Решение № 404 от 04.12.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Б.С., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100828 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.В.Л. №76, със съдебен адрес: гр.С., жк М. 3, бл.303А, ет.5, оф.21, чрез адв.М. М. от САК, против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул.Т.М. №83, общ. Б., обл. С., както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 24000852/13.09.2024г., а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4, ал.2 от Договора; както и обективно кумулативно съединен с главния иск осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 144,00лв.

/сто четиридесет и четири лева/, платена без основание по процесния договор, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане.

В исковата молба се сочи, че на 13.09.2024г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № 24000852, по силата на който кредитодателят му предоставил в заем сумата в размер на 300,00 лв. при ГЛП от 40,00% и ГПР от 48,74 %.

Кредитополучателят следвало да върне получената главница на 12 седмични вноски в размер на 26,37лв. всяка, като дължал сумата в общ размер на 316,44лв.

В чл.4, ал.1 от Договора било предвидено, че кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на определени условия. Съгласно чл.4, ал.2 от Договора при неизпълнение на задължението да представи обезпечение, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 127,56лв., платима разсрочено на вноски от по 10,63лв. с месечните вноски. Общият размер на задължението след прибавяне на 1 неустойката възлизал на 444,00лв.

Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка. Сочи, че същата е разход по кредита, поради което е следвало да бъде включена в ГПР по Договора, като невключването й води до нищожност на процесния договор. Инвокира доводи за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На следващо място, сочи, че процесният договор е нищожен, тъй като в погасителния план липсва разпределение на вноските между отделните компоненти.

Сочи, че поради нищожност на Договора дължи единствено връщане на чистата сума по същия. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба е заплатил сумата в размер на 444,00лв. по процесния договор.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Адессо Кредит България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустимо. Твърди, че ищецът е подписал декларация, с която се е отказал от правото си да претендира нищожността на процесния договор по съдебен ред.

На следващо място, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира доводи за действителност на Договора, като сочи, че същият е сключен при съобразяване с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че ГПР по договора е изчислен законосъобразно.

Не спори, че неустойката не е включена към ГПР по договора, като инвокира доводи за действителност на клаузата. Твърди, че евентуалната недействителност на неустоечната клауза не води до недействителност на процесния договор.

Не оспорва, че е получил от ищеца във връзка с процесния договор сумата в размер на 444,00лв. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, като на основание чл.146, ал. 1, т.3 и т.4 съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 24000852/13.09.2024г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца главница в размер на 300,00лв., при ГЛП от 40,00% и ГПР от 48,74 %; че неустойката по чл.4, ал.2 от Договора не е включена към ГПР; че ищецът е заплатил сумата в размер на 444,00лв. по процесния договор.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че кредитополучателят желае да се възползва от допълнителни услуги, предоставяне от кредитодателя – възможност за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Предвидено е, че кредитополучателят се задължава да представи в деня на сключване на договора обезпечение: поръчител или банкова гаранция. В чл. 4, ал. 2 2 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по ал.1 от същия член, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 127,56лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска с включена неустойка в размер на 37,00лв. за всички 12 месечни вноски. Видно от приложения погасителен план общата сума с неустойка е в размер на 444,00 лв.

По делото е представена схема на плащанията по процесния договор, неоспорена от ответника по делото, от която се установява, че ответникът е заплатил във връзка с процесния договор сумата в общ размер на 444,00лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск.

Неоснователни са доводите на ответника, че с подписаната декларация /приложена с отговора на исковата молба/ ищецът се е отказал от правото си да търси съдебна защита. Не съществува колебание в практиката на ВКС, че предварителен отказ от субективни права е недействителен, доколкото е недопустим предварителен отказ от право на иск, тъй като по смисъла на чл. 233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с правото при вече висящ процес, но не и преди това. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС за недействителност на предварителен отказ от други субективни материални права – от правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС - решение № 542 от 21.XI.1988 г. по гр. д. № 467/88 г., I г. о.; от правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се иска сключване на окончателен договор – решение № 1407 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2007 г., IV г. о.; от правото да се иска разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - решение № 107 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5068/2007 г., II г. о.; от правото на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ - решение № 578 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 603/2009 г., III г. о., от право на обезщетение по чл. 407, ал. 1 ТЗ – решение № 43 от 15.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 414/2010 г., II т. о.; предварителен отказ от давностен срок - решение № 52 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60103/2016 г., III г. о.; от потребителска защита - решение № 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о. и др. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че облигационното правоотношение между страните е възникнало въз основа на Договор за паричен заем № 24000852/13.09.2024г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в 3 размер на 300,00лв.

Доколкото страна по процесния договор за кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. Поради 4 това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 40,00%, посочен е ГПР – 48,74% и общата сума, дължима от потребителя.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът намира, че клаузата по чл.4, ал.2 от Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение за нищожна. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума.