Решение № 89 от 05.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10433/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411, изр.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: АДЕЛИ. Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИ. ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИ. Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110110433 по описа за 2025 годИ.
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Ф”АД е предявил искове за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми :
- 405,81 лв, представляващи сбор от платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение (390,81 лв) по щета № **** за имуществените вреди на застрахования Ф”ЕАД по комплексна застрахователна полица „Пожар и бедствия” №***, причинени при повреждането на електрически стълб, собственост на застрахованото дружество , при пътно-транспортно проишествие , осъществено на 19.06.2023г. в местност „Ушите” на път град Благоевград – село Падеш, общИ. Благоевград до Транзитен газопровод за Република Гърция по вИ. на водача на товарен автомобил „Ф , рег. № С 1152 РМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, и - 73,13 лв , представляващи мораторната лихва върху главницата за периода от 03.11.2023г. до 20.02.2025г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете , въпреки че не оспорва извършеното от ответната страна след предявяването на исковата молба плащане на всички вземания за главница и за лихви.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 10.10.2025г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от пълномощника на ищеца с писмено становище от 1
10.10.2025г. искане за постановяване на решение при признание на иска (чл.237 ГПК) , тъй като ответната страна оспорва исковете с твърдението , че е налице плащане на претендираните от ищеца вземания.
В откритите заседания , включително и в заседанието на 12.12.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не е присъствал представител на ищеца.
С разпореждане , постановено в закрито заседание на 05.01.2026г., е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от пълномощника на ищеца с писмена молба от 18.12.2025г. искане за отмяна на определението , постановено в откритото заседание на 12.12.2025г. за даване ход по същество на делото , и за допускане на съдебна техническа и оценителна експертиза.
Ответникът ФАД оспорва исковете , като твърди , че претендираните от ищеца вземания за главница и за лихви , както и разноски за държавна такса за исковата молба са платени изцяло видно от изявленията на пълномощника му в представения на 03.04.2025г. отговор на исковата молба, за доказване на което представя преводно нареждане от 02.04.2025г. за сумата от 576, 36 лв
В откритите заседания , включително и в заседанието на 12.12.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не е присъствал представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :
По основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по делото не спорят, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата молба вземания по чл.411,изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД срещу ответника за заплащане на сумите : 405,81 лв, представляващи сбор от платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение (390,81 лв) по щета № **** за имуществените вреди на застрахования Ф”ЕАД по комплексна застрахователна полица „Пожар и бедствия” №***, причинени при повреждането на електрически стълб, собственост на застрахованото дружество , при пътно-транспортно проишествие , осъществено на 19.06.2023г. в местност „Ушите” на път град Благоевград – село Падеш, общИ. Благоевград до Транзитен газопровод за Република Гърция по вИ. на водача на товарен автомобил „Ф , рег. № С 1152 РМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба– 21.02.2025г. до окончателното плащане, и 70,55 лв , представляващи мораторната лихва върху главницата за периода от 02.01.2024 г.
– датата на първоначалния отказ на ответника за плащане на обезщетението (а не от 03.11.2023г. , както претендира ищеца– б.с.) до 02.04.2025г. (датата на плащането от ответника – б.с.) Тези вземания се претендират с исковата молба , а ответникът не ги е оспорил с отговора на исковата молба.
Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за размера му над 70,55 лв до пълния предявен размер от 73,13 2 лв и за периода от 03.11.2023г. до 01.01.2024г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен , тъй като през този период ответникът не е бил в забава.
По делото е безспорно и , че след предявяването на исковата молба ответникът е изплатил изцяло на ищеца дължимата сума за главницата от
405,81 лв и за мораторни и законни лихви в размер на 70,55 лв до датата на плащането чрез банков превод на 02.04.2025г. , което се установява и от представеното от ответника с отговора на исковата молба платежно нареждане от 02.04.2025г. за общата сума от 576,36 лв , т.е. че вземанията са погасени поради изпълнение (плащане).
Независимо, че плащането на вземанията за главница и за лихви е извършено след предявяването на исковата молба по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда .
Доколкото претендираните от ищеца главно и лихвени вземания са погасени чрез изпълнение (плащане), предявените главен иск по чл.411, изр.2 КЗ и акцесорен иск по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни , както и претенцията за законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до плащането , и като такИ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно разноските по делото :
Въпреки че исковете не са уважени (отхвърлени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на иска поради погасяване на вземането от ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски на обща стойност 580 лв, представляващи платените държавна такса (100 лв) и адвокатско възнаграждение (480 лв).
Ответникът е платил само част от тези разноски в размер на 100 лв (за държавна такса за исковата молба), поради което на ищеца следва да бъде присъдена неплатената част от тези разноски в размер на 480 лв (платеното адвокатско възнаграждение по представената фактура № 282/09.10.2025г., издадена от Еднолично адвокатско дружество „Л.”) На ответника не следва да бъдат присъдени разноски и юрисконсулско възнаграждение , тъй като въпреки , че исковете не са уважени, ответникът е дал повод за завеждането на делото и е погасил вземанията едва в хода на съдебния процес, а според трайната практика на СГС и на ВКС в тези случаи ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Ф”АД, ЕИК: ****, гр.София, 3 ул. "*** , ***, със съдебен адрес : град София , бул. „****, чрез адв. И Т. Л., против ФАД, ЕИК: ***, гр.София, район ***, обективно съединени осъдителни искове по чл.411,изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество следните суми : 405,81 лв (четиристотин и пет лева и осемдесет и една стотинки), представляващи сбор от платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение (390,81 лв) по щета № **** за имуществените вреди на застрахования Ф”ЕАД по комплексна застрахователна полица „Пожар и бедствия” №***, причинени при повреждането на електрически стълб, собственост на застрахованото дружество , при пътно-транспортно проишествие , осъществено на 19.06.2023г. в местност „Ушите” на път град Благоевград – село Падеш, общИ. Благоевград до Транзитен газопровод за Република Гърция по вИ. на водача на товарен автомобил „Ф , рег. № С 1152 РМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , и 73,13 лв (седемдесет и три лева и трИ.десет стотинки), представляващи мораторната лихва върху главницата за периода от 03.11.2023г. до 20.02.2025г., заедно с претенцията за законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба– 21.02.2025г. до датата на извършеното плащане от ответника, както и претенцията по чл.78,ал.1 ГПК за разноски , представляващи платената от ищеца държавна такса за предявяването на исковата молба в размер от 100 лв (сто лева).
ОСЪЖДА ФАД, ЕИК: ***, гр.София, район ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф”АД, ЕИК:
****, гр.София, ул. "*** , ***, със съдебен адрес : град София , бул. „****, чрез адв. И Т. Л., сумата от 480 лв (четиристотин и осемдесет лева), представляваща неплатената част от разноските, осъществени от ищеца по настоящото дело, състояща се в платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.3 ГПК на ответника ФАД за осъждане на и щ е ц а Ф”АД да му заплати направените по делото разноски и юрисконсулско възнаграждение с непосочени размери.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4