Решение № 1341 от 07.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20231100901836 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР.

ГЛАВА XXI ОТ ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 20231005094828, от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, р-н „Витоша“, бул. „******* III“ № *******, представлявано от управителя Т.Н.Т., чрез адв. С. Г.-Д. - САК, тел. ******* *******, против ОТКАЗ с peг.

№ 20231003082012/04.10.2023 г., постановен по Заявление А4 с вх. № 20231003082012/ 03.10.2023 г. за промяна на обстоятелства по партидата на търговеца.

Според жалбоподателя отказът на ДЛР е незаконосъобразен и неправилен. Твърди се в жалбата, че съображенията на длъжностното лице по регистрацията, че заявеното за вписване ефективно увеличаване на капитала на дружеството посредством записване на нови дялове от новоприетия съдружник Р.Н.Б. при наличие на вписан запор влиза в противоречие със забраната по чл. 451, ал. 1 от ГПК за разпореждане със запорираното имущество, доколкото на практика се стигало до изменение на запорираните дружествени дялове, са неправилни. Увеличението на капитала по същество не представлява разпореждане с дружествените дялове. Спорен е въпросът дали вписаният запор върху дружествен дял препятства извършването на действия на разпореждане със същия, съответно представлява ли такова действие ефективно увеличаване на капитала на дружеството и записване на дружествени дялове от новоприет съдружник в дружеството. Действието на запора върху дружествени дялове, което съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК настъпва с вписването му в ТР при Агенция по вписванията, е уредено в чл.

451 - чл. 453 от ГПК, като същото се състои в това, че считано от налагането на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с 1 притежаваните дялове, като в случай, че такова разпореждане бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори. В този смисъл действието на наложения запор върху дружествен дял се състои в непротивопоставимостта по отношение на вписалия запора кредитор на евентуално извършено прехвърляне на този дял към по-късен момент, но не съставлява забрана за извършване на разпоредителна сделка със запорираното имущество.

Тази непротивопоставимост има действие само спрямо първоначалния и присъединените в изпълнителното производство взискатели, по отношение на които се счита, че прехвърлянето на дружествени дялове, извършено след наложения запор, не е породило правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете в полза на третото лице, така че изпълнението може да бъде насочено върху запорираното имущество, независимо от извършеното разпореждане. Според жалбоподателя, наличието на вписан запор върху дружествените дялове не представлява пречка за прехвърлянето им и изобщо за разпореждането с тях, поради което няма основание да бъде отказано вписването на настъпилите в резултат на това разпореждане промени, тъй като последиците се свеждат до непротивопоставимостта на разпоредителното действие по отношение на взнекателите. С оглед отсъствието на пречка пред вписването на последиците от прехвърляне на запорираните дружествени дялове, по аргумент от по-силното основание, не е налице и пречка за вписването на увеличаване на капитала на дружеството посредством записване на нови дялове от новоприет съдружник, при това независимо дали същото позволява да се квалифицира като действие на разпореждане със запорираното имущество. Счита, че вписването на ефективно увеличаване на капитала посредством записване на нови дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, върху чиито дялове е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество по чл. 451, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение с което да бъде отменен Отказ 20231003082012/04.10.2023 г.на длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ воден от Агенцията по вписванията и да бъде разпоредено извършването на заявените за вписване обстоятелства. Претендират се разноски.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА , гр. София, ул. ******* представлявана от изпълнителния директор Д.М., чрез Г.И. юрисконсулт в дирекция „ГЮЧРД", с пълномощно p e r. № РД-01- 766/03.11.2022 г. на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен отговор със свой изх. № 11-00-2133/05.10.2023 г. Поддържайки изцяло мотивите, изложени в процесния отказ, ответната страна счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения.

Моли съда, да остави без уважение жалба с вх. № 20231005094828, от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. С. Г.-Д.- САК, против Отказ с per. № 20231003082012/04.10.2023 г., постановен по Заявление А4 с вх. № 20231003082012/ 03.10.2023 г. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

2

Регистърното производство е инициирано по Заявление обр. А4 с вх.

№ 20231003082012/03.10.2023 г. за промяна на обстоятелства по партидата на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Т.Н.Т., а именно: увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 25 000 лв. и приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала на дружеството, обявяване на нов дружествен договор.

Към същото са приложени: Писмено предизвестие за напускане на съдружник; Протокол от общо събрание; актуален дружествен/учредителен договор; Документ за внесен в банка капитал; Декларации по чл 129 ал. 2 от ТЗ във връзка с чл 129 ал. 1 от ТЗ; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.;

Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно;

На 04.10.2023 г. е постановен ОТКАЗ № 20231003082012/04.10.2023 г., по Заявление с вх. №20231003082012, като мотивите на длъжностното лице по регистрация (ДЛР) са, че при извършената проверка съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.91 oт Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, е установено, че не се установява съответствие на заявените за вписване обстоятелства със закона, тъй като на 14.03.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано налагането на запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала Т.Н.Т. в полза на „БЪЛГАРО АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД. Вписването е извършено въз основа на запорно съобщение от ЧСИ М. Ц. по изп. дело № 20238400400200.

В отказа е посочено, че съгласно чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Възприето е още, че при липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху дружествени дял, освен по отношение на налагането му (чл. 517 ал. 1 ГПК), следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника - било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Затова според ДЛР запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517 ал. 1 от ГПК има същото действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на чл. 451 от ГПК е съответно приложима. При увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на съдружник, който да запише всички дялове от увеличението, се стига на практика до изменение на запорирания дружествен дял. Формално неговата номинална стойност остава същата. Но към момента на налагането на запора притежаваните от Т.Н.Т. дялове с номинална стойност 5 000 лв. съставляват 100 % от капитала на дружеството. При евентуалното прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, кредиторът вписал запор, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството.

Но ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемане на съдружник, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на Т.Н.Т., който ще съставлява 20 % от балансовата стойност на имуществото.

Поради това, макар че чрез исканото вписване Т.Н.Т. да не се 3 разпорежда със запорирания си дял, се стига до изменение на правата, което е недопустимо според нормата на чл. 451, ал. 1 ГПК.

Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № Отказ № 20231003082012/04.10.2023 г. е подадена настоящата жалба, като същата е с вх. рeг. № 20231005094828.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/, дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.286 от ЗН, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Както бе установено в изложението по-горе, регистърното производство е инициирано по Заявление обр. А4 с вх. № 20231003082012/ 03.10.2023 г. за промяна на обстоятелства по партида на „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, 4 изразяваща се в увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 25 000 лв. и приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала на дружеството.

От служебна справка в търговския регистър се установява, че по партидата на търговеца има вписан запор с per. № 20230314145513 върху дружествените дялове, притежавани от едноличния собственик на капитала Т.Н.Т., който не е заличен.

Действието на запора върху дружествени дялове, което съгласно чл.

517, ал. 1 ГПК настъпва с вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията, е уредено в чл. 451 – чл. 453 от ГПК, като същото се състои в това, че считано от налагането на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните дялове, като в случай, че такова разпореждане бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори. В този смисъл действието на наложения запор върху дружествен дял се състои в непротивопоставимостта по отношение на вписалия запора кредитор на евентуално извършено прехвърляне на този дял към по късен момент,