Решение № 19069 от 22.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19069 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110162799 по описа за 2022 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 252679/18.11.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 271622/07.12.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 117298/27.04.2023г. на СРС, подадена от А. М., М. А. В. и А. А. В. срещу Л. Д. И., А. К. И., И. К. В., Е. В. Й., С. В.

Д. и Г. И. В..

С влязло в сила Определение № 35298/22.12.2022г. исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено в частта по отношение на ответницата С. В. Д., доколкото същата към датата на подаване на исковата молба е била починала и производството срещу нея се явява недопустимо.

С Определение № 10312/17.03.2023г. към настоящото дело по реда на чл. 213 ГПК е присъединено за общо разглеждане и решаване гр.д. № 8522/2023г. на СРС, образувано по подадена от А. М., М. А. В. и А. А. В. срещу Л. Г. Д. и Ц. Г. Д. /наследнички на С. В. Д./ искова молба с предмет на исковете същите имоти, както тези по настоящото дело.

С потвърдено от въззивната инстанция Разпореждане № 62777/21.05.2023г. е върната депозираната от ответниците насрещна искова молба поради недопустимост на предявените с нея искове.

С Определение № 8256/22.02.2024г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството ответник Г. И. В. са конституирани като ответници по делото наследниците му по закон И. П. В., В. Г. Ц. и М. Г. В..

С Определение от 03.06.2025г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството ответница И. П. В. са конституирани като ответници наследниците ú по закон В. Г. Ц. и М. Г. В., вече участващи по делото като страни.

С Определение от 03.06.2025г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и по аргумент от ТР 4/2014-2016-ОСГТК, т.2б, съдът е допуснал изменения на предявените искове от положителни установителни такива по чл. 124, ал. 1 ГПК в осъдителни искове с правно основание по чл. 108 ЗС.

1

Ищците А. М., М. А. В. и А. А. В. чрез адв. С. Г. – АК-София, са предявили срещу ответниците Л. Д. Й., А. К. И., И. К. В., Е. В. Й., Л. Г. Д., Ц. Г. Д. и Г. И. В., починал в хода на производството и заместен като страна от наследниците си по закон И. П. В. /също починала в хода на делото, заменена като страна от следващите двама ответници, вече участващи по делото/, В. Г. Ц. и М. Г. В., искове с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че ищците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност са собственици на недвижим имот с идентификатор *** /стар/ по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-1813/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен понастоящем с имоти с идентификатори ***, *** и

***, идентичен с имот № 736, кв. 9, съответно с имот пл. № 281, к.л. 7 от неодобрен кадастрален план на град Б., в.з. „И.“, представляващ имот № 130005 от КВС на землището на село И., находящ се на адрес: град Б., ул. „**********“ № 2, с площ от 5200 кв.м., като ищцата А. М. е собственица на 4/6 идеални части от него, а ищците М. А. В. и А.

В. – на по 1/6 идеална част от него, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху така описаните имоти.

Ищците твърдят, че са наследници на А. Г. В., починал на 20.07.2015г. Приживе той придобил от Н.К.Н. недвижим имот – нива с площ от 5 дка, 2 категория, находяща се в землището на село И., м. „П.“, имот пл. № 281, к.л. № 7 по неодобрен кадастрален план на град Б., в.з. „И.“, идентичен с имот с идентификатор *** с номер по предходен план 736, кв. 9. От своя страна Н.Н. бил придобил правата върху имота по наследство и покупко-продажба между него и сестра му Т.К.В.. Техните права върху имота произтичали от Решение № 1607/04.01.2000г. на Поземлената комисия в град Б., като в последствие Н. се снабдил и с нотариален акт. В последствие и поради регулация имотът бил разделен на три такива с идентификатори *** /4411 кв.м./, *** /153 кв.м./ и

