Решение № 5293 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5293 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100508142 по описа за 2025 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.1 вр. чл. 527, ал. 3 вр. чл. 528, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 05738/12.05.2025 г., подадена от М. Я. Х. срещу постановление изх. № 3741/30.04.2025 г. за налагане на глоба в размер на 400 лева по изп.д.

№ 20248530400630 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.Д., рег. № 853 на КЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е постановен в противоречие с описаната в него фактическа обстановка, от съдържанието му не става ясно с кои действия и/или бездействия не е изпълнила задължението си за предаване на детето Р. на бащата и взискател по изпълнението А.В.Н. в изпълнение на съдебно определения режим на лични отношения. Твърди, че в качеството си на длъжник по изпълнителното дело е осигурила присъствието на дъщеря си Р., а отказът на последната да тръгне с баща си е извън обхвата на задълженията й. Излага оплаквания за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, който твърди да не е спазил сроковете за връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл.528, ал.1 ГПК, да не е предоставил възможност на длъжника в срока по чл.528, ал.2 ГПК да заяви дали е готов да предаде детето в определеното място и време, да не е спазил задължението си да иска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението на длъжника за предаване на детето, за изслушване на детето с уведомяване за евентуалните последици от негвите желания. Поддържа, че предходни постановления на съдебния изпълнител за налагане на глоба по изпълнителното дело не са влезли в законна сила, доколкото са висящи производства по обжалването им. Прави искане за разпит на свидетел за установяване на 1 изпълнението от нейна страна на задълженията за предаване на детето на 25.04.2025 г.

Желае отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно, евентуално намаляване на размера на наложената глоба, както и спиране на изпълнението по изпълнителното дело и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело А.В.Н. не е депозирал становище.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ А.Д., в които е изложена хронология по изпълнителното дело, довела до издаване на атакуваното постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20248530400630 по описа на ЧСИ А.Д. е образувано по молба от 19.11.2024 г. на А.В.Н. въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2022 г., издаден по гр.д.

№ 46855/2017 г. по описа на СРС, 149-ти състав за изпълнение на определения с постановеното по същото дело решение от 05.06.2019 г. режим на лични отношения на взискателя с дъщеря му Р. А.Н..

На 06.12.2024 г. длъжникът е подала становище, в което е посочила, че от есента на 2023 г. отношенията между детето Р. и баща му А.Н. започнали да се влошават поради поведението на последния и понастоящем дъщерята на страните вече не желае да се вижда с баща си. Поддържано е, че бащата изпраща заплашителни и агресивни съобщения към детето и му внушава страх и вина.

Изразена е готовност да се осигури съдействие при предаване на детето на посочената в поканата за доброволно изпълнение дата, както на всяка друга определена такава. Акцентирано е, че възрастта на детето предполага зачитане на неговите чувства, емоции и воля.

На 11.12.2024 г. детето Р. Н. е депозирало заявление, в което е посочило, че от месец юли взискателят я заплашвал и обиждал, телефонирал й по време на училище, заканвал се, че ще я причака, притеснявала се от рязката смяна на поведението на баща си и не желаела се вижда с него.

По искане на взискателя на длъжника по изпълнението са наложени глоби с постановление от 08.01.2025 г. в размер на 50 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 06.01.2025 г. /л.95/, с постановление от 20.01.2025 г. в размер на 100 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 17.01.2025 г./л.91/, с постановление от 21.02.2025 г. в размер на 200 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 03.02.2025 г./л.120/, с постановление от 13.03.2025 г. в размер на 400 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 28.02.2025 г./л.140/; с постановление от 28.03.2025 г. в размер на 400 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 14.03.2025 г./л.173/; с постановление от 01.04.2025 г. в размер на 400 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 28.03.2025 г. и 29.03.2025 г./л.188/; с постановление от 08.04.2025 г. в размер на 400 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 07.04.2025 г./л.195/; с постановление от 14.04.2025 г. в размер на 400 лева за неизпълнение на задължение за предаване на детето на 11.04.2025 2 г./л.140/. Постановленията за налагане на глоби на длъжника от 21.02.2025 г., 13.03.2025 г., 28.03.2025 г. и от 08.04.2025 г. са отменени.

За насроченото на 25.04.2025 г. от 16:00 часа предаване на детето длъжникът по изпълнението е уведомена на 19.02.2025 г. чрез връчване на призовка за принудително изпълнение изх. № 980/14.02.2025 г., получена чрез процесуален представител.

Компетентната по местоживеене на детето АСП, Д „СП“ – Красно село е уведомена за насроченото за 25.04.2025 г. предаване на детето и искането на съдебния изпълнител за осигуряване на присъствието на социален работник с уведомление изх.№ 3742/30.04.2025 г.

Видно от протокол № 112/25.04.2025 г. на 25.04.2025 г. в 16:00 часа на определеното от съдебния изпълнител място за предаване на детето се е явила длъжника и непълнолетната дъщеря на страните, последната е отказала да тръгне с баща си, заявила е нежелание да прекара време с него, като е носела приготвен багаж, състоящ се от бельо, дрехи, лаптоп и козметика. По тези съображения процедурата е приключена без предаване на детето.

