РС Брезник сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща невнесен депозит за вещото лице.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия К., който я обжалва в осъдителните й и наказателна части, в законовия срок и с оплаквания за незаконосъобразност. В допълнителните съображения към жалбата се навеждат доводи за необоснованост на правните изводи, като се посочва разминаването в показанията на свидетелят С.С. и свидетелят В.В., дадени пред съда относно травматичното увреждане на тъжителката. Отделно от това, по отношение посегателството върху телесния интегритет на тъжителката се сочи, че това деяние е останало недоказано.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и допълнителните съображения, като иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която К. бъде признат за невинен.
Повереникът на частната тъжителка оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на първоинстанционната присъда.
Пернишкият окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 313, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Предмет на настоящата проверка е съдебният акт, в частта, в която К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1НК и престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК
Настоящият съдебен състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при спазване на съдопроизводствените правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Въз основа задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, правилни и обосновани са фактическите констатации на районния съд относно съставомерността на извършените от подсъдимия деяния. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства.
От страните не се спори, че са съседи в ***, както и че повод за скарването е убеждението на подсъдимият К., че тъжителката е виновна за унищожаването на доматите и краставиците, засадени в двора му за лично ползване, вследствие на пръскане от нейна страна с препарат против трева. Не се спори, че по този повод на процесната дата и място е 2 възникнал скандал.
В хода на съдебното следствие по искане на частното обвинение е разпитан свидетелят С. К. С.. Същия е обясни, че той и тъжителката В. В. са съседи на ул.“***“ в ***.
В показанията си свидетелят твърди, че на *** сутринта подсъдимият го пресрещнал на улицата и го обвинил, че е помогнал тъжителката да му унищожи разсада с домати, тъй като и предоставил градинска помпа за пръскане с разтвори, която тя използвала злонамерено.
Тъжителката чула тези обвинения и се приближила до тях, а подсъдимия започнал да я обижда като произнесъл думите: „ Боклук, боклук такъв“ и „*** боклук такъв“. Както я обиждал подсъдимия нанесъл три удара в областта на лицето на тъжителката, а четвъртия свидетелят С. предотвратил. След инцидента, тъй като тъжителката не се почувствала добре, свидетелят С. й помогнал да се качи в автомобила му и я закарал на лекар. Пред свидетеля се оплакала, че и е лошо, има главоболие и световъртеж, известен период от време ограничила излизанията си от къщата и двора. Ходела само до близкият магазин за хранителни стоки. Разпитаната по искане на защитата свидетелката И. И. К., която в показанията си твърди, че на 09.10.2022г. подсъдимият К. отишъл до дома на тъжителката и се извинил. По искане на защитата е разпитана свидетелката А.Г., която в разпита си в хода на съдебното следствие описва случай, при който на 18.06.2022г. възприела жена, която не познава да се движи покрай двора на подсъдимия с „машина“ и после да влиза в съседния двор. Описва машината като куфар, и е сигурна, че тогава тя не е работела, и жената не правила нищо с нея. По делото е разпитан и свидетелят В.В. В. - личен лекар на тъжителката. От неговите показания се установява, че в кабинета му дошла тъжителката и съобщила, че са и нанесени удари в областта на главата, била с хипертонична криза, има исхемична боласт на сърцето, както и дегенеративни заболявания свързани с напредналата и възраст. Имала зачервявания по лицето в долната част и по шията, които доктора преценил като следствие на преживян нервен срив, афект. Тъй като съобщавала за нанесени удари, и че е станала обект на физическа агресия свидетеля я посъветвал да отиде при съдебен лекар за освидетелствуване.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза в резултат на твърдяният с тъжбата инцидент от ***, и от наличната медицинска документация се установява, че при нанасяне на такива удари, за които се сочи в тъжбата и в свидетелските показания на св.С., от съдебномедицинска гледна точка може да се приеме, че тъжителката В. Б. В. е изпитала кратковременна физическа болка, която следва да се квалифицира по медико-биологичния признак болка и страдание. От съдебномедицинска гледна точка следва да се отбележи, че в медицинската практика е напълно възможно да бъдат нанесени удари с твърди тъпи предмети в това число и с части от човешки крайници и въпреки това да не останат външни видими мекотъканни травматични увреждания, което напълно кореспондира с показанята на свидетелят В.В., в чиито показания се сочи за зачервявания на кожата в лицевата област и в областта на шията - околоушната област, които находки биха могли да бъдат с травматичен характер и да са причинени от нанесени удари, в т.ч. и с ръце, но има вероятност същите да не са с травматичен характер и да са проявление от страна на вегетативната нервна система.
Районният съд е приел назначената съдебно медицинска експеритиза като компетентно извършена и обоснована, и на нея е основал изводите си относно здравословното състояние на тъжителката вследствие инцидента на *** Аргументирано и в съответствие с чл. 305, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е посочил, кои факти счита установени, въз основа на кои доказателствени средства и защо дава вяра на част от тях. Изключително детайлно са изследвани показанията на свидетелите, ценени в съвкупност с обясненията на подсъдимия. Обосновано районният съд е приел, че 3 изнесените в тъжбата твърдения, относно инцидента, се подкрепят от събраните на съдебното следствие доказателства по делото. Изрично в мотивите към атакуваната присъда са намерили отражение установените на съдебната фаза на производството факти, кореспондиращи на твърдените в частната тъжба обстоятелства. Съвкупният анализ на доказателствата по делото установява по несъмнен и категоричен начин виновно извършени от подсъдимия престъпления. Районният съд е изградил изводите си за доказаност на обвинението, като детайлно и изчерпателно е посочил всички обстоятелства. Районният съд е намерил, че липсва каквато и да било заинтересованост у свидетелите С.С., д-р В.В., А.Г. и И.К.. Всички те са дали показания, след като надлежно съставът на първоинстанционния съд им е разяснил правата и задълженията на свидетеля, включително и наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК. В никакъв случай изложеното от всички тези свидетели не носи белег на пристрастност или заинтересованост от изхода на делото, в подкрепа която и да е от страните.
При тези установени факти, настоящият състав на въззивната инстанция също счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 от НК, затова че на *** около 08,30 ч. в ***, е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. Б. В., в нейно присъствие, а именно я е нарекъл "боклук, боклук такъв", "*** боклук такъв" като го е осъдил и му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.
Безспорно е, че изразите, отправени от подсъдимия към тъжителката са били възприети от нея и несъмнено са унизителни за честта и достойнството й, с оглед общоприетите етични правила и норми в обществото. Тези изрази представляват обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК. Обидните думи подсъдимият е казал в присъствието на тъжителката, изречени са на публично място – централна улица, в оживен час. Обидата е отправена на място, при което обективно би могла да бъде възприета и от други лица - както е в настоящия случай. Налице е и субективната страна, тъй като подсъдимият е действал с пряк умисъл, целени и настъпили са общественоопасните последици. Г. К. е съзнавал, че изразите, употребени от него, са унизителни за честта и достойнството на тъжителката, и е искал да я засегне.
Налице е и увреждане, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2 НК; причинено от подсъдимия на тъжителката чрез удари с ръка в областта на главата, установени от показанията на свидетелите С.С., В.В. и съдебно медицинската експертиза.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал те да настъпят. Действията му показват, че в съзнанието му е била оформена представа, че чрез нанесените удари иска да причини другиму телесна повреда.
Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45f9e5b3-843d-481d-96e9-32706e9615c1