Решение № 3331 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110214644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на В. В. ХХХХ против Наказателно постановление № 23-4332-016337/16.08.2023г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 15 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че незаконосъобразно е била спряна на проверка и е била приканена да бъде изпробвана с незаконосъобразен тест.

Оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са представени писмени бележки от упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна с изложени доводи по същество. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 07.07.2023г., около 23:20 часа жалбоподателката В. ХХХХ управлявала МПС – л.а марка „ХХХХ“, модел „Б.“, с рег. № ХХХХ, като се движела в локалното платно на бул.

„Цариградско шосе“ , с посока на движение от ул. „Димитър Моллов“ към бул.

„Г.М.Димитров“.

Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители на 07 РУ-СДВР. Тъй като по време на извършване на полицейската проверка жалбоподателката била превъзбудена било поискано съдействие отт екип на ОПП-СДВР, който да изпробва водача за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози.

На място бил изпратен св. Г. Т., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, който приканил ХХХХ да бъде изпробвана с техническо средство Drug Test 5000 ARPK-0021, но същата отказала.

Св. Т. преценил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в присъствието на свидетел- очевидец съставил против ХХХХХ АУАН № GA 1015458/08.07.2023г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

На ХХХХХ бил издаден талон за медицинско изследване № 113399. В него бил вписан отказът на водача да бъде изпробван с технически средства за употреба на наркотични вещества, като било посочено, че същата желае да бъде изследвана посредством медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на ХХХХХ на 08.07.2023 в 00:20 часа и подписан от нея

В предоставения срок от 40 минути ХХХХХ не се явила във ВМА, за да предостави биологични проби / кръв и урина/ за химико-токсикологично изследване.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-4332-016337/16.08.2023г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 15 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Показанията на свидетелите са разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са ясни, логични и безпротиворечиви, като изцяло кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги 2 кредитира изцяло.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не 3 са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Не се установи и допуснато нарушение на редът предвиден в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или упойващи вещества или техните аналози.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. ".

По делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място въззивникът е имал качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Качеството водач на МПС и отказът за проверка са единствените съставомерни за отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174, ал.

3, предл. 1-во ЗДвП. С тези си действия жалбоподателят е осъществил състава на две отделни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Видно, както от писмените материали по делото, не се спори, че жалбоподателката не е била тествана с техническо средство, което обстоятелство е вписано в талона за изследване, който същата е подписала

На следващо място се установява, че макар да е получила талон за медицинско изследване жалбоподателката не се е явила в медицинското заведение и сама се е лишила от възможността да изпълни вменените с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП задължения.

За съставомерността на деянието съдът намира ирелевантни субективните причини, поради които ХХХХХ е отказала да бъде изпробван с техническо средство. Същественото в случая е, че е доказано управлението на горепосочения на посочените в НП дата, час и място, което е задължавало неговия водач В. ХХХХ да се подложи на проверка за употреба наркотични вещества или техните аналози по един от предвидените в закона начини. Отказът на водача 4 да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – в талона за медицинско изследване.

Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство е когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест, каквато хипотеза в случая не била налице.

За така извършеното нарушение с оглед неговата висока обществена опасност е предвидена санкция „глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Доколкото така посочените санкции са определени в конкретен размер, то съдът не може да изменя същите.

Действащата както към момента на деянието, така и към настоящия момент Наредба Із2539/17.02.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение предвижда за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водачите да бъдат отнемани 15 контролни точки. Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е определил размера на наложените на жалбоподателя санкции, като е взел предвид всички обстоятелства относими към определяне на размера на наказанието. АНО правилно е приложил и разпоредбите на посочената по- горе Наредба.

Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО настоящия съдебен състав намира, че той е извършил всичко обективно необходимо и е събрал доказателства за извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

При проведеното съдебно следствие, и от събраните в хода на делото доказателства не бе установено различно фактическо положение от посоченото в атакуваното наказателно постановление.

Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата, тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в неговата цялост. Доколкото по делото не се е явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.