Решение № 447 от 05.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Стара Загора, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20255530202447 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-003550 от 27.08.2025 година на началника група при сектор ПП при ОД на МВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го намали или отмени. Мотивира се,че неправилно е приложен материалния закон и с противоречие между АУАН и Ппротокола за ПТП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з.Защитникът – адв. Г. Г. – поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт Русева взема становище, че жалбата е неоснователна и претендира за разноски.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН,след 1 обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

ПРОЦЕСУАЛНА ДОПУСТИМОСТ

Делото е подсъдно на РС Стара Загора съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕН

МАТЕРИАЛ

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Ч. на 01.08.2025 година около 09.05 часа в община Стара Загора на път 2-66 на км 52 + 000 в посока изток-запад управлава лек автомобил „ ************ 0279 ТН и не се движи на достатъчно разстояние от спрелия пред него лек автомобил „ ************ , който е спрял в колона от автомобили поради ремонтни дейности, в резултат на което го блъска в задната част и в следствие на удара, последният се придвижва напред и блъска спрелия пред него товарен автомобил. Настъпилото ПТП е с материални щети .

2

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. И. / актосъставител /, протоколи за ПТП ,които кореспондират с редовно съставеният АУАН / чл. 189, ал. 5 ЗДП / .

В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават изложената фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

При така посочената фактическа обстановка административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 23, ал. 1 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на 200 лева.

Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Ч. като водач на МПС е управлявал МПС като не е осигурил достатъчна дистанция пред автомобила пред него, от което следват изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят Ч. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.

-Това деяние е противоправно – в нарушение на 23, ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

Деянието с нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина непредпазливост.

3

Нарушителят не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици / че ще настъпи ПТП / , но е бил длъжен / задължения произтичащи от чл. 23, ал. 1 ЗДП / и е могъл / като избере подходяща дистанция позволяваща му да спре / да ги предвиди и предотврати.

Следователно жалбоподателят Ч. с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДП.

Задължението от страна на водача произтичащо от посочената правна норма е абсолютно и безусловно и не изключва АНО дори и при внезапно и рязко спиране на автомобила пред него. Спрелият автомоблил изисква незабавна реакция от спиране, което в случая не е сторено. В този смисъл възраженията в жалбата, че не е осъществен състава на административното нарушение са неоснователни.

По изложените съображения съдът приема, че правилно деянието е квалифицирано като административно нарушение и правилно е приложен материалния закон, което прави възраженията в жалбата неоснователни.

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯ В

ЖАЛБАТА

Наложеното административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

4

Неоснователно е възражението в жалбата, че съществува противоречие между АУАН и протокола за ПТП относно наличието на материални щети.

Протокола за ПТП е доказателствено средство, а АУАН е акт на административния процес. Несъответствието между доказателствата и АУАН нс оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не може да се окачестви като съществено процесуално нарушение опорочаващо атакуваното наказателно постановление. И това е така тъй като доказетелства могат да се сочат и представят дори и в съдебна фаза.

СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

При описание на нарушението са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административните нарушения. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН.

Тези изводи дават основание да се приеме, че е спазена формата на наказателното постановление и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на същото.

Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.

189, ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни постановления и да налага административни наказания.Същата е приложена и като доказателство 5 по делото.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

РАЗНОСКИ

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228003550 от 27.08.2025 година на началника група при сектор ПП при ОД на МВР град Стара Загора,с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на Н. С.а Ч. от град ************ ЕГН – **********.

ОСЪЖДА Н. С. Ч. да заплати на ОДМВР град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 7