Решение № 1469 от 22.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11102/2021
- Вид
- Решение № 1469
- Подписан
- 22.12.2021
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102а · Закон за енергийната ефективност
- чл.105 · Закон за енергийната ефективност
- чл.44, ал.1 · Закон за енергийната ефективност
- чл.55, ал.1 · Закон за енергийната ефективност
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1469 гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110211102 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на от „Д.“ ЕООД, представлявано от управителя Ни. Т. А., срещу наказателно постановление /НП/ № 23/30.06.2021г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1, вр. чл.83, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.102а от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл.55, ал.1 от ЗЕЕ.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на процесното наказателен акт, постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, необсъждане на доказателствата и представеното в срок възражение. Иска се отмяна изцяло на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не се излагат допълнително доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП и да я отхвърли; придържа се към аргументи съгласно писмено становище на изпълнителен директор на АУЕР.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
1
Дружеството-жалбоподател „Д.“ ЕООД има качеството на лице, което е вписано в публичния регистър по чл.44, ал.1 от ЗЕЕ. В това си качество то следвало да подаде в нормативно установения срок списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които е извършило проверка през 2020 г.: в срок до 31.01.2021 г.
При извършена проверка от АУЕР е установено горното и е счетено, че нарушението е довършено на 02.02.2021 г. - датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за представяне на списъка - във връзка с което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №117 от 19.04.2021 г. от СН. К. К., на длъжност главен експерт „РОС по ЕЕ“ в отдел „Контрол по енергийна ефективност“ в дирекция „Контрол и информация“ в АУЕР, оправомощена със заповед № РД-04-161/16.04.2021г. на изпълнителния директор на АУЕР, за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЕЕ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление №23/30.06.2021 г. от изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1, вр. чл.83, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.102а от Закона за енергийната ефективност е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.55, ал.1 от ЗЕЕ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: от АУАН, писмо на АУЕР от 30.06.2021 г., копие от известие за доставяне, разписка от 11.05.2021 г., писмо сектор „Общинска полиция“Пловдив от 14.05.2021 г., писмено становище на изпълнителен директор на АУЕР, докладна записка ведно с приложение, копие от заповед за компетентност, както и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.К.. Съдът цени показанията на този свидетел като логични, последователни и непротиворечиви; по същество те потвърждават констатаациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, в законоустановен срок, насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от 2
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице идентитет между отразеното в АУАН и в НП. Така в НП е посочено, че за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЕЕ е предвидено административно наказание на основание чл. 102а от ЗЕЕ и на това основание е наложена имуществена санкция на процесното дружество, като е налице разминаване в цитираните санкционни норми в АУАН и в НП, тъй като от АУАН се чете, че нарушението следва да се санкционира по чл.105 от ЗЕЕ.
На следващо място, в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в акта, и в наказателното постановление не са посочени, макар и пестеливо и лаконично, обстоятелствата по извършване на твърдяното административно нарушение. На жалбоподателя е вменено да е извършил нарушение, осъществено чрез бездействие, като не изпълнил законово предписано задължение. В НП писмено е отразено, от една страна, неизпълнено задължение от страна на жалбоподателя да подаде в нормативно установен срок списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които е извършило проверка през периода 01.01.2020г. – 31.10.2020г. /в срок до 31.01.2021г./; от друга – неизпъълнено задължение да подаде списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които е извършило проверка през календарната 2020 г. в предвидения в закона срок, докато в АУАН се визуализира писмено неизпълнение на соченото задължение „през предходната година“ /цитат/. В този смисъл жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере, какво именно нарушение му се вменява с административното обвинение, за да може да реализира адекватно правото си на защита.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си, да ангажира доказателства и да прави възражения относно констатирано административно нарушение.
Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права, по-конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно, какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречията в тях винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по административнонаказателни дела. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответната нарушена административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна 3 норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.
Необходимо е да се отбележи още следното: с промяната на правната квалификация жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу едно качествено ново нарушение, което е било невъзможно да бъде съобразено, тъй като задължението за „обективно представяне на списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които са извършени проверки през предходната година“, е редакция, която влиза в сила на 12.02.2021г. (ДВ, бр. 21/21). Следва да се има предвид приложимата редакция към момента на довършване на нарушението, а именно: 02.02.2021г. Прилагането на норма, която влиза в сила на по-късен етап, несъмнено опорочава административния акт.
Визираните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП както поотделно, така и в тяхната съвкупност представляват основание за отмяна на НП, затова е безпредметно обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Предвид изложеното по-горе, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23/30.06.2021г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1, вр. чл.83, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.102а от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл.55, ал.1 от ЗЕЕ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4