Решение № 117 от 30.06.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Чирпан, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20255540101199 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), предявена от Н.

Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ч., ул. Г.Д. **, чрез адв. Гълъбин Георгиев Мерджанова от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 43 против Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Джавахарлал Неру № 28, Силвър център № 2, офис 40-46 и Файненшъл България ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център № 2, офис 40-46.

В ИМ се твърди, че на 02.02.2021г. ищецът е сключил с първия ответник“ Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем с № 4050420/02.02.2021г., съгласно който ответното дружество му е предоставило заемна сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Заемополучателя, от своя страна, се е задължил да възстанови в полза на ответника общата сума в размер на 426,72 (четиристотин двадесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) включваща главница и лихва по договора. Ищецът се е съгласил да върне посочената сума на 16 ( шестнадесет) седмични вноски по 26,67 лева съгласно приложения погасителен план към договора за кредит.

Съгласно чл. 2, т. 6 от договора за кредит, фиксирания годишен лихвен процент по заема възлиза в размер на 40,00% годишно, а съгласно чл. 2, т. 8 от договора годишния процент на разходите по заема възлизаше на 49,26% процента.

Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължава в десетдневен срок от сключването му, да представи едно от следните обезпечения:

Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговарят на определени изисквания, а именно да получават нетно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 ( лева), за което да представят служебна бележка от работодател; да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по друг договор, сключен с “Изи асет мениджмънт”, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови институции, а ако има статусът му да е на редовен платец.

1

Банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност 30 (тридесет) дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

Одобрено от заемодателят дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Поради това, че не успява да осигури едно от трите условия, се е съгласил да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя дружество-гарант. В случая това е било дружеството“ Файненшъл България” ЕООД с ЕИК 202513690, с което е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4050420/02.02.2021г, т. Е същият ден, в който е сключен и договора за заем. За предоставената услуга ищецът се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 165,28 ( сто шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция. Възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 10,33 лева като вноските съвпадат с вноските на погасителния план по договора за кредит с № 4050420/02.02.2021г.,сключен между Н.

В. и „ Изи Асет Мениджмънт“ АД.

По отношение на твърдението за недействителност на процесния договор за заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, навежда следните твърдения. На първо място, намира, че договорът за заем с № 4050240/02.02.2021г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,т. 9 от ЗПК, поради това, че възнаградителната лихва по договора надвишава трикратния размер на законната лихва за периода. Освен това намира, че информацията, предоставена в договора е нелоялна и представлява заблуждаваща търговска практика, поради това, че в годишния процент на разходите не са включени всички компоненти и най-вече договора за гаранция, сключен между ищеца и втория ответник по делото.

Освен това е налице нарушение и на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а именно в договора да е разписан действителния размер на ГПР. Действително приложения годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, поради това, че договорът за поръчителство, сключен с“ Файненшъл България” ЕООД не е включен в изчисляването на годишния процент на разходите на процесния договор за заем. В този смисъл разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е категорична, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по заема и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите в предвид допускания, използвани при изчисляване на договора за кредит. В тази връзка е видно, че договорът за гаранция с втория ответник по делото не е включен в годишния процент на разходите, посочени в договора за заем, макар и съгласно разходи, договора. разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, следва да се включат в договора. Именно и поради това счита, че включването на процесния договор за поръчителство цели единствено заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите с цел обогатяване на кредитора“ Изи Асет Мениджмънт” АД.

На следващо място, сочи, че от съдържанието на годишния процент на разходите не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР от 49,26%.

На следващо място, счита, че с включването на клауза за поръчителство в кредитното правоотношение се стига до прехвърляне на риска от кредитната институция върху длъжника.

Нещо повече, налице е почти стопроцентово поскъпване на разходите по кредита с оглед на евентуалното неизпълнение, поради това, че договорът за гаранция представлява по размер почти една втора от заемната сума, предоставена от“ Изи Асет Мениджмънт” АД.

С оглед на горепосочените възражения счита, че е налице недействителност на договор за кредит с № 4050420, сключен между Н. В. и “Изи Асет Мениджмънт” ЕАД с ЕИК 131576434.

2

По отношение на втория обективно съединен иск, предявен от Н. В. срещу “ Файненшъл България” ЕООД с ЕИК 202513690, намира следното:

Договорът с” Файненшъл България” ЕООД е акцесорен спрямо договора за заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” ЕАД. Договорът с дружеството-гарант се сключва, за да се обезпечи евентуалното неизпълнение по договора за заем. Именно и поради тази причина недействителността на договора за заем води до недействителност и на договора за Гаранция, сключен с дружеството-гарант.