По молба на взискателя от 30.04.2025 г. с постановление изх. № 3741/30.04.2025 г. на длъжника е наложена глоба в размер на 400 лева за неизпълнение на задължението за предаване на детето на 25.04.2025 г. Съдебният изпълнител е приел, че твърдяната готовност на длъжника за предаване на детето не се подкрепят от нейните действия. Изтъкнато е, че на дванадесет дати, включително горепосочената, длъжникът е осуетила изпълнението с различни мотиви. Препис от постановлението е получен от длъжника на 07.05.2025 г.

Частна жалба вх. № 05738/12.05.2025 г. е депозирана от длъжника по електронен път на 12.05.2025 г.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК изпълнение на съдебното решение в частта за правото на лични отношения изисква предаването на детето от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права на другия родител и последващото му връщане от последния на оправомощения родител. В случаите, когато задължението за предаване на детето от родителя, комуто е възложена родителската отговорност на неотглеждащия родител за съдебно определения период не се изпълнява доброволно, то това задължение за незаместимо действие се реализира принудително чрез изпълнителния способ по чл.528, ал.5 ГПК - налагане на глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение и принудително отнемане и предаване със съдействието на полицейските органи, кмета на община, район или кметство. Глобата по чл.527, ал.3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл.528, ал.2 ГПК от страна на длъжника за неоказаното от него съдействие и цели да мотивира същия за неговото изпълнение за напред.

Видно от отразеното в протокол № 112/25.04.2025 г. на определената дата и място в призовката за принудително изпълнение длъжникът лично е осигурила 3 присъствието на детето с приготвен багаж за предаване на бащата. До реално предаване на непълнолетната Р. не се е стигнало, поради изразено категорично нежелание на девойката. В протокола не са отразени действия и/или бездействия, с които майката да е осуетила, препятствала реалното предаване на детето. Описаното поведение на длъжника Х. на 25.04.2025 г. не е от естество да обоснове извод, че до непредаването на детето се е стигнало поради липса на съдействие от нейна страна или поради нейното противопоставяне.

Изводите на съдебния изпълнител, че нежеланието на детето е резултата от поведение на майката, което е в разрез с декларираната готовност за съдействие не намират опора в материалите по изпълнителното дело. Установява се в настоящия случай, че още след получаване на първата по време покана за доброволно изпълнение, длъжникът Х. е уведомил съдебния изпълнител за готовността си да предава детето в определеното време и място, но и за наличието на нежелание у непълнолетната да осъществява съдебно определения режим на лични отношения с баща си и за необходимостта да се съобрази мнението на детето с оглед възрастта му, много близка до пълнолетие. Представената по изпълнителното дело индивидуална оценка на потребностите дава основание на съда да приеме, че длъжникът по изпълнението е потърсила съдействие на компетентната социална служба за ползване на социална услуга „Психологическа подкрепа и консултиране“ към ЦОП на КСУДС за подобряване на уменията за родителстване и отработване на негативния опит и проблематичните отношения баща –дъщеря. По делото се установява няколкократни безуспешни опити за предаване на детето на взискателя по съдебно определения режим на лични отношения, изключително мотивирани от нежеланието на непълнолетната за контакт с този родител, поради което съдебният изпълнител е следвало да процедира по реда на чл.528, ал 4 ГПК за преодоляване пречките за изпълнение още на по – ранен етап от изпълнителното производство, но последното не се установява да е сторено в пълнота и понастоящем.

Нежеланието на детето за контакт с неотглеждащия родител не може да бъде преодоляно чрез налагане на глоба на другия родител по чл.528, ал.5 ГПК, тъй като тази санкция е насочена към задължения за предаването, респ. връщането родител. Последният не може обект на принуда, поради невъзможност да убеди детето в ползите за него от осъществяване на съдебно определения режим на лични отношения с другия от родителската двойка, още повече при твърдения на детето за получени обиди и заплахи от другия родител.

Поради изложеното установеното поведение на длъжника на 25.04.2025 г. не е основание за налагане на глоба на основание на чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК и наложената такава следва да се отмени.

Искането за разпит на свидетел не следва да бъде уважавано, доколкото поведението на длъжника на горепосочената дата е надлежно протоколирано от съдебния изпълнител, а протоколът е подписан от длъжника без възражения.

Не са налице предпоставките по чл.428 ГПК за спиране на изпълнителното производство.

4

Искането на длъжника по изпълнението за присъждане на разноски в настоящото следва да се остави без уважение. Производството цели осъществяване на съдебен контрол по отношение на действията на съдебния изпълнител и законосъобразното налагане на глоба. Настоящото не е предизвикано от взискателя и разноски за длъжника не се следват.

Съгласно чл.437, ал.4 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника М. Я. Х. за разпит на свидетел за установяване на посочените в т.III на частна жалба вх. № 05738/12.05.2025 г., депозирана по изп.д.