Определение № 313 от 17.07.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. ХАСКОВО, 17.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600415 по описа за 2023 година Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по протест от прокурор при РП - Хасково против Определение №138/16.05.2023 год. на РС – Хасково, постановено по чнд №406/2023 год. на същия съд, с което по жалба от А. Г. Г. от **** е отменено Постановление от 20.04.2023 год. на същия прокурор за прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство /ДП/ № 523/2017 г. по описа на РУ - Хасково при ОД МВР - Хасково, представляващо прокурорска преписка №1023/2017 год. по описа на РП – Хасково против М. Е. А. от *** за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.II вр. чл.342 ал.1 от НК.

За да прекрати наказателното производство с обжалваното постановление, прокурор от РП – Хасково е приел, че дори след приобщаване на допълнителни доказателства, за което са били дадени указания в предходно, отменително определение на РС – Хасково по повод предходно прекратяване на наказателното производство, оставал спорен въпроса дали при управление на МПС обв.М. А. е причинил на пострадалата И. В. /понастоящем покойник/ средни телесни повреди, които да са в пряка причинна връзка с неговото поведение на пътя. След описание на доказателствата по делото и изложение на възприета фактическа обстановка, прокурорът е изразил становище, че не е налице несъмнен извод за наличие на сблъсък и не е категорично доказано съприкосновение между пострадалата пешеходка и управлявания от обвиняемия лек автомобил. Липсвали такива затова, че падането на пострадалата на пътното платно е резултат от удар от автомобила, тъй като не било възможно да се изключи то да е резултат от залитане.

Постановлението е било обжалвано пред РС – Хасково от наследник на пострадалото лице – А. Г. Г., нейна дъщеря с оплаквания, че тези изводи на прокурора са необосновани и 1 не кореспондират да събраните на ДП доказателства. Анализът и оценката им давали основание против обвиняемия да се повдигне обвинение в престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.II вр. чл.342 ал.1 от НК.

По тази жалба РС – Хасково е отменил постановлението за прекратяване с определението, чиято законосъобразност, обоснованост и правилност е предмет на настоящото производство. За да стори това, първостепенният съд на свой ред е анализирал събраните доказателства и е приел, че същите дават основание да бъде направен извод за съприкосновение между пострадалата пешеходка и управлявания от обвиняемия лек автомобил. Акцентирал е върху това, че макар повечето от констатираните увреждания на пострадалата, а именно – счупване на шийката на лява раменна кост, травматичен кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка, хематоми по лицето, мигриращи хематоми на лявата ръка и лявата половина на гръдния кош да могат да се получат и при падане от собствен ръст вследствие на залитане, то счупването на синуса на лява горна челюст и уврежданията на коленете говорят за падане с ускорение, придадено от съприкосновението с движещ се автомобил.

По протеста, по който е образувано настоящото производство, районният прокурор на РП – Хасково оспорва констатациите и изводите на РС – Хасково. Поддържа, че по делото са били събрани всички възможни доказателства, но въпреки това не могло да се счете за категорично доказано съприкосновение между пострадалата и автомобила, поради което от обективна страна не бил осъществен състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.II вр. чл.342 ал.1 от НК. Отправя искане да бъде отменено определението на РС – Хасково и потвърдено постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложените по протеста оплаквания, доводи и аргументи, но така също и мотивите на първоинстанционния съд и оплакванията по жалбата до същия, и след като се запозна и прецени събраните на досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Пострадалата И. И. В. е починала на **** год., като нейни наследници са двете дъщери К. Г. Г. и А. Г. Г.. Жалбата против постановлението за прекратяване е подадена от втората, поради което е допустима.

Такъв е и прокурорският протест, който е подаден в законния срок и против подлежащ на обжалване и протест съдебен акт на първата съдебна инстанция.

ДП е било образувано на 9.06.2017 год. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие срещу неизвестен извършител затова, дали на същата дата нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на И. И. В. от **** средна телесна повреда – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.II вр. чл.342 ал.1 от НК.

С постановление на разследващия орган от 28.02.2018 год. като обвиняем е бил привлечен М. Е. А. от *****. Впоследствие обвинението е било прецизирано с последващо 2 постановление за привличане от 27.09.2019 год., като остава по същия текст от НК.

Събраните да ДП доказателства дават основание да се приеме за установено следното:

Обв.М. А. живее в ***** Притежава лек автомобил марка „Волво“, модел В70, рег.

№*****, който паркира на свободно място на улицата, по възможност пред дома си.

Ул.“******“ е еднопосочна, с две ленти за движение, но паркирането е разрешено и едната обичайно е заета от паркирали автомобили. Движението е разрешено в посока от север към юг /от бензиностанция „****“ към училище „*****“ и нататък към ул.“*****“/.

Автомобилът на обвиняемия бил паркиран по посока на движението / разрешената/, плътно вдясно.

На 9.06.2017 год. малко преди 8 часа той тръгнал с автомобила си на работа. Било необходимо да извърши маневра „движение на заден ход“ и предприел такова в посока срещу разрешената.

