Решение № 873 от 09.08.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Плевен , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430102127 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от ***, ЕГН-*** с постоянен адрес в *** срещу „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от законния си представител *** - управител искова молба с правно основание чл.439 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 3591.92 лв., представляваща просрочена главница, сумата 271.20 лв., представляваща договорна лихва за периода 29.11.2007г.-11.05.2008г„ сумата 12.28лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.11.2007г,-11.05.2008г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата 3591.92 лв., считано от 12.05.2008г. до изплащане на сумата, както и сумата от 238.77 лв., представляващи разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2079/2010 г. по описа на ПлРС и образувано изпълнително дело №29/2009г. по описа на ЧСИ *** Н., поради настъпила погасителна давност.

В обстоятелствената част на ИМ се излага, че през 2009 г. “ОББ“-АД е образувала изпълнително дело №29/2009г. по описа на ЧСИ *** Н. с длъжници ***, КР. ЦВ. Н., *** и ***, след като взискателят се е снабдил със заповед за изпълнение №156/13.05.2008г. и изпълнителен лист от 03.09.2008г. по ч.гр.д.№2079/2008г. по описа на ПлРС за следните суми: 3591.92 лв., представляваща просрочена главница, сумата 271.20 лв.,представляваща договорна лихва за периода 29.11.2007г.-11.05.2008г., сумата 12.28лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 1

29.11.2007 г.- 11.05.2008г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата 3591.92 лв., считано от 12.05.2008г. до изплащане на сумата, както и сумата от 238.77 лв., представляващи разноски по делото. Сочи се, че на 31.10.2011г. между „ОББ“-АД и ЕОС ФАЙНЪНС ООД с действащ пълномощник ЕОС Матрикс ООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, като на 22.12. е постъпила молба по изпълнителното делото от ЕОС МАТРИКС ООД, действащ като пълномощник ЕОС Файнънс ООД, с която е направено искане да бъде конституиран като взискател по делото в качеството си на Цесионер на „ОББ“АД. Излага се, че въз основа на молбата като взискател е конституиран ЕОС Матрикс ООД. Сочи, че на 29.02.2016 г. между ЕОС Файнънс ООД и ЕОС МАТРИКС ООД е сключен договор за цесия, съгласно който на ответника е прехвърлено процесното вземане.Твърди се, че от 28.12.2011 г. до 28.12.2013г. по делото не са извършвани валидни изпълнителни действия. Излага се, че на 26.10.2012г. е постъпила молба от ЕОС МАТРИКС ООД, действащ като пълномощник ЕОС Файнънс ООД, с която отново е отправил искане да бъде конституиран като взискател по делото. Сочи се, че в изпълнителното производство е е извършено едно изпълнително действие по събиране на вземанията през 28.12.2011г. когато по искане на новия взискател е конституиран като страна по делото. Твърди се, че до следващото валидно изпълнително действие е изтекъл срок повече от две години, ако се счете, че то е втората молба за конституиране на взискател от 19.02.2013г. Излага, че до 19.02.2015 г. взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно възлагане от взискателя, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 19.02.2015г., поради което всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат давността, не са породили този ефект. Счита, че новата петгодишна давност е започнала да тече от 19.02.2013г. и е изтекла на 19.02.2018г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Сочи, че от 19.02.2013 г./ когато счита, че е последното валидно изпълнително действие/ до 19.02.2015 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено от тази дата. Счита, че извършваните след тази датата изпълнителни действия не следва да се вземат предвид. Сочи, че вземането е погасено по давност на 19.02.2020 г. с изтичането на пет годишния давностен срок.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на ИМ. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че предявеният иск е недопустим за разликата над сумата от 3591.92 лв. представляваща главница на вземането, тъй като съгласно чл.