Освен по-горепосоченото, отбелязва, че самото уговаряне на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция от страна на кредитодателя “ Изи Асет Мениджмънт” АД внася неравноправие в кредитното отношение. Освен това по договора за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава престация, което нарушава принципа на справедливост.

На следващо място, отбелязва, че самото поставяне на изискване за изплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Освен това, намира, че договорът, сключен с“ Файненшъл България” ЕООД е такъв сключен при липса на основание, поради това, че съгласно договора за кредит, сключен с първия ответник, заемодателя има за задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.

Именно и в тази връзка счита, че предвиждането на възнаграждение за поръчител е в пряко противоречие с първоначалния договор за кредит, както и в противоречие с целта на закона.

С оглед на посочените доводи, намира, че е налице недействителност на договор за поръчителство от 02.02.2021 г., сключен между Н. В. и Файненшъл България ЕООД. Задълженията към двете дружества са изплатени предсрочно като ищецът твърди, че е изплатил в полза на Изи Асет Мениджмънт сумата от 405, 00 (четиристотин и пет) лева, включваща главница и договорна лихва по заема, а в полза на“ Файненшъл България” ЕООД сумата от 30,00 (тридесет) лева за договора за поръчителство.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно разпоредбата на чл. 23 от същия закон, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От всичко посочено се установило, че е налице неоснователно обогатяване на ответните дружества за сметка на ищеца. Същите дружества са получили суми на нищожно правно основание, а именно недействителен договор за заем и недействителен договор за поръчителство и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК са длъжни да възстановят надплатените суми в негова полза.

Първият ответник- “ Изи Асет Мениджмънт” АД следвало да възстанови сумата, надплатена над получената главница, а именно 5,00( пет) лева.

Вторият ответник- “ Файненшъл България” ЕООД следвало да възстанови цялата получена от него сума, а именно сума в размер на 30.00 (тридесет) лева.

Моли съда, след като призове заинтересованите страни в съдебно заседание и разгледа двата субективно съединени иска, да се произнесе със съдебно решение, с което да осъди Изи Асет Мениджмънт АД с ЕИК 3798146 да заплати в полза на Н. Т. В. с ЕГН ********** сума в размер на 3

5,00 ( пет) лева „представляваща недължимо платена и получена от ответника сума при начална липса на основание по недействителен договор за заем с № 4050420/02.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

Моли съда, със съдебния акт да се произнесе и с диспозитив, с който да осъди “ Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК 202513690, да заплати в полза на Н. Т. В. с ЕГН ********** сума в размер на 30,00 ( тридесет) лева, представляваща недължимо платена и получена от ответника сума при начална липса на основание по недействителен договор за поръчителство с № 4050420/02.02.2021г., сключен между двете страни, в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

С ИМ представя писмени доказателства: Договор за паричен заем, сключен между ищеца и“ Изи Асет Мениджмънт” АД, Договор за парична гаранция, сключен между ищеца и “ Файненшъл България” ЕООД. Прилага пълномощно.

Моли да се изиска от ответните страни справка за договорите и извършените плащания по тях.

В случай, че не представят такива, моли да се назначи съдебно-счетоводна при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да изготви заключение, с което да отговори на следните въпроси:

В какъв размер е общата сума на всички плащания по процесния кредит и по договора за поръчителство?

Какъв е размера на годишния процент на разходите по кредита в случай, че се добавят и разходите по договора за поръчителство към общата сума по договора за кредит?

Каква сума е заплатена на двете дружества над отпуснатата по договора главница от“ Изи Асет Мениджмънт” АД?

Прилага пълномощно и договор за правна помощ и квитанция за платена ДТ.

Претендира разноски, както в полза на ищеца, така и в полза на процесуалния представител за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затрудненото лице по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК 131576434, чрез процесуалния представител главен ю.к Диляна Кирилова, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър Център ет. 2, офис 40-46, с който вземат становище, че ако съдът счете предявения иск за допустим, то молят да приеме, че претенцията на ищеца към тях и твърденията му за недействителност на договора за паричен заем са неоснователни и искането му да бъде оставено без уважение. Твърдят, че договорът не страда от визираните в ИМ пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.