Решение № 2283 от 05.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2283 гр. Бургас, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120103614 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** против Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия и актове на Прокуратурата, изразяващи се в неоснователно и незаконосъобразно образувано и водено досъдебно производство и свързаните с него принудителни административни мерки, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че на ***г. в гр. Б., *** до бл. ** в ж.к. „И.“ ищецът управлявал лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № *** и бил спрян за проверка от полицейски патрул на Пето РУ – Бургас. Последните поискали съдействие от ОДЧ за изпращане на служители от сектор Пътна полиция, за да бъде изпробван водача И. с техническо средство за употреба на наркотични вещества. На място се отзовали полицаи от сектор Пътна полиция, които поканили водача И. И. да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5000, фабр. Номер 0067, който отчел положителна проба за амфетамин. Против И. И. бил съставен АУАН сер. АД, бл.№ 396048/03.04.2023 г за това, че на *** година около 09:25 часа в Б., по ул.“Н.П.“ до бл.**, управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества, констатирано чрез техническо средство Дръг тест 5000, фабр. Номер 0067, който отчел положителна проба за амфетамин. Поради несъгласие с показанията на техническото средство, И. И.

1 собственоръчно вписал в издадения му АУАН, че не е употребявал наркотични вещества, и ще предостави кръв за анализ. Съответно били издадени съответните талон и стикери, като настоящият ищец посетил ЦСМП-Бургас и дал кръвна проба за изследване. Със Заповед за задържане на лице рег.№ 105/03.04.2023 година, ищецът бил задържан. На същата дата било образувано и досъдебно производство № 183/2023 г по описа на 05 РУМВР-Бургас, вх.№ 4754/2023 г по описа на БРП. На 04.04.2023 година е била издадена ЗППАМ № 23-0769-000279/04.04.2023 г, с която било отнето СУМПС на ищеца. С атакуваният административен акт е била наложена на И. И. принудителна административна мярка по чл. 171 т.1,б.Б от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач. В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза рег.№ И-8321/19.09.2023 г на ВМА- София, ищецът бил разпитан както свидетел в присъствието на адвокат, били им предявени материалите по разследването. На 26.09.2023 година при предявяване на разследването по делото, ищецът и защитникът му били запознати със съдебна химикотоксикологична експертиза рег.№ И 8321/19.09.2023 година на ВМА- София, съгласно която, в кръвната проба и урината на И. И. не са установени наличие на наркотични вещества. С Постановление вх.№ 4754/04.10.2023 г на прокурор при БРП, наказателното производство е било прекратено поради несъставомерност на деянието по чл. 343 б, ал.3 НК.

Твърди се, че по време на воденото досъдебно производство, продължило за ищеца от 03.04.2023 година до 04.10.2023 година- 6 месеца, същият преживял различни негативни емоции и състояния, живеел под непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил и което се наказва с лишаване от свобода. Излага се, че ищецът преживял тежко тези 6 месеца, в които спрямо него било образувано досъдебно производство и бил лишен от СУМПС, както и от възможността да управлява автомобил. Негативно му се отразило и задържането в арестно помещение при Пето РУ-Бургас, за времето от 10:33 до 15 часа- няколко часа през които се почувствал неспособен да се защити въпреки, че не е употребявал наркотици и не е извършил престъпление. През цялото време се чувствал несигурен и притеснен, изпитвал неудобство, смущение и страх от евентуално обвинение, като цялото досъдебно производство се отразило зле и на социалното му общуване и отношенията му със семейството. Излага се, че неимуществените вреди се изразяват в различни негативни емоции и състояния, непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил и което се наказва с лишаване от свобода, тревожност, безпокойство, безсилие пред държавния апарат и страх от наказателна репресия, срам поради медийното отразяване на случая, несигурност и притеснения че ще остане без работа, продължили през целия период на воденото досъдебно производство- 6 месеца. С горните мотиви моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане на разноски.