*** /34 кв.м./. Ответниците от своя страна се легитимирали като собственици на същия имот като наследници на И. И.К. и решение на съда от 2005г. за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, съответно решение на ОСЗ – Овча купел от 2009г. През целия период от 2012г., когато А. В. придобил имота по силата на сключен с Н.Н. договор /нотариален акт от 2012г./, той, съответно неговите наследници, владеели спокойно и необезпокоявано имота: плащали данъците за него, полагали грижи за него, разчиствали го, ограждали го, премахнали паянтови постройки, започнали процедура по вкарване в регулация. Към тяхното владение следвало да се присъедини и владението на Н.Н.. Така те непрекъснато владеели имота в продължение на 5 или 10 години, поради което го били придобили по давност. В съдебно заседание, проведено на 03.06.2025г., процесуалният представител на ищците уточнява, че последният момент, за който твърдят ищците, че са владели процесните имоти, е датата на първото по делото заседание. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищците А. М. и М. В. не се явяват. Ищецът А. В. се явява лично, с изключение на едно от заседанията. Ищците се представлява от адв. Г., който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания. Ищците не са се възползвали от предоставената им възможност в определения от съда двуседмичен срок да депозират писмени бележки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Д. Й., А. К. И., Е. В. Й., Г. И. В. /тогава все още жив/ и И. К. В. чрез адв. С. М. са подали Отговор на исковата молба, вх. № 77763/21.03.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Обосновава се, че ответниците са собственици на имот с пл. № 130005 по КВС на землището на село И., идентичен с имот пл. № 736, кв. 9 от регулационния план от 1990г., съответно с имот пл. № 281, кад.л. 7 от плана на село И. от 1957г. Заявяват, че са собственици на имота въз основа на протокол за подялба на недвижим имот от 1932г. и записка от 1946г. Този имот бил внесен и в ТКЗС при колективизацията на земеделските земи, съответно са негови собственици на основата на земеделска реституция. Ищците не 2 притежавали право на собственост върху него, тъй като и техните праводатели нямали такова – това било установено с влезли в сила съдебни решения. Сочи се липса на идентичност на имотите на ищците и ответниците. Описаната в исковата молба фактическа обстановка била невярна, а сключените договори били симулативни, като били оформени за целите на воденото между ответниците и праводателите на ищците друго съдебно дело.

Нямало реализирана насрещна престация, а Н.Н. в крайна сметка убил А. В. при скандал между тях, тъй като последният отказал да върне на Н. собствеността върху имота. Оспорва се върху процесния имот да е упражнявано владение и да е своен. Изтъква се, че Н. е оспорвал заявените от ищците права до смъртта си в затвора на 10.08.2018г., поради което съответни административни процедури били предприети едва след това. А. В. не бил стъпвал в него, само държал нотариалния акт, което вероятно му коствало и живота. Имотът на К. и Т. бил отчужден и причислен към държавния поземлен фонд, нямало данни да е изваден от него, поради което бил притежание на Държавата. В проведените по делото публични съдебни заседания тези ответници, включително конституираните по реда на чл.

227 ГПК техни правоприемници, не се явяват, като се представляват от адв. М., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения развива в Писмена защита, вх. № 322958/06.10.2025г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Г. Д. и Ц. Г. Д. чрез назначения им особен представител адв. Ю. К. – АК-София, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 307538/01.10.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Сочи се, че всички наследници на И. И.К., ответници по делото, са единствени и неоспорими собственици на нива с площ от 5400 кв.м. в землището на село И., м. „П.то“, при съседи братя Г.и, братя Б., М.Т. и Т.И.. Поддържа позицията, застъпена в подадения от останалите ответници по делото отговор на исковата молба. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответниците Д. не се явяват, като се представляват от адв. К., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Не са се възползвали от предоставената им възможност в определения от съда двуседмичен срок да депозират писмени бележки.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове с правно основание по чл. 108 ЗС е за ищците по тях. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало/съществува на годно правно основание право на собственост върху процесния имот в резултат на упражнявано владение върху имота /упражнявана фактическа власт с намерение за своене/, продължителността на това владение и манифестирането му, позоваване на изтеклата придобивна давност, както и това, че ответниците владеят имота. В тежест на ответниците е да докажат, че в техния патримониум е налице право, изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на собственост, съответно да опровергае наличието на твърдяното от насрещната страна такова. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