В лявото си странично огледало обвиняемият възприел движеща се в неговата посока, но гърбом към автомобила му и по средата на уличното платно пешеходка, възрастна жена с бастун в дясната ръка и пазарска чанта в лявата. Започнал да следи движението , движел се много бавно. Според неговите обяснения, в един момент жената променила посоката си на движение, като тръгнала да се качва на тротоара, при което освободила уличното платно, но излязла от полезрението му. Прехвърлил поглед върху огледалото за обратно виждане, но не я видял и там. Той продължил спокойно движението си на заден ход, приемайки, че уличното платно е свободно, но изведнъж видял силует да пада зад колата му и чул звук от удар между неговия автомобил и някакъв предмет. Спрял незабавно, излязъл от колата и видял жената паднала на земята на около метър и от автомобила, и от бордюра на тротоара. Установил, че удара е бил между автомобила и нейния бастун. Веднага позвънил на тел.112 и уведомил за произшествието. От носа на пострадалата обилно течала кръв и образувала локва на земята. Тя го помолила да я изправи, което той сторил, придържал я и започнал да бърше с мокри кърпички лицето . Скоро дошъл съсед, свид.М. М., живущ на същата улица №***, пред чийто дом станало произшествието, който донесъл стол и двамата ѝ помогнали да седне.

Според показанията на пострадалата И. В., живуща наблизо на *****, тя отивала до квартален магазин да пазарува. Носела бастун и пазарска чанта, движела се по уличното платно, в десния му край по своята посока на движение. Решила да пресече, но наляво, направила две-три крачки, когато усетила удар в лявата страна на гърба си. Паднала на лявата си страна и ударила лицето си в асфалта. Не разбрала какво я е ударило, нямала спомен за случилото се след това, опомнила се едва в болницата. Към този момент пострадалата е била на възраст от навършени *** години.

Първа на място дошла линейката на Спешна помощ, която откарала пострадалата в отделението. Минути по-късно дошли изпратените по сигнала полицейски служители от „Пътна полиция“ - свидетелите В. Г. и К. Й.. На тях обвиняемият обяснил, че не е удрял 3 пострадалата, а тя е залитнала при опита си да се качи на тротоара и паднала. Те огледали задната част на автомобила и тъй като не установили никакви ясни и категорични следи от удар, преценили, че не следва да съставят АУАН.

Със заключение на назначена на ДП съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ са установени следните, причинени на пострадалата наранявания - счупване на шийката на лява раменна кост, травматичен кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка, хематоми по лицето, мигриращи хематоми на лявата ръка и лявата половина на гръдния кош, тотален хематом по гърба на дясната длан и охлузвания по предните повърхности на коленете, поголямото вляво с диаметър 4 см. Становището на съдебния лекар е, че двете счупвания - на шийката на лява раменна кост и на синуса на лява, горна челюст представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, тъй като първото причинява затруднение в движението на лява ръка за повече от 30 дни, а второто – затруднение на дъвченето и говоренето.

Първата, назначена на ДП автотехническа експертиза /АТЕ/ определя скоростта на движение непосредствено преди произшествието както следва - на лекия автомобил – 4,54 км/ч, а на пешеходката – 2,02 км/ч, а опасната зона на спиране – 1,5м, при която водачът е имал техническа възможност да избегне и предотврати произшествието. Становището на вещото лице е, че по-вероятна е версията пострадалата да е била блъсната от лекия автомобил. В този случай като причини за настъпилото ПТП се сочат – за водача – несвоевременно задействане на спирачната уредба на автомобила, а за пешеходката – движение по уличното платно при наличие на тротоари от двете му страни.

Била е назначена комплексна АТЕ и СМЕ, която за съжаление представлява просто, механично обединяване /компилация/ на двете гореописани заключения, въпреки участието в нея на още един експерт. Същата сочи два нови момента – движението на автомобила е в забранена посока, а всички травми на пострадалата могат да се получат и при свободно падане от собствен ръст вследствие на залитане, с изключение на масивния хематом по гърба на дясната длан, който е по-вероятно да е резултат от контакт с автомобила.

Нова, комплексна АТЕ и СМЕ е била възложена на съвсем нови вещи лица, и двете от *** без да става ясна причината затова. Същата незначително коригира възприетите по предходното заключение параметри, но за сметка на това изготвя много по-задълбочено, прецизно и подробно заключение. Така според това заключение, скоростта на движение на автомобила е била е била 5-6 км/ч, а в момента на контакта с пострадалата – 1-3 км/ч, нейната скорост – в диапазона 1,8-2,8 км/ч, а опасната зона – 1,7-2 м. Приема се обаче, че лекият автомобил се е движел на разстояние около 1-1,2 м от източния тротоар на улицата, което означава, че не е бил в дясната лента, нито дори по средата на уличното платно, а с по-голямата си част в лявата, от гледна точка на разрешената посока за движение по улицата, лента. Експертите, изготвили това заключение застават на становището, че е имало съприкосновение между автомобила и пешеходеца, като се аргументират с това, че при падане от собствен ръст вследствие на залитане /самостоятелно/ енергията на удара би била достатъчна за причиняване на всички останали увреждания, не и за счупването на горната 4 челюст, за което е нужна по-голяма енергия, приложена в горната половина на тялото. Освен това уврежданията на двете колене в съвкупност с двете счупвания – на лявата мишнична кост и на лявата лицева част сочи като по-вероятно падане с ускорение, отколкото самостоятелно падане.

При така събраните доказателства, становището на настоящата инстанция е, че оплакването по протеста е неоснователно, а обжалваното определение на РС – Хасково е правилно и законосъобразно.

Няколко предварителни бележки са наложителни в случая.

Конституционно право на прокурора е да повдига и поддържа обвинение за извършено престъпление от общ характер, а закрепено в НПК негово процесуално право е да прекрати наказателното производство, когато така му диктува неговото вътрешно убеждение. На тези негови права обаче отговарят симетрични задължения - вътрешното му убеждение да се гради на базата на събраните по делото доказателства, а постановените прокурорски актове да са обосновани и мотивирани. Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.04.2023 год. обаче не е нито обосновано, нито мотивирано.