Ответната страна – Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковете изцяло се оспорват по основание и по размер, като се заявяват подробни 2 доводи в тази връзка. Твърди се, че от действията на прокуратурата не са произлезли вреди за ищеца. Излага се, че ищецът не е бил привлечен към наказателна отговорност, тъй като не е бил обвиняем в хода на досъдебното производство, поради което искът е недопустим. Посочва се, че през цялото време на разследването ищецът е имал единствено качеството свидетел. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства относно твърдените неимуществени вреди. В случай, че бъде счетена за основателна претенцията се оспорва по размер, като наред с това се заявява, че липсва причинноследствена връзка между твърдените вреди и действията на прокуратурата. На следващо място се твърди, че началния момент на лихвата за забава е датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а ищецът в исковата си молба не бил посочил начален момент на лихвата за забава, поради което същата се явява нередовна. С горните доводи се моли за отхвърлянето на исковете, алтернативно за присъждане на обезщетение в по – нисък размер от претендирания.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответната прокуратура оспорва исковете в цялост.

Правната квалификация на предявените искове е чл.2 ал.1 т.3 предл. второ ЗОДОВ .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от приложените акт за установяване на административно нарушение и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, че на ***г. в гр. Б., *** до бл. ** в ж.к. „И.“ ищецът управлявал лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № *** и бил спрян за проверка. В хода на проверката е тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дръг Тест 5000, като резултатът от проверката е положителен и на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение, а свидетелството му за управление на МПС е отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца със наложена ПАМ.

На ***г. в 10.33 ч. И. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 ЗМВР заради управляване на лек автомобил под въздействие на наркотични вещества, за което е издадена Заповед за задържане на лице от старши полицай към V РУ – Бургас.

С първото действие по разследването, а именно разпит на свидетел, е образувано бързо досъдебно производство № 3388-183/2023 г. по описа на V РУ – Бургас, видно от изпратеното уведомление до РП – Бургас, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С акт на прокурора е постановено разследването да се проведе по общия ред. Представена е съдебна химикотоксилогична експертиза, видно от която от извършените изследвания на представената биологична проба от И. не е установено наличие на наркотични вещества. По делото е приложено Постановление от 04.10.2023 г. за прекратяване на досъдебно производство № 183/2023 г. по описа на V РУ 3

Бургас, от прокурор при Районна прокуратура – Бургас, поради несъставомерност на деянието, като е посочено в същото, че видно от извършената в хода на разследването токсикохимична експертиза в кръвната проба на ищеца не се установява наличие на наркотични вещества. Няма данни постановлението да е обжалвано.

Представена е Заповед от 29.03.2024 г. с което е отменена заповедта за прилагане на ПАМ и Заповед от 07.06.2024 г. с която е отменена заповедта задържане за 24 часа.

От показанията на разпитания по делото свидетел М.Н.К. – *** на ищеца, се установява, че последният му се е оплакал, че на 24 март е бил задържан и са му отнели книжката. Ищецът след тази случка спрял да излиза и станал некомуникативен. Свидетелят му помагал с работните му ангажименти при които е било необходимо шофиране на лек автомобил. За да има възможност за това свидетелят прекъснал обучение Ищецът имал проблеми в следствие на тази случка със семейството и с работата си.

Приятелите му започнали да смятат че употребява наркотици, поради което ищецът се отдръпнал от тях. След като му върнали книжката ищецът се успокоил, но до този момент изпитвал постоянни притеснения.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.

Действително ищецът не е бил привличан като обвиняем, нито му е вземана мярка за неотклонение, но употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува пошироко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В този случай лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди, или след като на лицето е било повдигнато обвинение – в този смисъл напр. Решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III гр.о. на ВКС.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ цели репариране на вредите настъпили в следствие на самото образуване на досъдебното производство и 4 от подозренията, които имат органите на досъдебното производство дори и без те да имат някакъв формален израз. Тези вреди се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка със самото досъдебно производство и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, и които съществуват и когато не са налице формалните актове на органите. Освен това, видно и от показанията на разпитания свидетел, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в поведението на ищеца - променил се начина му на живот, отчуждил се от близки и приятели. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.

Действително вярно е, че задържането за 24 часа по чл. по чл. 72, ал. 1, т.