Решение № 1156 от 07.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501724 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна срещу Решение № 2443/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 14742 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, ХLІІ състав, с което е прието за установено, че Н. П. Б. не дължи на сумата в размер на 3500 лв. - частичен иск от общо 7014.47 лв. начислена със счетоводен документ - фактура с № 0109520656/26.09.2023 г. за периода от 14.06.2023 г. до 11.09.2023 г. за партида с клиентски № 1100276261, абонатен № 0101501536 за адрес на потребление находящ се в гр. Варна, ул. „Ч.“, ***, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че подписът на свидетеля върху безшевната торба не е част от процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, като свидетелят лично е подписал процесния протокол.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли претенцията по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

1

Претендират се разноски.

Въззиваемият Н. П. Б. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който оспорва въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Н. П. Б. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Електропазпределение Север“ АД, гр.

Варна за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 3500 лв., предявен като частичен иск от претенция в общ размер на 7014.47 лв. начислена по фактура с № 0109520656/26.09.2023 г. за периода от 14.06.2023 г. до 11.09.2023 г. за партида с клиентски № 1100276261, абонатен № 0101501536 за адрес на потребление находящ се в гр. Варна, ул. „Ч.“, ***, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с наличието на спор между страните относно дължемостта на сумата по фактура

№

0109520656/26.09.2023 г., която не е заплатена от абоната към настоящия 2 момент.

От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

В тежест на въззивника е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В тежест на ищеца – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.

В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е ищецът и той се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за доставка на ел. енергия, уредени при публично обявени ОУ. Въз основа на това съдът приема, че въззиваемата има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски № 1100276261 и абонатен № 0101501536, с адрес на потребление в град Варна, ул. „Ч.“, ***.

Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.

Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно 3 норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006 г. в сила от 01.07.2007 г./, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.

В чл. чл. 50, ал. 1, т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.

Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на потреблението 4 на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения

/кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемия е обективирана в констативен протокол. Изрично оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.

В конкретния случай констативният протокол от проверката, извършена на 11.09.2023 г. е подписан от свидетел в хипотеза на отсъствие на клиента. В протокола е отразено, че констатациите са направени в отсъствие на клиента 5 от проверката. Изрично оспорена в отговора на исковата молба е законосъобразността на процедурата по констатиране на неправомерното въздействие. Така заявеният довод е неоснователен с оглед събраните по делото доказателства. Установено е в тази връзка, както от съдържанието на КП, така и от свидетелските показания на свидетелката О., че проверката на електромера е извършена от служители на дружеството оператор на мрежата, които имат уредено правомощие за извършване на технически проверки на място, както съгласно чл. 46 от ПИКЕЕ, така и по силата на обвързващите страните ОУ към ДПЕЕЕМ. От друга страна обективираните в КП факти и обстоятелства, са установени и с кредитираните като преки и кореспондиращи със съдържанието на констатациите в КП показания на горепосочената свидетелка. Ето защо съдът приема оспорването на така установените факти за недоказано. Ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на свидетелката К. Ж. С., подписал процесния КП, не следва да бъдат ценени от съда, тъй като същите противоречат на елементарната житейска логика.

Същата твърди, че подписва КП от 11.09.2023 г. само за това, че поставеният нов електромер е занулен. Горните твърдения обаче са вътрешно противоречиви, тъй като в самия констативен протокол ясно е отразено, от кой е съставен, за кой обект и титуляр се отнася, във връзка с какво е изготвен и какви констатации са обективирани в него, както и че демонтираното СТИ е поставено в индивидуална опаковка и пломбирано с пломба № 698695. По делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства свидетелят да е неграмотен или да не разбира свойството и значението на своите действия и по конкретно полагането на подпис като свидетел в КП. Т.е. по делото не са ангажирани годни доказателства, които да оборят извършеното и констатираното от служителите на въззивното дружество в деня на проверката в обекта на въззиваемия.