119 ЗЗД с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по 2 давност и акцесорните, поради което и липсвало правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Сочи, че въз основа на договор за цесия е носител на оспорваното вземане. Излага, че ответникът не оспорва, че знае за прехвърлянето на дълга, но в случай на оспорване от негова страна прилага уведомление за сключения договор за цесия, който да му бъде връчен. Твърди, че спорното вземане се погасява с общия петгодишен давностен срок. Излага, че по отношение на вземането давността е прекъсвана, на първо място с образуване на изпълнителното дело № 29/2009г. по опис на ЧСИ *** Н., а впоследствие и с извършване на други изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Навежда доводи, че въз основа на издадения изпълнителен лист са образувани изпълнителни дела, налагани са запори, извършвани са описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Оспорва твърденията за настъпила перемпция, като сочи, че ищецът погрешно счита, че две години (19.02.2015г) след извършеното принудително изпълнително действие (19.02.2013г), поисканите и извършени принудителни изпълнителни действия са „правно нищо“. Навежда доводи, че на 21.11.2017г. е получено съобщение по делото от съдебния изпълнител, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ***, в резултат на което са започнали да постъпват плащания по делото. Твърди, че с поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразувано на изп.дело, се прекъсва давностния срок. Моли съдът да съобрази давностните срокове с ЗМДПВИП. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен на изложените в отговора на исковата молба основания. В условията на евентуалност, ако съдът уважи иска моли на ищеца да му се присъдят разноски съобразно фактическата и правна сложност на делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнагаждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело №20097560400029/13.01.2009 г., по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано по искане на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД срещу ищеца по делото, въз основа на издаден изпълнителен лист от 03.09.2008 г. по ч.г.д. №2079/2008 г. по описа на ПлРС, с който на длъжниците ***, КР. ЦВ. Н. и *** е разпоредено да заплатят солидарно на кредитора процесните суми.

Видно е, че по образуваното изпълнително дело, че по отношение на ищеца са извършвани следните изпълнителни дейстия: на 19.01.2009 г.

3 изпратено и връчено не по – късно от 20.01.2009 г. на работодателя на длъжника запорно съобщение; на 21.01.2009 г. връчена на длъжника К. Н. покана за доброволно изпълнение; на 28.12.2011 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц. Н. по чл.18 ЗЧСИ да предприеме необходимите действия за „нормалния ход на изпълнителното производство“ от „ЕОС Матрикс“ ООД, в качеството му на пълномощник на „ЕОС Файнънс“ ООД, комуто на 31.10.2011 г. е цедирано от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД процесното вземане; на 21.05.2012 г. „ЕОС Матрикс“ ООД, в качеството му на пълномощник на „ЕОС Файнънс“ ООД е отправил искане до ЧСИ Ц. Н. на основание чл.18 ЗЧСИ да предприеме всички необходими изпълнителни действия за събиране на вземането; на 15.07.2015 г. отправено искане от „ЕОС Файнънс“ ООД, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ООД, с което се иска ЧСИ да провери дали по отношение на длъжника са налице валидни трудови договори, както и дали има декларирано движими и недвижими имущество и банкови сметки, като предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането и ги уведоми за дължимите такси; на 01.09.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ООД е уведомил ЧСИ, че е придобил с договор за цесия процесното вземане и е отправил искане съдебният изпълнител да провери дали по отношение на длъжника е налице съществуването на осигурителен доход; на 28.01.2019 г. е отправено искане да се извърши справка по отношение на длъжника за съществуването на регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия, като при наличие на такива се наложи запор върху тях; на 22.07.2020 г. е отправено отново искане да се извърши справка по отношение на длъжника за съществуването на регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия, като при наличие на такива се наложи запор върху тях; че на 08.09.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „ИЗИ АСЕТ МИНИДЖМЪНТ“ АД;

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата 4 на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.

По отношение на основателността на иска:

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. №2079/2008 г. по описа на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.

В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на издадената заповед за изпълнение № 156/13.05.2008 г. е издаден изпълнителен лист, с който ищецът по делото е осъден да заплати на ответника солидарно с *** и *** сумата от 3591.92 лв., представляваща просрочена главница, сумата 271.20 лв., представляваща договорна лихва за периода 29.11.2007г.-11.05.2008г„ сумата 12.28лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.11.2007г,11.05.2008г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата от 3591.92 лв., считано от 12.05.2008г. до изплащане на сумата, както и сумата от 238.77 лв., представляващи разноски по делото.