Определение № 618 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500468 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 Постъпила е въззивна частна жалба от адв. Д. М. в качеството му на процесуален представител на Г. С. Г. против определение № 548/15.01.2024г., постановено по гр. д. № 8899/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молба от адв. М. с искане за изменение на основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение 5038/11.12.2023 г. в частта за разноските. С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Жалбоподателят твърди, че като регистрирано по ЗДДС лице, възнаграждението му за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.

Моли съдът да отмени обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с който се изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Изложени са доводи, че при безплатна адвокатска защита не се дължи ДДС. Прави се искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. с чл. 633 вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като Софийски районен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, предмет на което са същите разпоредби от правото на ЕС, които намират приложение в настоящия случай.

Сочи се, че е образувано дело № С-744/23 по описа на СЕС, по което няма постановено решение. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивният състав е намерил искането за спиране на производството по делото за основателно и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 633 ГПК е спрял производството по ч. гр. дело № 468/2024 г. по описа на ПОС до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-744/23 г. По делото е постановено решение на СЕС от 23.10.2025 г., с оглед на което са отстранени пречките за движението на делото и същото следва да се 1 възобнови на основание чл. 230, вр. с чл. 631, ал. 2 ГПК.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба за връщане на недължимо платена сума по недействителен договор. В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 400 лв. без да присъди ДДС. По молба на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските съдът се е произнесъл с определение № 548/15.01.2024 г., с което е оставил искането без уважение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

В решението на СЕС от 23.10.2025 г. по дело № С-744/23 г. е посочено, че чл.2, параграф 1, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

В светлината на даденото от СЕС тълкуване на Директива 2006/112/ЕО следва да се приеме, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ в случаите на чл. 38 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. За извършената правна услуга на адвоката се дължи възнаграждение, но не предварително от лицето, на което е предоставена правната помощ и съдействие, а от насрещната страна по делото, в случай на неблагоприятно за нея решение. Въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран с нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в приложимата към случая редакция).

В първоинстанционното производство са представени доказателства, че пълномощникът на ищеца е регистриран по ЗДДС, поради което върху дължимото на адвоката възнаграждение за извършената правна услуга следва да се присъди ДДС на основание § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.

Като е отказал да присъди ДДС върху определения размер на адвокатското възнаграждение, първоинстанционният съд е постановил 2 неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца се присъдят още 40,90 евро, равняващи се на 80 лв., съставляващи ДДС върху вече определеното възнаграждение от 400 лв.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 468/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОТМЕНЯ определение № 548/15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 8899/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 5038/11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 8899/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Ф. Д. и С. А., да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата от още 40,90 евро, равняващи се на 80 лв., съставляваща ДДС върху вече определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 400 лв. (равняващи се на 204,52 евро).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3