3

С Решение № 1607/04.01.2000г. Поземлената комисия в град Б. е възстановила правото на собственост на наследниците на Т. К. Н.а и К. Хр. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния имот – нива от 5дка, находяща се в землището на село И., м. „П.“, ІІ категория, имот № 281, к.л. 7 от кадастралния план, изработен през 1957г., при съседи Н.М. Г., К.Г.Б., път, блок на ТКЗС. С Нотариален акт № 205/15.12.2008г., т. ІІ, рег. № 10671, дело № 175/2008г. на Нотариус № ***-Л. З., Т.К.В. е продала на съсобственика си Н.К.Н. своята 1/2 идеална част от описания поземлен имот. С Нотариален акт № 026/19.03.2010г., т. І, рег № 1066, дело № 024/2010г. на Нотариус № *** – Л. З., Н.К.Н. е признат за единствен собственик на описания поземлен имот по силата на наследствено правоприемство и покупко-продажба. С Нотариален акт № 133/12.06.2012г., т.

І, рег. № 2048, дело № 51/2012г. на Нотариус № 056-П.Т., Н.К.Н. е прехвърлил на А. Г. В. описания поземлен имот, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Б., ул. „**********“ № 2, с площ от 5200 кв.м. и номер по предходен план 736, кв. 9. Имотът се прехвърля в изпълнение на дълг – изпълнение на задължение, което прехвърлителят е поел по Раздел ІІ от Договор от 15.10.2011г., сключен между страните. А. Г. В., видно от Удостоверение за наследници, изх.

№ 533/27.07.2015г. на Столичната община – Район „Триадица“, е починал на 20.07.2015г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си А. М. М. и децата си М. А. В. и А.

А. В..

С Решение от 18.05.1999г. по гр.д. № 5766/1996г. на СРС, 46 състав, влязло в сила на 04.06.1999г., на наследниците на И. И.К. /по мъж – В./ е признато правото на възстановяване на правото на собственост върху недвижими имоти, сред които нива с площ от 5,4 дка в землището на село И., м. „П.“, при съседи Н.М., наследници на братя Г. и К. Б., наследници на Т.И., М.Г. и С.Г.. С Решение № 144/14.06.2005г. по гр.д. № 1355/2005г. на СРС, 29 състав, поправено с Решение от 27.11.2006г. по същото дело и означено като влязло в сила на 23.04.2007г., на наследниците на И. И.К. /по мъж – В./ е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива в землището на село И., м. „П.“, с площ от 5400 кв.м., имот № 1984, кв. 9 по регулационния план от 1990г., при съседи: братя Г.и, братя В., М.Т. и Т.И.. С Решение № 5576/02.12.2009г. на ОСЗ-Овча купел и с оглед посоченото в предходното изречение съдебно решение на наследниците на И. И.К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 5,400 дка, находяща се в землището на село И., м. „П.“, имот № 1984, кв.9 от изработения през 1990г. регулационен план, идентичен с имот № 130005 по плана на новообразуваните имоти, при граници: братя Г.и, братя В., М.Т. и Т.И.. Видно от Удостоверение, изх. № ВС-01881/29.09.2011г. на ОСЗ-Овча купел, имотът-нива от 5,400 дка в м. „П.“ в землището на село И., заявен от наследниците на И. И.К., е идентифициран от заинтересуваните лица като имот с пл.№ 130005 по КВС, като е идентичен с имот № 736, кв. 9 от регулационния план от 1990г. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 2682/26.09.2022г. на Столичната община – Район „Сердика“, И. И. В., родена на 12.01.1894г., е починала като вдовица на 27.01.1977г., като към момента на издаването на удостоверението нейни наследници по закон са: Г. И. В. /син, починал в хода на настоящото дело/, Л. Д. Й. /внук/, А. К. И. /внук/, И. К. В. /внук/, Е. В. Й. /внучка/, С. В. Д. /внучка, починала преди образуване на настоящото дело/.