Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 12.02.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 45/2026
Вид
Решение № 32
Подписан
12.02.2026
В сила
07.03.2026
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Монтана, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М.А при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно дело № 20261630200045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2 5-0996-001601/24.11.2025г. на Началника РУ М. в ОДМВР гр.М., на С. П. Т. от с.Б., обл.М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 500.00 лева, 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Поддържа, че не е извършил процесното нарушение, не е управлявал мотопеда, а го е „бутал“ до ферма, която притежавал в землището на с.Б.. По същество, чрез процесуалния си представител, поддържа доводите изложени в жалбата за отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния 14- дневен срок от връчването и от лице имащо правен интерес и правна възможност от обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт серия АД, бл. № 0577421/ 14.09.2025г. за това, че на същата дата 14.09.2025г., около 10.40 часа, в с.Б., по ул.К. М., управлява мотопед Х., синя на цвят, с номер на рама ХХХХХХХХ, без поставени регистрационни табели на определените за това места, МПС не е регистрирано по надлежния ред.

Издаденото наказателно постановление е за допуснато виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е издадено на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.11.2025г. на РП М. и изпратено на административно наказващия орган за преценка и евентуално налагане на административно наказание.

Жалбоподателят по същество оспорва констатациите по съставения акт за нарушение и издаденото наказателно постановление, като поддържа, че не е извършил твърдяното нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, тъй като не е управлявал МПС, а го е „бутал“. Твърди, че не се доказва от гласните показания на разпитаните свидетели основния спорен факт на управление на мотопеда от негова страна.

Съдът, след като извърши проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, намира, че същия е съставен в нарушение на ЗАНН, поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Актът за административно нарушение се съставя, когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установи наказания да е осъществил състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съобразно текста на горната разпоредба „По пътищата, отворени за 2 обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Не се спори, че процесното МПС, мотопед марка Х., с посочения номер на рама, е бил без поставени регистрационни табели на определените места.

Спорен е факта на управление на горното превозно средство от жалбоподателя.

В подкрепа на горното са единствено констатациите в съставения АУАН, които в хода на въззивното съдебно следствие бяха оборени.

Събрани са гласни доказателства, показанията на разпитаните свидетели К. И. К., В. М. В. и Й. М. М., първите двама полицейски служители, а последната допусната по молба на наказаното лице.

Никой от разпитаните свидетели не установява управление на мотопеда от жалбоподателя. Свид.К. и В. разпитани заявяват, че влизали в с.Б., по една от улиците, когато чули звук на мотоциклет, дори свид.В. твърди, че той лично не го е чул, а колегата му К. К.. Тръгнали по посока на звука и на една от улиците видели жалбоподателя, който седял на мотоциклета и разговарял с хора. Извършили проверка и му съставили акт за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, няма регистрационни табели. При разговор с водача последния дори им заявил, че има проблем с регистрацията в КАТ и затова няма рег.табели. И двамата полицейски служители категорично заявяват, че не са лично възприели жалбоподателя да управлява мотоциклета, „просто бил седнал върху него“, а приели че е той, тъй като чули звука. Водачът не им заявил, че не управлява, както при проверката, така и при съставянето на АУАН.

Свид. М. депозира показания, че във въпросния ден се намирала на детска площадка в с.Б. с внука си, когато видяла жалбоподателя С. да „идва отдолу“ и да бута някакво “моторче“. Разговаряли за общи неща, тъй като са и бивши колеги, когато към тях се приближил патрулен автомобил и започнали да разговарят с него, извършвайки му проверка. Свидетелката с увереност твърди, че жалбоподателя не е управлявал мотора, бутал го и казал, че ще го прекарва до пилетарниците.

Показанията на свидетелите К., В. и М. в частта, касаеща действията на наказания, а именно дали е управлявал процесния мотоциклет, напълно 3 съвпадат едни с други, а така също и с твърденията на жалбоподателя.

Предвид горното съдът дава вяра на свидетелските показания на К., В. и М. и обясненията на жалбоподателя, тъй като същите взаимно се допълват и отразяват точно фактическата обстановка и случилото се на процесната дата и място.

Предвид събраните в производството доказателства не може да бъде направен категоричен извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Не се установи наказания да е управлявал мотоциклета без поставени регистрационни табели.

Дори и да се приеме, че нарушението е осъществено от обективна страна, предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, която като елемент от изпълнителното деяние предвижда „допускане“ на МПС, които са регистрирани и са с регистрационни табели. За да е осъществен състава от обективна страна не е необходимо МПС да се управлява. В случая жалбоподателя е установен с мотоциклета на улица в населено място, която е част от пътната мрежа, отворена за обществено ползване.

Не се установява нарушението да е осъществено от субективна страна.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че въпросния мотоциклет е бил без регистрационни табели, тъй като имало проблем с регистрацията му в КАТ М. и поради тази причина жалбоподателя го 4

„прекарвал“ до своя кошара (пилетарник), намираща се в местност в селото, през главния път.

В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че жалбоподателят е действал умишлено, съзнателно и целенасочено да управлява МПС, което е без регистрационни табели, по пътищата отворени за обществено ползване.

Горните факти, обстоятелствата, при които е извършено деянието и причините за извършването му, не са взети предвид при съставянето на АУАН, не са взети предвид обясненията на жалбоподателя, който и пред проверяващите служители е заявил, че мотоциклета е без регистрационни табели, тъй като има проблем с регистрацията му. Не са изследвани спорните обстоятелства по случая, поради което съставения АУАН е незаконосъобразен, т.к. не е установено по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на незаконосъобразно съставения АУАН е издадено наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, тъй като е ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е осъществило от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, НП се издава когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и негова вина. В случая АНО не е преценил задълбочено доказателствата по преписката, устните възражения на нарушителя, за които поддържат разпитаните свидетели, полицейски служители, и да извърши обективна преценка има ли извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят не претендира разноски по делото, затова съдът не дължи произнасяне на основание чл.63д ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0996-001601/24.11.2025г. на Началника РУ М. в ОДМВР гр.М., с което на С. П. Т. от с.Б., обл.М., ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер на 500.00 лева, 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР ИЗЦЯЛО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -М. по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6