Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2698 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3364/2024
Вид
Решение № 2698
Подписан
30.05.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 50 - 56 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 50 - 56 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 50 - 56 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 50 - 56 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 54, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 55 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 55, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 50 - 56 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 57, т. 5 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 2698 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330103364 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 08.03.2024г., подадени от Т. С. Г. против „Велмакс Лукс“ ЕООД, с които е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 550 лева, поискана от ответника с Писмо изх. № 18519/ 30.01.2024г. и за която ответното дружество претендира, че представлява обезщетение за подмяна на филтри, почистване и хигиенизиране на устройство за пречистване на вода “Водата на живота”, което устройство е предмет на сключен между страните Договор за покупкопродажба извън търговски обект № .... от 20.01.2024г., за който ищцата е упражнила право на отказ в 14- дневен срок от приемането на стоката.

Ищцата твърди, че с ответника е сключила Договор за покупко- продажба извън търговски обект № .... от 20.01.2024г., с предмет устройство за пречистване на вода “Водата на живота”, почистващ робот “Aquamenti” и пречиствател за въздух “Cirrus Professional”. Обстоятелствата около сключване на договора били следните: ищцата, заедно с б. на своя приятел посетили презентация в хотел, организирана от служители на ответното дружество на 20.01.2024г. На презентацията били раздадени талончета за участие в томбола като такова талонче получила и б. на приятеля на ищцата. След разигралата се томбола било съобщено на възрастната жена, че е спечелила и може да закупи горепосочените уреди с отстъпка от 7200 лв. Не била съобщена крайната цена на уредите, а само отстъпката. Тъй като жената била пенсионер й било разяснено, че не би могла да получи кредит за стоките, но договор за кредит би могъл да бъде сключен с ищцата. Ищцата се съгласила и на 20.01.2024г. бил сключен процесният Договор за покупко- продажба извън търговски обект № .....от 20.01.2024г., с предмет устройство за пречистване на вода “Водата на живота”, почистващ робот “Aquamenti” и пречиствател за въздух “Cirrus Professional”. Стойността на посочените уреди след 1 дадената отстъпка била 3700 лв., която сума била финансирана чрез договор за стоков кредит от 20.01.2024г., сключен между ищцата и “Ти Би Ай Банк” ЕАД. Към горепосочените уреди, ищцата получила като подарък от ответното дружество и две бутилки хранителна добавка “Duo Life My Blood”. След като се прибрала в своя дом, ищцата разгледала уредите, при което й направило ярко впечатление, че същите не били с идентично качество като тези показани й на презентацията. Отделно от това, по пречиствателя за вода се наблюдавали водни капки още преди да бъде включен.

Ищцата преценила, че дадените й уреди са с ниско качество и решила да не ги ползва изобщо. Предвид това, ищцата упражнила правото си на отказ от договора в 14дневен срок от приемане на уредите. На 22.01.2024г. ищцата уведомила по телефон ответното дружество, че ще упражни правото си на отказ и ще върне уредите. Същите били изпратени на ответника чрез лицензиран пощенски оператор още на дата 25.01.2024г. Непосредствено след това ищцата се обадила по телефон и изпратила съобщение по електронната поща на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, че е налице отказ от договора за продажба. Ответното дружество приело върнатите стоки, но на 30.01.2024г. ищцата получила писмо, с което ответникът я уведомява, че счита уреда за пречистване на вода за ползван. С цитираното писмо се искало от ищцата да заплати на ответника сума в размер от 2200 лв. (при което положение уредът ще й бъде върнат) или да заплати сума в размер от 550 лв.- обезщетение за подмяна на филтри, почистване и хигиенизиране на уреда. На ищцата бил даден 5- дневен срок да упражни избор и да заплати една от двете суми. Ищцата счита, че сумата от 2200 лв. не би могла да бъде претендирана от нея, тъй като тя надлежно е упражнила правото си на отказ от договора за продажба. Предвид това, в рамките на настоящия процес се иска установяване недължимост единствено на сумата от 550 лв. като се твърди, че същата неоснователно се претендира от ответника като обезщетение. Акцентира се върху обстоятелството, че ищцата не е ползвала уреда по какъвто и да било начин, поради което и не следва да заплаща обезщетение на ответника за привеждане на уреда в търговски вид. Сочи се, че всякакви евентуални недостатъци по вещта са съществували към момента на предаването й и не са породени от действие и/или бездействие на ищцата. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от “Велмакс Лукс” ЕООД, със становище за недопустимост на предявения иск. Сочи се, че по повод на изпратеното на ищцата писмо, същата не е упражнила която и да е от двете посочени й възможности. Предвид това, ответното дружество не е пристъпило към правни действия, чрез които да претендира от ищцата която и да било от двете суми. Сочи се и че исковата претенция е неоснователна. Макар и ищцата да е упражнила правото си на отказ от договора в 14- дневен срок от получаване на уредите, то се твърди, че пречиствателят на водата е ползван от ищцата. Във филтрите и контейнера на същия имало следи от вода. Предвид това, пречиствателят не могъл да бъде продаден на следващ клиент като нов уред, без преди това да се сменят филтрите и машината да се хигиенизира. Моли се производството по делото да бъде прекратено, а случай, че се прецени, че същото е допустимо, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

По допустимостта на иска: макар и въпросът, касаещ допустимостта на исковото производство да е коментиран в определение № 6103/ 20.05.2024г. (в което е обективиран доклада по делото), то съдът счита за нужно да го адресира и в настоящото изложение. С отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът отрича съществуването на едно право, което се претендира от ответната страна. Предвид това и след като ищецът твърди, че ответникът е изпратил до него писмо, с което претендира заплащането на процесната парична сума 2

(обстоятелство, което се потвърждава изрично от ответника в отговора на исковата молба – л. 29 от делото и което писмо е представено по делото – л. 17), то не е необходимо ищецът да изчаква ответната страна да предприеме други действия, насочени към събиране на вземането и едва тогава да предяви отрицателен установителен иск или да се брани чрез възражение в рамките на образувано от „Велмакс Лукс“ ЕООД исково производство. Предвид това, тезата на ответната страна за недопустимост на производството не следва да бъде споделена.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 50 Закон за защита на потребителите, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал.

3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на сключване на договора.

В рамките на настоящото производство не се спори между страните, поради което са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за покупко- продажба извън търговски обект № ..... от 20.01.2024г., с предмет устройство за пречистване на вода “Водата на живота”, почистващ робот “Aquamenti” и пречиствател за въздух “Cirrus Professional”. Ищцата е упражнила правото си да се откаже от договора в 14- дневен срок от получаване на уредите, като същите са върнати на ответното дружество.

Ответникът е изпратил на ищцата Писмо № 18519/ 30.01.2024г., с което претендира заплащане на сума в размер от 550 лв. - обезщетение за подмяна на филтрите за устройство за пречистване на вода “Водата на живота”, както и за почистване и хигиенизиране на същото.

От представените по делото Стандартен формуляр за упражняване право на отказ (л. 13) и обратна разписка за получена стока, подписана от представител на ответното дружество (л. 14) се установява, че в предвидения в чл. 50 ЗЗП 14- дневен с р о к ищцата е упражнила надлежно правото си на отказ от сключения извън търговски обект договор. Самият договор е сключен на 20.01.2024г., а ищцата е упражнила правото си на отказ чрез попълване на формуляра и изпращането на стоките на ответника, които са получени на 25.01.2024г. (обратна разписка на л. 14 от делото – стоките на получени от служител на ответното дружество, а именно- Л.Т.).

След като ищцата надлежно е упражнила правото си на отказ от сключения договор извън търговски обект, то съобразно нормата на чл. 50 ЗЗП, тя не дължи на ответника обезщетение или неустойка, или каквито и да е разходи от друго естество.

Изключенията от това правило са предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП. В конкретния случай, изключението по чл. 54, ал. 3 ЗЗП е неприложимо, доколкото то третира хипотеза коренно различна от процесната, а именно -възстановяване на допълнителните разходи за доставка на стоките, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне на стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца. По отношение нормата на чл. 55 ЗЗП, то съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП, потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. В тази връзка, от показанията на разпитания в хода на процеса свидетел М. И.а (л. 62), които съдът цени изцяло като обективни, последователни и базирани на лични и непосредствени възприятия, се изяснява че след като тя и ищцата са взели процесния уред от представителите на 3 ответното дружество и са го отворили в своя дом, са констатирали, че по него са налице капки вода. Свидетелката е категорична, че самият уред не е включван от ищцата и не е ползван по какъвто и да било друг начин. Отделно от това, дори и да се приеме, че уредът е бил включен от ищцата, то тя отново не би носила отговорност за евентуално намалената стойност на стоката (съответно не следва да се изисква от нея процесната сума от 550 лв. за подмяна на филтри и почистване), тъй като нормата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП изрично повелява, че потребителят носи отговорност, само ако е изпробвал стоката по начин, различен от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто й функциониране. Тоест, дори и потребителят в случая да е включил уреда и в него да е навлязла вода, то това е изцяло свързано с обичайната дейност по установяване дали закупеният уред функционира нормално и съобразно предназначението си. По делото не са налице каквито и да било данни ищцата да си е служила с уреда в продължителен период от време или да е извършвала с него действия, които биха могли да намалят стойността на стоката. Предвид това, след като впоследствие потребителят е упражнил в срок правото си на отказ от договора, доставчикът на стоката не би могъл да изисква от него да му заплати каквито и да било суми, представляващи обезщетение за почистване, хигиенизиране и смяна на филтри. В тази връзка, приетият по делото приемо – предавателен протокол (л. 66) и отразеното в него, че стоката се получава от потребителя без забележки е изцяло ирелевантен. След като нормата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП дори позволява с уреда да се извършват необходимите/ обичайни дейности, за да се установи естеството, характеристиките и доброто функциониране на даден уред, без след това потребителят да носи отговорност за намалената стойност на вещта, то без значение е обстоятелството, че е приет първоначално без забележки от ищцата. Отделно от това, отразеното в протокола касае единствено липсата на явни недостатъци по вещта. Не би могло да се очаква от ищцата- потребител, при предаването на уреда (което се е осъществило по време на презентация в хотел Double Tree by Hilton в гр. Пловдив), да констатира скритите увреди по вещта. Напълно резонно, след като се е прибрала в своя дом, тя е успяла да констатира скрити недостатъци и в срока по чл. 50 ЗЗП е упражнила правото си на отказ от договора (за което не е необходимо да изтъква каквито и да е причини).